Рецептата за печелене на пари на стоковите борси е проста: трейдърите купуват природни ресурси от едно място в определено време и по-късно го продават на друго място – надявайки се да спечелят от увеличението в цените. Следвайки тази рецепта, много печалби могат да се окажат огромни – особено за големите играчи, пише Хавиер Блас за Bloomberg.
Например Cargill – най-голямата частна компания в САЩ. Дружеството отчете нетна печалба от 6,68 милиарда долара за фискалната година, приключваща през май – най-високото ниво за своята 157-годишна история, става ясно от документи, разгледани от Bloomberg Opinion. Това е увеличение в размер на 35% спрямо предишната фискална година, която също беше рекордна за компанията. Приходите ѝ за последната фискална година се увеличават от 134,4 милиарда долара до 165 милиарда долара.
Cargill отчете рекордна печалба от ръста в търсенето на хранителни продукти по време на пандемията. Графика: Bloomberg
Въпреки че рецептата за подобна печалба е проста, тя изисква нерви. Стоковите пазари са изключително нестабилни напоследък. Хаосът по веригите на доставка, предизвикан от коронавирусната пандемия и ускорен от руската инвазия в Украйна, доведе до исторически колебания при цените – следователно и до възможности за генериране на огромни печалби от пшеницата до петрола. Енергийните гиганти вече са мишени на някои европейски и американски власти, които ги обвиниха в печалби за сметка на политическите и социални сътресения. Има голям шанс трейдърите на суровини като Cargill – бележещи рекордни печалби, също да се окажат политически мишени.
Cargill е един от най-големите генератори на печалба в корпоративна Америка. Като частна компания тя не разкрива публично своите отчети и тихомълком е умножила печалбите си близо 20 пъти през последните две десетилетия.
Ако беше публична, Cargill щеше да е сред най-големите компании в Америка със своите около 155 хиляди служители в 70 страни. Archer-Daniels-Midland – конкурент на Cargill, е листната на борсата и може да се похвали с коефициент на цена/печалба от 13,29. Използвайки същия показател, Cargill би била оценена на около 90 милиарда долара – капитализация, сходна на тази на Goldman Sachs и над оценките на Citigroup и BlackRock.
Какво се крие зад този успех? Големите движения на пазарите със сигурност помагат. Cargill също успешно преработи и подобри своята корпоративна структура преди около десетилетие. Според ръководителите на компанията и двете семейства милиардери, които я контролират, ключът за успеха ѝ се крие в две думи: частната собственост.
Частните собственици не трябва да гонят краткосрочните цели, които пазарите налагат на публично търгуваните компании. Това позволява на Cargill да се движи със свой собствен темп. От това има още едно предимство – тъй като печалбите ѝ не зависят от волатилността на пазарите, предизвикана от войната в Украйна – тя остава отвъд обхвата на политическия интерес.
Търговията на стоковите борси е циклична и Cargill също се бореше да се адаптира към променящите се обстоятелства по-рано. Нетните ѝ приходи непрекъснато се увеличават след 2000 г. поради бума на суровините в Китай, но печалбите на дружеството се сринаха след световната финансова криза. Периодът 2011-2015 г. беше труден и включваше тримесечни загуби. Сега времената са много добри. Вероятно Cargill трябва да се замисли за листване на борсата.
Главният изпълнителен директор Дейвид Макленън, който ръководи Cargill от 2013 г., многократно изключва възможността за първично публично предлагане. Ако историята е ориентир, той вероятно ще се пенсионира през следващите година или две, след като навърши 65 години. Дали следващият изпълнителен директор, десетият в историята на компанията, ще запази дружеството частно, не е ясно.
Ключово е дали Cargill ще може да поддържа рекордните печалби и същевременно да плаща солидни дивиденти на своите 150 семейни акционери. През фискалната 2022 година компанията плати на акционерите рекордните 1,21 милиарда долара. Все пак Cargill е сравнително пестелива компания по стандартите на Wall Street, когато става въпрос за дивиденти. Cargill също твърди, че реинвестира средно 80-процентен дял от оперативния си паричен поток обратно в своя бизнес.
Как най-добре да се справи с печалбите си така или иначе може би не е сред най-непосредствените проблеми пред Cargill. Политиците задават трудни въпроси на компании, които са спечелили много по време на хаотичните и тревожни движения на пазарите, така че скоро може да почукат на вратата на Cargill. Така компания, която оставаше в сянка през последните години, може да се окаже принудена да отговаря публично за това как е натрупала цяло състояние.