Европейските правителства са изправени пред избор какъв вид криза да изживеят: енергийна или фискална. Възможно е глобалната икономика да виси на косъм.
Оценките за размера на енергийния ценови шок варират, но една от правдоподобните оценки е в диапазона от 6 до 8 % от БВП за Европа. Един от отговорите на този шок би бил да се позволи на цените на енергията да се повишат и да се даде възможност на частния сектор да се адаптира. Това би означавало по-високи производствени разходи, по-високи сметки за отопление на жилищата и по-нисък разполагаем доход за други стоки и услуги. В общи линии това би приличало на енергийния ценови шок от 1979 г. и последвалата го рецесия.
Забележете, че размерът на рецесията обикновено е по-голям от размера на първоначалния ценови шок. Тъй като някои сектори започват да се свиват, те водят до спад и в други сектори. Цените на активите също ще спаднат, което от своя страна ще навреди на инвестициите и потреблението. Понякога икономистите наричат това "теория на реалния бизнес цикъл" - клон на знанието, който изследва как първоначалното негативно събитие може да се разпространи.
Това не е просто въображаема икономическа приказка. Последните данни показват, че германският износ понася сериозен удар, въпреки че част от този спад се дължи на проблеми, които не са свързани с енергетиката.
Това звучи мрачно, но е важно да се осъзнае, че има и друг, но също толкова мрачен път: Правителствата могат да се възползват от този шок в цените на енергията и вместо това да го превърнат във фискален шок.
Ако правителството поеме достатъчно от увеличението на сметките за енергия, все едно че шокът от цените на енергията никога не се е случвал. В полярната си форма подобна политика би била трудна за провеждане, но вече има някои стъпки в тази посока. Правителството на Обединеното кралство се ангажира да отпусне евентуално 200 млрд. паунда за изолиране на икономиката на Обединеното кралство от сътресения в цените на енергията, въпреки че голяма част от енергийния ценови шок все пак ще си проправи път в икономиката. Германската икономика също представи план за изразходване на около 200 млрд. евро за защита на икономиката от шокове в цените на енергията.
Правителствата могат да се опитат да ограничат енергийните ценови трусове по различни начини. Те могат да се опитат да компенсират потребителите и предприятията със субсидии и трансфери на доходи, например, или да ограничат цените и след това да се опитат да компенсират енергийните компании. Каквато и да е точната комбинация от политики, допълнителните разходи ще направят голяма дупка в държавните бюджети.
Ако едно правителство поеме всички допълнителни разходи за енергия, това ще струва около 6-8 % от БВП - и тези разходи ще трябва да се правят всяка година, през която цените на енергията остават високи. Това ще изисква повече държавни заеми, по-високи данъци, повече печатане на пари или някаква комбинация от тези възможности.
Добрата новина е, че превръщането на енергийната криза във фискална криза не води до разпространение на високите енергийни разходи в цялата икономика. Лошата новина е двойна: Първо, поддържането на ниски цени на енергията не стимулира икономиите. Второ, и по-важно, фискалната криза си остава криза. Дори ако правителството избягва да взема допълнителни заеми, колко възможности има за повишаване на данъците, като се имат предвид икономическите и политическите ограничения?
В края на 70-те години на миналия век нямаше общ стремеж кризата с цените на енергията да се превърне във (възможна) фискална криза. Тогавашните правителства не смятаха, че могат да се справят с нивата на заеми, които сега редовно допускат.
Така че това е момент на политическа иновация: Наречете го фискализация на икономическите проблеми. Пандемията е друг съвсем скорошен пример. Докога светът ще може да фискализира проблемите си? Може ли фискализацията да помогне на света да избегне големи икономически кризи?
Може би това е само началото за свръхвисоките нива на дълга като форма на застраховка срещу много лош късмет. А може би пазарите на облигации са на ръба да се разбунтуват срещу такова продължително вземане на заеми - и такъв дълг ще разруши фискалния договор, който стои зад Европейския съюз, предвид общото мнение, че поне някои от тези държави в крайна сметка ще злоупотребят с привилегиите си за вземане на заеми. Не забравяйте, че реалните лихвени проценти напоследък се повишават.
Накратко: нито един от тези сценарии не е особено оптимистичен, никой не знае какво всъщност прави и крайният резултат вероятно ще бъде продиктуван от пазара на облигации. Приятно пътуване.