Надигащото се цунами от растящи разходи за енергия най-накрая принуди Германия да предприеме действия, за да успокои недоволството на останалите страни от Европейския съюз.
Канцлерът Олаф Шолц е готов да се откаже от противопоставянето си на съвместното вземане на заеми на ниво ЕС, за да се смекчи ударът на кризата, съобщава Bloomberg News. Макар това да не изглежда като "невероятен скок" към федерализиран дълг, на който някои ентусиасти се надяваха по време на кризата Covid-19 - когато сдържаният Берлин даде ход на безпрецедентен фонд за възстановяване на стойност 724 млрд. евро, който предлагаше безвъзмездни средства - това е положителна стъпка. Италианският дълг поскъпна след новината, а еврото намали загубите си.
Обявената структура изглежда по-близка до т.нар. програма SURE, която предлагаше по-скоро заеми, отколкото безвъзмездни средства в размер до 100 млрд. евро за подпомагане на работниците по време на пандемията. През август Шолц открито похвали SURE като "прагматично" решение, което е помогнало на повече от 30 милиона европейци.
Този голям обрат се дължи на факта, че Германия се противопоставяше на идеята в продължение на месеци, намеквайки, че тя не е оправдана - дори и в условията на протест от страна на останалата част от ЕС относно собствения ѝ план за вътрешна енергийна помощ в размер до 200 милиарда евро. Огромният размер на плана, съчетан с целогодишното "не" на Берлин за по-амбициозно споделяне на тежестта, накара европейските комисари Тиери Бретон и Паоло Джентилони да предупредят, че подобни стъпки могат да подкопаят солидарността и единството на ЕС. Унгарският министър-председател Виктор Орбан го нарече "канибализъм".
Инициативата отразява и необходимостта от намиране на спешни решения в условията на ескалиращата война на Владимир Путин и спирането на добива на природен газ, докато се очертава болезнена рецесия. Седем месеца след нахлуването на Русия в Украйна и въпреки изненадващото единство по отношение на санкциите, лидерите на ЕС не успяха да се похвалят с отключване на финансова подкрепа за смекчаване на последиците у дома. Срещите на върха на лидерите преминаха с много идеи - като например ограничаване на цената на газа - но с малко конкретика. Тъй като от гражданите все повече се очаква да дадат своя принос за намаляване на термостата и на енергийното потребление, а фалитите на предприятия се увеличават, цената на бездействието е твърде висока.
"Ако някога е имало момент за "повече Европа", то това е моментът", както заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола миналия месец.
И така, ако повече пари са на път, за какво могат да бъдат похарчени? Едва ли някоя нова инициатива, подобна на SURE, ще послужи като пряк инструмент за подкрепа на работниците, тъй като пазарите на труда остават отворени за бизнес. Нилс Редекер, заместник-директор на Центъра "Жак Делор" към училището "Херти", смята, че целта трябва да бъде запазване на единния пазар на ЕС и подкрепа на огромните инвестиционни нужди, като например енергийната инфраструктура, които станаха жизненоважни през тази година. Недостатъчното инвестиране във веригите за доставки по време на пандемията задълбочи настоящия инфлационен натиск.
По-целенасочено ръководство за това как парите могат да помогнат може да се намери дори в плана на ЕС "Fit for 55", в който са изложени амбициозните му цели в областта на климата. Макар че този план за енергиен преход с продължителност десетилетия беше представен преди повече от година и изглежда доста анахроничен в свят, в който се изгарят все повече въглища, за да се замени руският газ, той включва конкретни инструменти за защита на потребителите от по-високи цени на енергията. Така нареченият "социален фонд за климата", който първоначално беше замислен като помощ за уязвимите домакинства в размер на 72 млрд. евро и за финансиране на по-енергийно ефективни сгради, би могъл да бъде преработен и пуснат по-рано, за да отговори на настоящата криза, твърди Елизабета Корнаго от Центъра за европейска реформа.
Това би било в съответствие с призива на Международния валутен фонд към държавите да останат фокусирани върху насочването на финансовата подкрепа към тези, които се нуждаят най-много от нея. След като фискалната реалност в настоящата криза засегна Обединеното кралство, сега изглежда, че фискалната солидарност ще засегне и Германия.