Европа трябва да се готви за изненади. Дълговата криза вероятно не е сред тях

Финансовите пазари трябва да се подготвят за предизвикателства. Десетилетието на ниски лихвени проценти и масовото изкупуване на облигации от централните банки прикри много слабости. Тези пазарни условия насърчиха множество стратегии, смятани за безопасни – които всъщност работят само в среда с ниски лихвени проценти, пише Barron’s.

Тази пазарна динамика е и причината завръщането на кризата в еврозоната да е малко вероятно. Рискът от инвестиране в италиански държавни облигации е известен днес. Това не беше така в зората на еврото. През първото десетилетие след въвеждането му облигациите на всички правителства от валутния съюз се търгуваха без значителни рискови премии. Испания беше оценена с AAA, а Италия – с AA, до 2009 г. Внезапно обаче пазарите откриха, че Испания, Португалия и Гърция са имали огромни дефицити по текущата сметка през предходния период на бум – дефицити, които вече не могат да бъдат финансирани в рискова среда. Последвалият колапс на тези икономики разкри крехкостта на балансите на банките, които националните надзорни органи бяха скрили почти навсякъде. Рейтингите се понижиха. Изненаданите, склонни към риск, инвеститори започнаха масово да продават облигации на т.нар. PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания).

Следователно сега се очаква волатилност при облигациите на южните страни членки на еврозоната. Европейската централна банка дори създаде специален инструмент за противодействие на всяко прекомерно движение при рисковите премии, плащани от някои страни. И все пак вероятно е това дори да не е необходимо, тъй като фундаментите не са се променили толкова значително.

Т.нар. периферни страни коригираха външните си дисбаланси. Италия, която е в основата на тревогите, от известно време поддържа излишък по текущата сметка. Освен това банковият сектор в целия блок беше укрепен. Коефициентите на необслужвани заеми в Испания и Италия се понижават от пиковите си нива от съответно над 13 и над 17% в средата на миналото десетилетие до около 4% и за двете страни сега. Банковият надзор е централизиран под опека на ЕЦБ. Въпреки че продължават да съществуват конкретни случаи на слаби банки, и в Италия, и навсякъде другаде, като цяло банковата система вече не е източник на големи рискове.

Още по темата

Сентено: ЕЦБ трябва да е премерена и балансирана

Лагард: ЕЦБ ще увеличава лихвите на „следващите няколко заседания“

Пазарите очакват ЕЦБ да повиши лихвите до 3% до юни

ЕЦБ проверява дали банките са готови за потенциален ръст на фалити на компании

Друг често пренебрегван елемент, който отличава настоящата ситуация от 2012 г., е, че текущият инфлационен натиск – който не е съчетан със съответстващото повишение на лихвените проценти – помага на публичните финанси. Т.нар. ефект на снежната топка – разликата между темпа на растеж на номиналния брутен вътрешен продукт и цената на обществения дълг – сега е по-скоро стабилизираща, а не дестабилизираща, сила. През 2012 г. тази разлика беше еквивалентна на седем процентни пункта от БВП за Италия и все още беше в размер на 5,7 процентни пункта през 2013 г. За сравнение – днес се очаква тя да е минус 4,5 процентни пункта за 2022 г. и минус три процентни пункта през 2023 г. Това се дължи на факта, че темпа на растеж на номиналния БВП е много по-висок от цените на лихвите. Комбинацията от номинален растеж и лихвените цени – 10 процентни пункта по-добра днес спрямо 2012 г. – никога не е била по-благоприятна в съвременната история. Същото се отнася и за Испания и Португалия – другите две страни, които през 2012 г. бяха подложени на суров финансов стрес.

Някои южни страни членки на еврозоната ще имат фискални проблеми дори при тези благоприятни лихвени проценти, но те не са единствените, които харчат големи суми, за да защитят своите граждани от високите цени на енергията. Германия наскоро въведе пакет от мерки за 200 милиарда евро, например. Южната част на еврозоната ще остане сфера на опасения за инвеститорите, но проблемите са познати и до голяма степен очаквани.

Историята рядко се повтаря, но е показателна. Този път може да се очаква – когато лихвените проценти и бягането от риска наберат скорост – най-големите изненади да дойдат от иначе безопасни инвестиции – например британските пенсионни фондове. Поради това инвеститорите трябва да се тревожат по-малко от нова криза с еврото и за сметка на това да се оттеглят от всяка стратегия, основана на ниски и стабилни лихви.

* Материалът има информационен характер и не е препоръка за взимане на инвестиционно решение.