Причините за отслабването на паунда и повишаването на доходността по държавните ценни книжа във Великобритания са много. Те могат да бъдат потърсени в провала на Английската централна банка да повиши допълнително лихвите или в затягането на Федералния резерв и силата на долара. Някои по-самокритични консерватори могат да ги отдадат на прекомерните идеологически цели или на незачитането на публичните финанси от Куартенг, пише Financial Times.
И все пак тези непосредствени причини само надграждат основата, в която стоят икономическите щети, причинени от Brexit.
Торите, естествено, не желаят да приемат, че тяхната политика прави нацията по-бедна. Лейбъристите се страхуват да отблъснат електората си, който подкрепи раздялата с Европейския съюз. Въпреки това фактите сочат именно натам.
Пазарите реагираха предимно на изявлението на Куаси Куартенг – британския финансов министър. Миналата седмица Куартенг обяви, че ще има данъчни намаления, но не посочи как те ще се отразят на публичните финанси, нито какви са плановете му за икономическия растеж.
След изявлението британският паунд поевтиня, като низходящите движения продължиха и тази седмица. Поевтиняването на валутата предизвика отлив от британски облигации и масови разпродажби. Това принуди АЦБ да се намеси в сряда на финансовите пазари.
Регулаторът обяви, че ще започне да купува неограничено количество дългосрочни държавни облигации, считано от 28 септември до 14 октомври, за да стабилизира финансовите пазари. Отделно АЦБ отложи програмата си за продажба на облигации, която трябваше да започне следващата седмица.
Но както решението на финансовия министър, така и ответната реакция представляват кулминация на действията и нагласите, които произтичат от Brexit – загубеният достъп до единния пазар на блока, продължаващите конфронтации с ЕС, недостатъчните успехи при сключването на нови търговски сделки и пр. Инвеститорите разбраха посланието. Великобритания не е залогът, който беше някога.
Изявлението на Куартенг от миналата седмица беше само една проява на издигането на идеологията над икономиката. Британската икономика страда от неуспешния Brexit, който понижи нейната устойчивост при сътресения. Когато миналата седмица пазарите бяха изплашени, малко фактори, които биха могли да ги успокоят, бяха налице.
Торите са прави, че силата на долара притиска повечето валути (въпреки че отслабването на паунда е много рязко), но понижението в цената на паунда трябва да се постави в по-широк контекст след Brexit. Само в началото на възстановяването след пандемията паундът се доближи до нивата, на които се радваше през месеците преди референдума за Brexit. Това задълбочи проблема с инфлацията.
Още през юни Андрю Бейли, гуверньор на АЦБ, предупреди, че икономиката „отслабва доста по-рано и малко повече от другите“. Предизвиканият от Brexit недостиг на работна сила и покачването на цените на храните задълбочиха натиска.
Отстъплението миналата седмица от нормите за фискална предпазливост не трябва да се разглежда като изолиран случай, а като част от незачитане на икономиката – нещо, което правят консерваторите след референдума през 2016 г. Бюджетът на Куартенг беше логичната крайна точка на стратегията за намаляване на данъците, която привържениците на Brexit изискваха. Но тъй като външните сътресения и партийната политика изключваха съкращаването на разходите, беше по-лесно да се обяви краят на ортодоксалната политика.
Това се случва, ако продължавате да смятат, че всички останали грешат. Това са резултатите на шест години в подрязване на институциите, които са в основата на политическата стабилност, незаконно суспендиране на парламента, нападки срещу съдебната система и подкопаване на проверките и балансите. Не е изненадващо, че инвеститорите започват да се тревожат. Дори сега торите предпочитат да обвиняват централната банка, че не прави повече, за да защити страната от фискалната невъздържаност на тяхното правителство. Сравненията с Италия или Турция са преувеличени, но трябва да е тревожно, че дори са факт.
Тръс остава изправена пред неприятни опции. Това отчасти се дължи на победата ѝ с обещанието да продължи целите на Brexit и да се изправи срещу ортодоксалните политики в икономиката. Въпреки че тя трябва да се оттегли от някои от данъчните облекчения, които бяха предвидени, най-вероятно ще предложи непопулярни намаления на разходите.
Друга малка стъпка би била уреждането на спора около протокола за Северна Ирландия. Това не е панацея за публичните финанси, но може да промени настроението, да облекчи страховете от търговски спор и да подскаже, че Обединеното кралство отново дава приоритет на икономическата стабилност.
Торите сега се укриват, слушайки само онези, с които вече са съгласни. Ще имаме възможност в реално време на наблюдаваме експлозията на управляващата партия. Шоуто ще е невероятно, но билетите ще се окажат скъпи.