След месеци на обсъждания и опити за гъвкавост е време Европа да постави таван на цените на природния газ. Русия използва енергията като оръжие, а нейната ясна цел е да дестабилизира нашите общества. Петнадесет държави членки ясно изразиха подкрепата си за ограничаване на цените. Европа трябва да си върне контрола върху своя газов пазар, пише гръцкият премиер Кириакос Мицотакис за Bloomberg.
В нормални времена правителствата трябва да оставят пазарите да работят. Но това не са нормални времена. Русия се отказва от договорите и умишлено ограничава доставките. Когато един играч може да движи цените, няма смисъл да „оставим пазарите да функционират“. От правителствата се очаква да структурират и да контролират пазарите. Изправена пред явна пазарна манипулация, държавната намеса е не просто оправдана, но и необходима.
Тъй като цените нараснаха до безпрецедентни нива, пазарът престана да функционира. Ликвидността пресъхна и волатилността се увеличи, създавайки огромни възможности за печалба от резките движения на цените за доставчици и спекуланти. Големите енергийни компании са под натиск, принудени да търсят помощ от правителствата. Никое домакинство, дружество или правителство не може да планира или да управлява пазар, на който цените произволно се движат нагоре или надолу.
През първото тримесечие на 2022 г., според официални оценки, Европейският съюз е платил допълнителни 62 милиарда евро за внос на газ спрямо предходната година. Крайният резултат за 2022 г. ще бъде увеличение от стотици милиарди или трилиони евро, ако се включат страничните ефекти на пазара на електроенергия и икономиката като цяло. Междувременно излишъкът по текущата сметка на Русия се утроява до над 180 милиарда долара към август 2022 г.
Това помогна за привличането на доставки към Европа, но на прекалено висока цена – бяха гарантирани количества, но разходите бяха пренебрегнати. Европа плаща два до три пъти повече за газ от азиатските страни. Известно увеличение на цените беше неизбежно, но успехът на Европа в гарантирането на допълнителни количества се дължи отчасти на икономическото забавяне в Китай. В рамките на една обичайна година вносът на втечнен природен газ в Китай нараства с 25%; досега през тази година той се понижава с 20%. Тази промяна – повече от високите цени – позволи на Европа да внесе количествата, от които се нуждае.
Европа е изправена пред дисбаланс, който само цените не могат да коригират. Вносът на втечнен природен газ в Европа е стабилен от началото на 2022 г. въпреки непрекъснатото покачване на цените. Способността на Европа да замени руския газ е също толкова функция на физиката, колкото и на икономиката: независимо колко високи са цените, Европа като цяло не може в краткосрочен план да замени напълно загубените обеми от Русия. Когато предлагането не може да отговори на цените, да оставиш цените да растат завинаги е акт на пренебрежение, а не на благоразумие.
Изправени пред огромни разходи, заводите и домакинствата трябва да пестят енергия и да преминат към алтернативни горива. Всичко това е необходимо. Но трябва да правим разлика между „спестявания“ и опустошение, между разумни намаления на потреблението на енергия и неконтролирани цени, които затварят нашите индустрии и водят към фалит домакинства и малки предприятия.
Рано или късно пазарите ще се балансират – но без таван, цените на това балансиране ще се измерват в разрушаването на животи и загубата на работни места. Ето затова аз предложих паневропейска схема през юли за компенсация на големите енергийни потребители, включваща намаление на потреблението им, чрез което да се балансира пазарът, без да се прибягва до екстремни цени, пише Мицотакис.
Възникващият консенсус се свежда до малък набор от възможности. Общият знаменател е желанието да се наложи таван, който да обхване цените на природния газ като цяло, а не само на малкото количества, които все още идват от Русия. Ограничението трябва да е достатъчно високо, за да действа възпиращо, но също така да позволява пазарната ефективност да продължи на разумни нива (Мицотакис отбелязва, че има предвид конкретна цифра, но тя е предмет на поверителни разговори между страните членки). Все пак, при достатъчно високи цени, доставчиците все още ще изпращат своя газ в Европа и потребителите все още ще имат причина да намалят търсенето си. Таванът трябва да бъде граница за това колко високи могат да бъдат цените, а не изкуствено ниско число, което ще дестабилизира пазарите.
Таванът на цените носи рискове, разбира се. Но с навлизането в зимата опасностите от инерцията се увеличават. Не можем да си позволим да стоим и да гледаме как Русия използва нашите пазарни институции срещу нас. Акт на здрав разум и суверенитет е да се намесим и да създадем правила, които отговарят на безпрецедентното предизвикателство, пред което сме изправени. Налагането на таван на цените на природния газ е неизбежна стъпка в този процес.