Докато крайнодясното правителство на Италия се подготвя да поеме властта, предпазните огради вече се издигат. Кабинетът на Джорджа Мелони се очертава да бъде нелек брак между технократи - особено в министерството на финансите - и демагози, които ще изпълняват нейната програма за борба с имиграцията, пререкания с хората от LBGTQ+ общността и насърчаване на това, което тя нарича "естествено семейство". Историята показва, че всяка връзка с тези партньори ще бъде краткотрайна.
Новото правителство на Италия няма да бъде назначено поне до средата на октомври. Но размирици са налице почти веднага след преброяването на последния глас на изборите на 25 септември. Вярно е, че Мелони има силни позиции, след като нейната партия "Италиански братя" спечели около 26%, което я постави на позицията на първата жена министър-председател на Италия и на лидера, който ще състави следващата коалиция. Тя ще се нуждае от това влияние, за да държи под контрол десните си съюзници.
Матео Салвини, лидер на антиевропейската партия "Лига", вече публично поиска мястото на вътрешния министър - в противен случай ще откаже да се присъедини към правителството. Разбира се, ключът към политическата поява на Мелони беше отказът ѝ да се присъедини към коалицията на Марио Драги за единство, която след това тя можеше да атакува по свое усмотрение. Но Салвини би трябвало да има ограничени лостове за въздействие. Подкрепата за Лигата е намаляла наполовина спрямо последния вот през 2018 г. до едва 8,5 %. Мелони, който обеща да запази подкрепата си за Украйна и НАТО, разбираемо не желае да връчи на фен на Владимир Путин избрания от него пост.
Подобни коалиционни приятели обясняват защо Мелони ще се нуждае от екип от стабилни ръце, за да поддържа доверието на инвеститорите, необходимо за обслужването на държавния дълг, който е около 1½ пъти по-голям от брутния вътрешен продукт. Високопоставени политици в Рим твърдят, че президентът Серджо Матарела (който ще има последната дума за състава на правителството) задкулисно предлага на Мелони да даде трите тежки министерства - на правосъдието, външните работи и финансите - на технократи. Вътрешни лица твърдят, че Драги и Мелони са разговаряли помежду си още преди изборите - когато социологическите проучвания показваха, че тя вероятно ще стане премиер - и бившият президент на Европейската централна банка също е настоявал за тази идея.
От тях най-важният ресор е министерството на финансите. Очакванията, че Мелони ще назначи опитен служител начело на ведомството, обясняват защо пазарите не са се раздвижили съществено срещу италианския дълг, смятат трейдърите. Но дори и тук има признаци, че нещата може да не вървят по волята на Мелони. Беше широко известно, че нейният най-добър избор е Фабио Панета, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Панета, консерватор и ветеран от Банката на Италия, който никога преди това не е участвал в управлението, изглеждаше подходящ за лидер, който се обявява за нова ера в политиката. И все пак Панета очевидно е дал ясно да се разбере на европейските си колеги, че не желае тази работа, съобщи Bloomberg News.
Има и други потенциални кандидати, които би трябвало да успокоят бизнес лидерите и инвеститорите и да се противопоставят на призивите на Мелони за ренационализация на Telecom Italia и блокиране на поглъщането на ITA, най-голямата авиокомпания в Италия, от Certares, американска компания за дялово инвестиране. Възможностите включват Доменико Синискалко, банкер от Morgan Stanley, който беше министър на финансите преди 16 години; Виторио Грили, друг бивш министър на финансите, станал банкер (в JPMorgan Chase & Co.), и Луиджи Бутильоне, независим икономист и бивш стратег в хедж фонда Brevan Howard. Тя би могла да убеди и сегашния министър Даниеле Франко да остане на поста си.
Усложненията при съставянето на управляваща коалиция от различните антагонисти не вещаят нищо добро. Тук има прецедент. През 2005 г. Синискалко се оттегли след едва една година като министър на финансите при управлението на Силвио Берлускони. Икономистът беше гарант за инвеститорите както в италианския дълг, така и в еврото. Когато напусна, според съобщенията той казал: "Не мога да издържам повече" и си тръгнал, след като коалиционните партньори отхвърлили неговите мерки за намаляване на дефицита.
Инвеститорите трябва да се надяват често цитираната поговорка от "Леопардът" на Джузепе Томази ди Лампедуза за Италия, че "нещата трябва да се променят, за да останат същите", да не се окаже отново вярна.