Бъди незаменим! Трудно е да се спори с този често даван съвет при изграждането на кариера. Без съмнение това звучи привлекателно в наши дни, когато забавянето на икономиката и съкращенията отново доминират в бизнес новините, пише Сара Грийн Кармайкъл за Bloomberg. Идеята обаче е напълно погрешна.
Да бъдеш незаменим трябва да е застраховката срещу уволнение, а уволнението е нещо ужасно. Всеки, който е преминал дори само през един кръг от съкращения, е наясно с безпокойството, което причинява това – усещането, че трябва да надпревариш своите колеги и приятели. Да си незаменим изглежда като най-добрата защита, но тя може да се превърне в клетка.
Понякога усилието да си незаменим се превръща в ограничение за даден служител. Ако той е единственият, отговорен за даден проект; единственият, който е запознат с начина, по който системата работи; единственият, с когото клиентът желае да говори – може да се окаже почти невъзможно да напусне работното си място – независимо дали става въпрос за отпуск, за почивка или за повишение.
Подобни служители са толкова ценни на настоящото си място, че повишаването им би създало проблеми за техните ръководители. В организации, които разчитат твърде много на това служителите им да са незаменими, ценните хора са стимулирани да напуснат, за да получат признание. Проучване на McKinsey от 2022 г. установява, че в над 80-процентен дял смяната на ролите включва и смяна на работодател – вътрешните премествания остават рядкост. При повечето промени на работното място, които са разгледани, хората са придобили и нови умения. Това показва, че те са имали способности, които старият им работодател е пренебрегнал.
Понякога едва след напускането на даден служител ръководителите и колегите му осъзнават истинския обхват на цялата работа, с която той се е справял. Възстановяването на екипа може да отнеме месеци.
Доклад на икономиста от Масачузетския технологичен институт Саймън Йегер и икономиста на IAB Йорг Хайнинг заключава, че когато напусналите служители могат лесно да бъдат заменени, заплатите се повишават, тъй като техните колеги бързо се справят с промените. Когато служителите са по-трудни за заместване, това има отрицателен ефект, който вреди на заплатите на останалите в компанията.
Вместо да се стремят да бъдат незаменими, работниците и компаниите трябва да признаят, че е по-добре за всички, ако служителите са квалифицирани и ценни, но взаимозаменяеми. Това би означавало, че служител може да излезе в отпуск с минимални усилия, знаейки, че колегите му ще се справят с всичко необходимо, докато той отсъства. Когато служителите могат лесно да се заместват един друг, работното им време може да бъде по-предвидимо и по-гъвкаво.
Това дори би могло да помогне за преодоляване на неравенството между половете.
В организация с квалифицирани служители, които са взаимозаменяеми, мениджърите могат да преразпределят работата безпроблемно, когато разберат, че един човек е поел твърде много задачи или че друг няма достатъчно работа. Не е бедствие, ако някой се пенсионира или напусне. Клиентите не се разстройват, ако не могат да говорят с конкретен човек. Още повече, че когато служителите се заместват, това води до по-малко възможности за измама – част от причините някои големи банки да правят отпуските задължителни.
Ако да си незаменим е толкова скъпо, защо го предпочитаме? В емоционален план човек се чувства добре, когато е необходим. Да бъдеш незаменим може да изглежда като добра застраховка срещу съкращение. Но тя носи своята висока цена. Още повече, че резултатите не са гарантирани.
Да си лесно заменим не звучи така привлекателно. Хората свързват това с по-ниската стойност; с това да си просто част от по-голяма машина. Но има много висококвалифицирани, високоплатени работни места, където работниците могат да влязат на мястото на другия: например при пилотите, счетоводителите, софтуерните разработчици. Здравеопазването е пълно с примери. Ако се нуждаете от операция, отказвате ли се от болкоуспокояващи, докато предпочитаният от вас анестезиолог не е на разположение?
В повечето сектори да си незаменим е желание, навик, а не въпрос на необходимост. Например при редакторите – има много места, в които те се заместват, и много, на които предпочитат да не го правят. Резултатът е еднакво добър и в двата случая – независимо, че водещият редактор ще бъде заменен, работата може да се свърши също толкова добре.
Да си незаменим не само е скъпо, но и е ненужно. Има много други начини ръководителят да се впечатли. Служителите могат да са усърдни, внимателни, ефективни, уважителни, весели. Да надминават очакванията. Да минимизират грешките. Да поемат инициатива. Те биха могли да разберат какви са приоритетите на техния мениджър и да ги превърнат в свои. И това е достатъчно.