Възможно е руските милиардери вече да са по-малко, както е и възможно усилията за охлаждане на инфлацията да пораждат страхове от глобална рецесия, но това не би станало ясно от процъфтяващия пазар на супер яхти, пише Bloomberg.
На яхтеното изложение в Монако, което приключи миналия уикенд, имаше 117 лодки – което е почти рекорден брой – а тази година те носеха имена като „Shabby“, „Miss Candy“ и „110’ Dolcevita“. Изложението приличаше на цял отделен свят, далеч от войната в Украйна и енергийната криза, която осакатява Европа.
Ръководители в индустрията говорят за ненаситно търсене, което нарасна по време на пандемията, тъй като богатите решиха, че собствената лодка е идеалният начин да избягат от мерките за овладяването ѝ и опасността да се заразят. Въпреки че страховете около пандемията отслабват, търсенето остава силно. Само девет месеца след началото на 2022 г. приходите на Burgess, един от водещите брокери на суперяхти, са нараснали с 20% спрямо миналата година, което поставя компанията напът да запише още една рекордна година.
Огромното търсене направи 2021 рекордна година за глобалните продажби на суперяхти. Въпреки че е малко вероятно то да бъде достигнато през тази година, продажбите остават с 68% над средните стойности в рамките на последните 13 години, сочат данни на Fraser Yachts. Миналата година 1001 суперяхти бяха продадени за 9,4 милиарда евро (9,2 милиарда долара), отбелязва Кевин Бодингтън, основател и главен изпълнителен директор на YachtBuyer.com. Досега продажбите през тази година са 567 и са на стойност 4,2 милиарда евро, посочва той.
Американците стимулират търсенето, компенсирайки липсата на богати руснаци. Собствениците от САЩ държат 23-процентен дял от световния флот от супер яхти с дължиха над 40 метра, следвани от руснаците с около 9-процентен дял. Други големи купувачи идват от Гърция, Великобритания, Турция и Италия.
От няколко години руските олигарси бяха сред най-известните купувачи на яхти. След нахлуването на Русия в Украйна през февруари обаче международните санкции доведоха до конфискуването и забраната за движение на супер яхти за стотици милиони долари.
Отсъствието на руснаците, геополитическото напрежение и покачващите се цени на енергията изглежда нямат голямо влияние за ръста на продажбите и резервациите.
Отпивайки бира, седнал до „Phoenix 2“, 90-метрова яхта, построена през 2010 г., която беше продадена за 129 милиона евро, Джонатан Бекет – главен изпълнителен директор на Burgess, посочва, че компанията му е продала около 10 суперяхти от над 70 метра тази година.
Яхтингът все повече привлича по-млади почитатели. Състезателят от Формула 1 Шарл Льоклер, който навършва 25 години този месец, публикува снимка, на която плува до яхтата си, построена от италианската фирма Riva, край родния му град Монако през юли. 20,67-метровата яхта, наречена Sedici - или 16 на италиански - съответно състезателният номер на пилота на Ferrari, е втората луксозна лодка на Льоклер.
Голяма част от индустрията са и наемите. Въпреки че значителна част от общия световен флот от супер яхти с дължина над 24 метра се предоставят под наем, дори това не беше достатъчно, за да отговори на търсенето през юли и август тази година, което се възстанови силно след пандемията.
„Истинският проблем е да се намерят лодки за тези хора,” заяви Марк Дънкан от Fraser Yachts миналата седмица. Според Fraser 30% от клиентите идват на яхтинг за първи път и много от тези новодошли в крайна сметка ще искат да притежават собствена лодка.
Корабостроителниците, които строят нови супер яхти, най-вече в Холандия и Германия, казват, че са по-заети от всякога.
Германската Luerssen е построила няколко супер яхти, свързани с руснаци, чиито активи сега са замразени от западните власти, включително най-голямата в света по обем, 156-метровата Dilbar, собственост на тръст, свързан с руския милиардер Алишер Усманов.
Ян-Барт Веркуйл, главен изпълнителен директор на холандския производител на суперяхти Feadship, казва, че пазарът расте толкова значително, че не се тревожи за липсата на руснаци на него.
„Ако погледнете списъка на Forbes, той само нараства, дори да изключите руснаците“, коментира той. „По принцип, ако вършим работата си добре, трябва да има достатъчно клиенти“, допълва Веркуйл.