Европейски лидери от 44 страни се събират в Прага - какво толкова може да се обърка

За европейците подобни барокови срещи на върха, като тази, която ще се проведе тази седмица в Прага, са традиция. Замъкът-домакин е мястото, където е започнала Тридесетгодишната война.  

Четиридесет и четирима национални лидери, сред които приятели, враждуващи и обикновени стари врагове, ще се явят на учредителната среща на така наречената Европейска политическа общност.

Каква точно ще бъде тази институция, предстои да бъде уточнено. Но идеята е да се напомни на повечето европейци (Русия и Беларус не са поканени), че споделят нещо по-възвишено от обща география - а именно идеали и обща съдба. 

Във всеки случай това е визията. Тя е замислена, както обикновено се случва с подобни възвишени вдъхновения, от Еманюел Макрон, президента на Франция. Той е убеден, че всички останали европейски структури са твърде несъвършени, за да помогнат на континента, раздиран от войни, гранични спорове и различни кризи в областта на енергетиката, миграцията и икономиката. 

В тази си преценка Макрон е прав. Само че съставянето на списък на тези други институции е объркващо начинание. То започва с такива клубове като Съвета на Европа (нямащ никаква връзка с Европейския съвет) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (в която влизат дори неевропейски държави и Русия, най-големият подпалвач на войни на континента). На самия връх е Европейският съюз. Замислен като най-великия мирен проект в историята, той на теория трябва постепенно да интегрира своите държави-членки - понастоящем 27 - в Съединени европейски щати. 

Не е нужно Макрон да осъзнава, че нито една от тези групировки не е достатъчно гъвкава или силна, за да реши най-големите проблеми на Европа. ЕС например е толкова институционално сложен, че е трудно само да се преброи колко президенти има (вероятно около 10 ). В области на политиката като търговията той може да е суперсила, но в повечето други - особено в областта на отбраната - е слуга.

Нейните конструктивни недостатъци са многобройни. ЕС не може да изхвърли непослушните си членове (Здравей, Унгария) и не е полезен, когато дадена страна иска да напусне доброволно (Сбогом, британци). По много важни въпроси всеки непокорен член може да наложи вето на всички решения. В други случаи договорите на ЕС са двусмислени - например те съдържат клауза за взаимна отбрана, на която никой не разчита, поради което всички държави от ЕС, с изключение на шест, са и в НАТО.  

Друг недостатък на ЕС е, че той изключва твърде много европейски държави. Турция официално стана кандидат за присъединяване към блока през 1999 г.; но тя отдавна се е отказала от всякаква надежда за присъединяване и може би никога няма да спре да негодува от това. Няколко балкански държави се опасяват, че се намират в същия модел на задържане. По-лошото от тяхна гледна точка е, че Украйна, Молдова и Грузия - които ЕС иска да подкрепи срещу заплахите от Русия - могат да изпреварят Балканите на опашката.

Макрон очевидно се надява, че Европейската политическа общност един ден ще се справи по-добре. Стартирала като институция с "меко право", тя би могла да се превърне в клуб, в който членовете могат да влизат, както и да излизат, но не и да пречат или саботират. Тя би могла също така да предостави континентална сцена за британци, турци, швейцарци, албанци, грузинци и всички останали, които не могат или не искат да се присъединят към ЕС. Вече е решено, че следващата среща на Общността ще се проведе в Молдова. 

Колкото и добри да са намеренията на Макрон, разбира се, Европа няма да спре да бъде Европа само защото се сдобива с още една институция. Една от страните, представени в Прага, Украйна, се бори за самото си съществуване срещу европейския нашественик. Две други, Армения и Азербайджан, бяха във война помежду си само през миналия месец. Други две - Турция и Гърция - могат да се окажат в такава всеки момент, а трета - Кипър - може би ще се окаже вклинена между тях. Северномакедонците, албанците, босненците и другите балканци подозират, че Европейската политическа общност е само утешителната награда на Макрон, тъй като никой не възнамерява да ги допусне в същинския ЕС. Междувременно гостите от Сърбия отричат, че тези от Косово изобщо имат държава, която да представляват.  

Така че, да, лесно би било да се подиграем на този континентален симпозиум, на мегаломанията на Макрон, който постоянно предлага нови чудовища за документи, и на това, че европейците са точно толкова разединени, колкото винаги са били. Това не е трудно.

По-широката и добронамерена гледна точка обаче е, че Макрон и другите европейски лидери отказват - дори в момент, когато един европеец, руският президент Владимир Путин, заплашва другите с ядрена война - да се откажат от мечтата си за континентален мир, сигурност и хармония. Събранието тази седмица няма да бъде поредният Вестфалски мир или Виенски конгрес. То няма да реши проблемите на континента, да обедини разделените или да успокои войнствените. Но срещата заслужава внимание и подкрепа. Във времена като нашите, мирните събрания са много по-доброто нещо, отколкото да няма никакви срещи на високо ниво.