Никога не се знае откъде ще възникне следващата криза, но миналата седмица тя дойде от особено необичайно място: пенсионните фондове. Пазарът на облигации на Великобритания беше разтърсен, тъй като лихвените проценти се увеличиха и пенсионните фондове не успяха да изпълнят исканията за маржин. Това създаде толкова голям смут, че Английската централна банка трябваше да се намеси. Означава ли това, че подобна ситуация може да се разиграе в САЩ? И да, и не. Добрата новина е, че американските пенсионни фондове нямат толкова големи експозиции към промени в лихвените проценти, защото притежават по-малко активи с фиксирана доходност. Това също е и лошата новина, пише Алисън Шрагер за Bloomberg.
Лихвите се покачват и ще останат високи за пръв път от години. Това означава, че всеки, имащ експозиции към активи с фиксирана доходност, ще претърпи известни трусове. Американските планове държат по-малко облигации спрямо британските, тъй като осигуряват по-слаба защита спрямо риска – така че повишаването на лихвите вероятно няма да нанесе незабавни щети. Това обаче също означава, че те са по-изложени на пазарните рискове, тъй като нарастващите лихвени проценти разкриват всякакви финансови уязвимости – плановете на САЩ може в крайна сметка да се окажат дори в по-лоша ситуация, отколкото бяха плановете на Великобритания миналата седмица.
Част от американските пенсионни фондове инвестират около половината от техните активи за 3,7 трилиона долара в облигации (подобно на ситуацията във Великобритания), сочи доклад от проучването Milliman Corporate Pension Funding. Струва си да се отбележи, че американската пенсионна система не е толкова уязвима към изискванията за маржин, защото тя прави инвестиции, насочени към пасивите, по старомодния начин: като основно притежава облигации, вместо да добавя ливъридж. Това означава, че когато лихвените проценти се повишават, активи и пасиви се движат заедно – което поддържа финансирането им сравнително стабилно.
Корпоративните планове са в относително добра форма, но не са големият източник на риск. Много по-голямо безпокойство създават държавните планове и на местните правителства, които имат над девет трилиона долара в активи и (към 2021 г.) само 22-процентен дял от тях са с фиксирана доходност.
За разлика от корпоративните планове в Обединеното кралство и САЩ, публичните планове в САЩ оценяват пасивите си, като използват очакваната норма на възвръщаемост на своите активи вместо пазарния лихвен процент. Този начин на отчитане може да означава по-малка пряка експозиция към лихвените проценти, но също така възнаграждава поемането на повече риск.
Тъй като лихвените проценти се понижаваха, фондовете имаха стимул да се насочат към непрозрачни, неликвидни и рискови активи, включително фондове за дялово участие и хедж фондове, защото можеха да претендират за по-висока възвръщаемост. В допълнение към високите такси това означаваше повече риск. Плановете на правителството на САЩ също са недостатъчно финансирани. През 2019 г. при публичния дял има достатъчно активи, за да се покрият 50% от задълженията. Плановете в Обединеното кралство влязоха в пандемията в състояние да покрият повече от 90% от задълженията си.
Случващото се във Великобритания е само началото. Американските планове имат по-малка пряка експозиция към голямо увеличаване на лихвите, но с течение на времето при тях се разкрива също толкова обезпокоителна уязвимост: те са недостатъчно финансирани и зависят от изплащането на рисковите активи. Сега – с разпродажбите на пазарите, активите им се свиват и очакваната възвръщаемост е по-трудна за оправдаване. Средата с по-високи лихвени проценти също е лоша за частния капитал и може да означава по-малко печеливши излизания. През следващите няколко години пенсионните фондове може да научат, че възвръщаемостта от 12 до 15%, която са смятали, че получават от своите алтернативни инвестиции, е била илюзия и че имат по-малко пари, отколкото са смятали.
Пенсиите може да са само началото, тъй като икономиката на САЩ е станала зависима от ниските лихви. А това означава, че новият източник на уязвимост може да идва от части на икономиката, които някога са се смятали за безопасни – например ипотеките, сега и пенсиите. Централните банки се притиснаха сами в ъгъла. АЦБ се опита да забави инфлацията с по-високи лихви и количествено затягане. Но те откриха, че борбата с инфлацията и финансовата стабилност може да са в противоречие.