Еманюел Макрон и Олаф Шолц се усмихваха, докато позираха за снимки преди дългата вечеря тази седмица в Берлин, но във въздуха се усещаше хлад. Топлите баналности и обнадеждаващите думи за бъдещо сътрудничество в областта на отбраната и енергетиката от страна на френския президент и германския канцлер прикриваха напрежението, което бликаше от предстоящата вечеря.
Двете страни са в противоречие по ключови политически въпроси, тъй като на границите на Европа бушува война, а членовете на Европейския съюз се разминават по отношение на това как да защитят икономиките си в условията на енергийна криза и застрашен проект за отбрана на стойност 100 милиарда евро. Ядрената енергетика е друг спорен въпрос.
Осезаемото напрежение по време на вечерята в понеделник - организирана в чест на обединението на Германия - показва нови проблеми в най-важните двустранни отношения на континента.
От самото създаване на блока неговият път и динамика се определят от единството на целите, когато Германия и Франция действат заедно. Когато това липсва, ЕС затъва.
Макрон и Шолц ще се срещнат отново в четвъртък по време на срещата на върха на ЕС в Прага.
Освен различията по отношение на политиката, от страна на Макрон нараства усещането, че Шолц и екипът му не третират Франция като приоритет.
Един от служителите посочва като пример това, че германският канцлер отменя отдавна уговорен разговор с министър-председателя Елизабет Борн на 29 септември, защото е диагностициран с Covid - само че по-късно същия ден се присъединява към пресконференция чрез видео, за да представи план за заеми в размер на 200 млрд. евро, целящ да смекчи удара на енергийната криза за германските компании и домакинства.
Говорител на германското правителство заяви, че разговорът на Шолц и Борн е трябвало да бъде отложен поради заразяването на канцлера с Covid и поставянето му под карантина. Той отказа да коментира евентуални планове Шолц и Борн да разговарят дистанционно.
Според официалния представител французите са били раздразнени, че не са уведомени за предстоящото изявление. В частен план френските служители казват, че се притесняват, че германският пакет ще създаде още по-голямо икономическо разделение, като правителството в Берлин може да наруши конкуренцията в рамките на блока чрез субсидиране на енергията за бизнеса.
След като излезе от колата си за срещата на европейските финансови министри в Люксембург в понеделник, някои от първите думи на френския министър Бруно Льо Мер пред репортери бяха за риска от това, което той нарече "фрагментация" в ЕС. Неговият германски колега Кристиан Линднер оправда обосновката на плана, като заяви, че мерките са в съответствие с това, което правят другите.
Последният път, когато голям германски пакет от помощи разтревожи европейците, по време на пандемията, Макрон сключи сделка с Ангела Меркел, която доведе до фонда за възстановяване, и този път двете страни в крайна сметка може да стигнат до нещо подобно.
Безпокойството се подхранва от две много различни политически системи. Едната е централизирана около всемогъщия френски президент. Другата насърчава изграждането на коалиции и компромиси във федералния парламент.
Личностите също играят роля. Докато Макрон обича дългите и сложни речи, Шолц, подобно на Меркел преди него, предпочита целенасочените разговори без излишни подробности. Но с Меркел френският президент винаги успяваше да намери компромис. С Шолц това сякаш става все по-трудно.
През годините Франция и Германия се скараха за постовете в ЕС, бюджета на еврозоната и споразумението за свободна търговия със САЩ.
Дългогодишните различия по отношение на ядрената енергия и начините за подобряване на енергийната инфраструктура на ЕС се превърнаха в друга точка на спора, след като Русия изпрати танкове в Украйна. Тъй като Германия вече изнася електроенергия през Рейн, министърът на енергетиката на страната Роберт Хабек заключи по време на среща при закрити врата през август, че проблемът е във Франция, по думите на присъстващ.
По време на работната вечеря в Берлин обаче въпросът е бил отбраната, твърдят запознати.
Макрон отдавна е привърженик на съвместен европейски проект за отбрана, който да извоюва по-голяма независимост от САЩ. Но Германия и други държави - членки на ЕС, виждат в това преди всичко опит за укрепване на френските компании и влияние - а в следвоенна Германия се е развил дълбоко вкоренен скептицизъм към военните.
Напредъкът по бъдещата бойна въздушна система, известна като FCAS, е бавен. Френско-германско-испанският проект включва реактивен изтребител, който през 2040 г. трябва да замени френските Rafale и германските Typhoons.
Въпреки успокоителните публични коментари на министрите на отбраната на Франция и Германия, които са съгласни, че сега от индустрията зависи да придвижи напред водещия проект, Германия и Франция обмислят да продължат сами, заявиха запознати.
Ако проектът се разпадне, френската самолетна компания Dassault Aviation SA ще разработи изтребител самостоятелно, докато Германия вероятно ще разчита на внос от САЩ, казаха те.
Френските и германските министри, включително тези, отговарящи за отбраната, ще имат възможност да се опитат да изгладят различията си на среща на 26 октомври във Фонтенбло, близо до Париж.
"Искаме нещо, което да лети, да се движи и да е налично на пазара, а не европейски проекти за развитие, които не работят", заяви генералният инспектор на Bundeswehr Еберхард Цорн на среща на Германското дружество за външна политика миналия месец.