САЩ и Русия водят най-интензивното съревнование за оказване на натиск от страна на великите сили от разгара на Студената война насам. Руският президент Владимир Путин използва ядрени заплахи и други ескалации в стремежа си да избегне унижение в Украйна. Вашингтон упражнява собствен набор от мерки за натиск, за да принуди Путин да приеме точно този резултат.
Добрата новина е, че досега и двете стратегии бяха доста внимателно премерени. Лошата новина е, че Америка и Русия все още могат да се изправят пред сблъсък, защото само една от тези стратегии може да успее.
Принудата е изкуството да се формира поведението на съперника чрез сплашване или насилие; тя може да се прояви в мирно време, по време на война и навсякъде по средата. Днес, Вашингтон и Москва не воюват пряко помежду си в Украйна. Но от самото начало на този конфликт те агресивно упражняват натиск един върху друг.
Версията на Путин е по-гръмогласна и по-заплашителна като реторика. От февруари 2022 г. насам руският лидер говори зловещо за ядрена война, за да разубеди Организацията на Северноатлантическия договор да се намеси пряко в полза на Украйна. Служители на Кремъл предупреждават, че дори снабдяването на Киев с определени оръжия, като например ударни ракети с голям обсег, които могат да достигнат дълбоко в Русия, ще пресече червените линии на Москва. Путин се стреми да сплаши Запада, за да може да води войната, която желае - двубой "един на един", в който Украйна ще отстъпи пред превъзхождащата сила на Русия.
Това не се получи заради тихата, но безмилостно ефективна кампания на САЩ за принуда. Америка принуди Путин да остане забележително пасивен, докато Украйна и подкрепящата я западна коалиция нанасят невъобразими досега щети на неговата армия и на управляваната от него държава.
Многократните обещания на администрацията на президента Джо Байдън да защитава "всеки сантиметър" от територията на НАТО направиха твърде рисковано за Путин да се намесва в украинските снабдителни линии, минаващи през Румъния и Полша. Американската военна мощ, както конвенционална, така и ядрена, възпира Москва да нападне, тъй като Западът доставя оръжия, информация и пари, от които Украйна се нуждае, за да унищожи руските сухопътни сили; налага финансови санкции, които връщат икономиката на Путин с едно поколение назад; и добавя две нови членки на НАТО на прага на Русия - Финландия и Швеция. Това е триумф на принудата, който заслужава да бъде оценен, дори и да е довел нещата до опасен етап.
Путин се движи по спиралата на поражението в Украйна; той може да не преживее този политически изход. Затова мобилизира стотици хиляди войници, като напомня на враговете си колко много вреди може да причини Русия.
С незаконното анексиране на четири украински области Путин предупреждава Вашингтон и Киев, че нападенията срещу тези територии са равносилни на нападения срещу самата Русия. И ако Русия стои зад неотдавнашните атаки срещу подводни газопроводи за Германия, както твърдят служители на Европейския съюз, Путин може би изпраща послание, че Москва може да се бори със страните от НАТО по не толкова конвенционални начини. Путин иска да се отдръпне, преди нещата да станат наистина сериозни.
Администрацията на Байдън реши да не се вслушва. В отговор на анексирането тя обяви нови доставки на оръжия за Украйна, която всеки ден освобождава все по-голяма част от територията, която сега Путин обявява за своя. Официални представители на САЩ публично предупреждават Москва, че използването на ядрени оръжия би било пагубно за Русия; в частен разговор се съобщава, че те отправят заплахи, които уж са по-конкретни, но все пак оставят нещо на въображението. Всеки път, когато Путин се опитваше да се измъква от неприятностите с изнудване или блъфиране, САЩ просто го принуждаваха да се отдръпне.
В тази игра все още има ходове. Путин има и други неядрени карти, които може да изиграе, като например атаки срещу подводни оптични кабели, които свързват САЩ и Европа. Той би могъл да отправи по-конкретен ядрен ултиматум или да започне да премества арсенала си по начин, по който американските разузнавателни служби няма да го открият.
От своя страна САЩ все още не са предоставили на Киев ракети с далечен обсег, бойни самолети, основни бойни танкове и други оръжия. Настоящото състезание е изключително опасно, но все още не е излязло извън контрол.
Това обаче напомня за най-страшните моменти от Студената война. По време на Берлинската криза от края на 50-те и началото на 60-те години съветският лидер Никита Хрушчов обеща, че ракетите ще полетят, ако САЩ и съюзниците им не напуснат Западен Берлин. През 1962 г. президентът Джон Ф. Кенеди предупреждава, че Америка може да нахлуе в Куба - с цялата ескалация, която може да последва - ако Хрушчов не изтегли ракетите, които е поставил там. Ядрените заплахи и контразаплахите бяха езикът на политиката на великите сили, какъвто е случаят и днес.
Тези кризи в крайна сметка бяха разрешени по мирен път, тъй като принудата в крайна сметка беше смекчена с компромис. През 1961 г. Хрушчов се съгласява да превърне Източен Берлин в затвор чрез изграждането на Берлинската стена, вместо да изгони западните сили. През следващата година Кенеди обещава да не нахлува в Куба, ако Хрушчов изпрати ракетите си у дома. Сегашният момент е плашещ, защото не е ясно какъв би бил равностойният компромис.
Путин продължава да се стреми към разпокъсване на Украйна, което Киев и Вашингтон няма да приемат. Украйна и САЩ изправят Путин на пътя към катастрофално поражение, което е немислимо за него. И двете страни залагат на това, че фундаментален компромис с военните им цели не е необходим, защото могат да окажат достатъчен натиск, за да накарат противника да отстъпи в решаващия момент. И двете страни, обаче, не могат да бъдат прави