Централните банки, независимо от техните твърди заявки, ще усетят огромен натиск да отменят затягането, след като сценарият за „твърдо приземяване“ на икономиката и финансова катастрофа се материализира, пише Нуриел Рубини – професор по икономика, главен икономист на Atlas Capital Team – за MarketWatch.
Ускоряването на инфлацията ще бъде устойчиво, а причините за него включват не само лошите политики, но и отрицателните шокове в предлагането и усилията на централните банки да се борят с него, които в крайна сметка ще доведат до „твърдо приземяване“.
Когато настъпи рецесията, тя ще бъде тежка и продължителна – с мащабни финансови затруднения и дългови кризи. Независимо от ястребовите си нагласи, централните банкери, хванати в дълговия капан, все пак могат да се измъкнат и да се примирят с инфлация над целевите нива. Всяко портфолио с рискови акции и по-малко рискови облигации с фиксирана доходност ще загуби пари от облигациите заради по-високата инфлация и инфлационните очаквания.
Вече всички признават, че постоянните шокове в предлагането, причинени от пандемията и мерките за овладяването ѝ, както и от войната в Украйна, допринасят за инфлацията. Европейската централна банка, Английската централна банка и Федералният резерв също признават, че ще бъде изключително трудно да се постигне „меко приземяване“. Гуверньорът на Фед Джером Пауъл вече заговори за „меко приземяване“ с поне „известна болка“. Междувременно пазарни анализатори, икономисти и инвеститори се обединяват около сценария за задаваща се рецесия.
Много по-трудно е да се постигне “меко приземяване” в условия на стагфлационни отрицателни шокове в предлагането, отколкото когато икономиката прегрява поради прекомерно търсене. След Втората световна война никога не е имало случай, в който Фед да е избегнал рецесията с ниво на инфлацията над 5% (в момента е над 8%) и безработица под 5% (в момента е 3,7%).
И ако рецесията е основен сценарий за САЩ, тя е дори по-вероятна в Европа, което се дължи на енергийния шок, предизвикан от ограничените доставки от Русия; забавянето в Китай; и ЕЦБ, която изостава още повече от кривата спрямо Фед.
Рецесията ще е сурова и продължителна
В рецесия ли сме вече? Все още не, но САЩ регистрираха отрицателен растеж през първата половина на годината и повечето следени индикатори на икономическата активност в развитите икономики сочат към рязък спад, който дори ще се влоши допълнително със затягането на политиката. „Твърдото приземяване“ до края на годината трябва да се приеме като основен сценарий.
Въпреки че много други анализатори вече са съгласни с това, те изглежда смятат, че предстоящата рецесия ще бъде кратка и плитка. Трябва да се имат предвид рисковете от подобен оптимизъм на фона на опасността от тежка и продължителна стагфлационна дългова криза. Последното бедствие на финансовите пазари – включително на облигационните и кредитните – подкрепя твърдението, че усилията на централните банки да върнат инфлацията до целта ще предизвикат както икономически, така и финансов срив.
Ранните признаци на материализиращите се рискове вече се забелязват във Великобритания. Изправена пред реакцията на пазара към безразсъдните фискални стимули на новото правителство, АЦБ стартира програма за спешно количествено облекчаване, за да изкупи държавни ценни книжа, след като доходността им значително се повиши.
Подобен обрат настъпи през първото тримесечие на 2019 г., когато Фед преустанови програмата си за количествено затягане и се насочи към разхлабване и намаляване на лихвените проценти – след като преди това сигнализира за обратното. Това беше първият признак за лек финансов натиск и за забавяне на растежа.
Голямата стагфлация
Централните банки ще говорят твърдо; но има основателна причина да се съмняваме в желанието им да направят „каквото е необходимо“, за да върнат инфлацията до нейния целеви процент в свят на прекомерен дълг с рискове от икономически и финансов срив.
Нещо повече – налице са ранни признаци, че периодът на т.нар. Голяма умереност отстъпва място на Голямата стагфлация, носеща нестабилност и сливане на забавени отрицателни шокове в предлагането.
В допълнение към смущенията, тези сътресения могат да включват застаряване на обществото в много ключови икономики (проблем, влошен от имиграционните ограничения); разделение по оста Пекин-Вашингтон; „геополитическа депресия“ и разпад на мултилатерализма; нови варианти на COVID-19 и нови огнища, като маймунска шарка; все по-вредните последици от изменението на климата; кибервойна; и фискални политики за повишаване на заплатите и силата на работниците.
Какво значи това за традиционното портфолио 60/40? Между януари и юни тази година американските (и глобалните) капиталови индекси се понижиха с над 20%, докато доходността по дългосрочните облигации се повиши от 1,5% на 3,5 %, което води до огромни загуби както за акциите, така и за облигациите (положителна ценова корелация).
Освен това доходността по облигациите се понижи по време на пазарното рали между юли и средата на август, като по този начин поддържаше положителната ценова корелация; и от средата на август цените на акциите продължиха рязкото си падане, докато доходността по облигациите се повиши много. Тъй като по-високата инфлация доведе до по-строга парична политика, се появи балансиран мечи пазар както за акции, така и за облигации.
Но американските и глобалните акции все още не са включили напълно в оценките си „меко“ и „твърдо“ приземяване. Акциите ще поевтинеят с около 30% при лека рецесия и с 40% или повече при тежката стагфлационна дългова криза.
Признаците за напрежение на облигационните пазари се увеличават: суверенните спредове и лихвените проценти по дългосрочните облигации се покачват; силно задлъжнели фирми, банки домакинства, правителства и държави изпаднаха в дългова криза.
Кризата е вече тук.