Прозорецът на Европейската централна банка за извънредно големи увеличения на лихвените проценти се затваря с наближаването на рецесия и приближаването на разходите по заемите до нива, които вече не могат да бъдат опора.
Рекордната инфлация и опасността от недостиг на енергия през зимата понижават доверието в икономиката на еврозоната. Тъй като твърдите данни постепенно се влошават, ястребите, които в момента ръководят политиката на ЕЦБ, имат само ограничена възможност да осигурят още големи повишения.
Този шанс може да се сведе до следващите две срещи през октомври и декември, като пазарите вече залагат, че на първата ще се повтори историческата стъпка от 75 базисни пункта през септември. Дойде ли новата година, да се твърди, че битката с цените има предимство пред растежа - позицията на много от централните банки по света в момента - ще стане много по-трудно.
Служителите във Вашингтон, където тази седмица се провеждат годишните срещи на Международния валутен фонд, ще разберат колко зле са нещата, когато по-късно във вторник кредиторът публикува по-мрачна прогноза за световната икономика. Свиването на икономиката рискува да доведе до сблъсък с кохортата на гълъбово настроените членове на ЕЦБ, които до голяма степен запазиха мълчание, тъй като количествените улеснения бяха прекратени, инструментариумът на политиката беше обновен, а лихвите бяха повишени със 125 базисни пункта.
"ЕЦБ трябва да действа бързо сега, за да срине до минимум инфлационните очаквания, преди преговорите за заплатите да доведат до вторични ефекти", заяви Карстен Юниус, главен икономист в Bank J Safra Sarasin. "След като рисковете от рецесия се превърнат в реалност и напрежението в икономиката започне да се проявява, ще бъде трудно да се прокарат по-големи повишения."
Последните прогнози на ЕЦБ не включват рецесия в 19-членната еврозона, въпреки че неотдавнашната намеса на Русия на енергийния пазар вероятно прави прогнозите неактуални, а проучванията на мениджърите по покупките сигнализират за свиване на производството от юли насам. Икономистите все повече смятат, че спадът е неизбежен.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че рецесията няма да отклони вниманието от задачата да се върне инфлацията от 10% миналия месец до целевите 2%. Тя не смята, че спадът сам по себе си ще укроти цените.
"Основната ни цел е ценова стабилност и ние трябва да я постигнем. Ако не я постигнем, това ще навреди много повече на икономиката", заяви Лагард на 28 септември.
Така или иначе, данните за брутния вътрешен продукт за третото тримесечие се очакват едва на 31 октомври - четири дни след решението за лихвените проценти този месец. Първоначален сигнал за рецесия може да има едва когато данните за последните три месеца на 2022 г. бъдат публикувани през януари.
Дотогава повечето политици искат да видят депозитната лихва, която в момента е 0,75%, на т.нар. неутрално ниво, което нито стимулира, нито ограничава икономиката - смята се, че то е някъде около 2%.
За да се стигне бързо дотам, Мартинс Казакс от Латвия и Гедиминас Симкус от Литва са сред официалните лица, които клонят към удвояване на ставката до 1,5% този месец. Финландецът Оли Рен и германецът Йоахим Нагел също подкрепят тази решителна стъпка.
Ръководителят на холандската централна банка Клаас Кнот заяви в понеделник, че са необходими поне още две "значителни" повишения.
Длъжностните лица не желаят да кажат къде ще бъде достигнат върхът на лихвените проценти, но за ястребите скоростта е ключова. Макар че повишаването на лихвите не е движещата сила на влошаващата се европейска икономика, то ще става все по-малко приемливо, тъй като домакинствата страдат. Гълъбите вече намират своя глас.
Главният икономист Филип Лейн е сред тези, които призовават за сдържаност, като казва, че е твърде рано да се определи следващият ход на ЕЦБ. Ръководителят на португалската централна банка Марио Сентену предупреждава, че ако сега се отиде твърде далеч, се рискува по-късно да се наложи да се даде заден ход.
Италианският министър Игнацио Виско може би се изрази най-ясно, като в редки публични коментари спомена за "внезапно влошаване на перспективите за икономическия растеж".
"Прекалено бързото и ясно изразено повишаване на лихвените проценти в крайна сметка би увеличило риска от рецесия", каза той в края на септември.