Газовата криза в ЕС е по-мащабна от спасителния план за 302 млрд. долара

Икономическите щети от спирането на руските газови потоци се натрупват бързо в Европа и рискуват в крайна сметка да засенчат въздействието на световната финансова криза от 2008 г., пишат в анализ за Bloomberg Крейг Стирлинг и Елена Мазнева. Рецесията в региона вече изглежда неизбежна, а производителите на химикали, стоманодобивните заводи и автомобилните компании, които се сблъскват и с недостиг на основни суровини и компоненти, се подготвят за тежка зима с високи сметки за енергия.

Основният сценарий за региона на Bloomberg Economics сега предвижда спад от 1% на брутния вътрешен продукт (БВП), като понижението ще започне през четвъртото тримесечие. Ако температурите през следващите месеци паднат значително и 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) не успеят да споделят ефективно оскъдните доставки на природен газ, свиването на икономиката може да достигне 5%.

Сценарии за европейската икономика. Графика: Bloomberg

Този сценарий очертава едно понижение на БВП, което е толкова голямо, колкото и това по време на рецесията през 2009 г. Но дори това да бъде избегнато, икономиката на еврозоната все още се е устремила към една 2023 година, при която ще отчете третото по големина свиване от Втората световна война насам – с Германия начело.

„Европа много ясно се насочва към това, което може да бъде доста дълбока рецесия“, коментира Морис Обстфелд, бивш главен икономист в Международния валутен фонд (МВФ), който сега е старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“.

Мрачната картина показва как европейските страни, седем месеца след началото на войната в Украйна, изсипват стотици милиарди евро за домакинствата, докато се опитат да спасят бизнеса от финансов колапс и междувременно говорят за ограничаване на потреблението на енергия. Всички техни усилия обаче могат да се провалят. Докато потребителите и компаниите остават притиснати от инфлацията и високите сметки за електроенергия и газ, Европейската централна банка (ЕЦБ) също оказва натиск, ангажирайки се да се бори с повишението на цените чрез покачване на лихвите – най-агресивното ѝ затягане на паричната политика в историята на институцията.

Ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви в понеделник (26 септември), че очаква служителите на регулатора да повишат разходите по заемите по време на следващите няколко заседания. Икономистите вече очакват повишения от 75 базисни пункта на следващата среща на служителите на ЕЦБ на 27 октомври.

„Перспективите се влошават“, предупреди Лагард. По нейни думи се очаква активността да се забави значително през следващите тримесечия.

Някои пазарни анализатори с фокус върху енергийната индустрия предупреждават за продължителна криза, която потенциално ще се окаже по-голяма от кризата при доставките на петрол през 70-те години на миналия век. Всъщност окончателното въздействие на недостига на енергоносители може да бъде дори по-голямо, отколкото могат да покажат икономическите модели, смята Джейми Ръш, главен европейски икономист на Bloomberg.

При енергийна криза промишлената верига на доставки може да се разпадне по драматичен и непредвидим начин. Индивидуалните предприятия имат пределна граница, над която високите разходи за енергия просто ще доведат до тяхното затваряне. Цели сектори могат да се сблъскат с недостиг на енергоемки суровини като торове или стомана.

„Нашият анализ е разумна отправна точка за размисъл за каналите, чрез които европейските енергийни пазари влияят на икономиката“, посочва Ръш. Той обаче „не може да ни покаже въздействието на повредите по мрежата“.

Volkswagen, най-големият производител на леки автомобили в Европа, проучва начини да подкрепи широката си мрежа от доставчици в Европа да се справят с недостига на природен газ. Domo Chemicals Holding NV, която съвместно управлява втория по големина химически завод в Германия, намалява производството в Европа, докато италианският производител на камиони Iveco Group NV заяви, че води разговори с доставчици относно техните проблеми с високите цени на енергията.

Данните, публикувани едва миналата седмица, показват, че активността на частния сектор в еврозоната се свива за трети пореден месец през септември, като индексът на мениджърите по поръчките на S&P Global се е сринал до най-ниското си ниво от 2013 г. насам. Междувременно кризата също така понижи до рекордно ниско ниво потребителското доверие. Проблемът започна да пуска корени миналата година, когато цените на енергията се повишиха драстично, тъй като търсенето се възстанови от пандемията от Covid-19, а руският президент Владимир Путин започна тихо да ограничава доставките на газ за Европа.

Руското нахлуване в Украйна през февруари потопи икономиката на региона в по-голям хаос на фона на ускоряващата се инфлация, задълбочаващата се криза при разходите за живот и съкращенията на индустриалното производство. До началото на септември преносът на газ по „Северен поток 1“ от Русия към Западна Европа спря за неопределено време. Междувременно тази газова връзка сега се сблъска и с течове, които Германия подозира, че са резултат от саботаж.

Икономисти прогнозират 80-процентна вероятност за рецесия в еврозоната през следващите 12 месеца. Графика: Bloomberg 

Година по-рано подобни доставки на газ, включително на втечнен природен газ (LNG), покриваха около 40% от общото търсене на Европа. Така че, докато цените на газта и електроенергията се понижиха спрямо рекордите от август, те все още са над шест пъти по-високи от обичайното в някои райони. При тази цена хиляди компании просто не могат да продължат да работят в дългосрочен план без държавна подкрепа.

За Bloomberg Economics базовият сценарий — изчислен с помощта на набор от модели, които комбинират енергийни доставки, цени и растеж — сега предвижда руските газови потоци да се задържат на нива от около 10% спрямо тези, наблюдавани през 2021 г.

„Дори след подкрепата на правителствата, свиването на реалните доходи е достатъчно голямо, за да предизвика рецесия“, изтъкват от своя страна Маева Къзин и Джейми Ръш. Техният сценарий „лош късмет“ включва още по-малко газ, студена зима като тази през 2010 г. и ниско производство от възобновяема енергия.

„Ако поведението на потребителите се окаже нестабилно и единството между страните от ЕС започне да се разпада, цените на газа може да скочат до над 400 евро, инфлацията може да достигне 8% през следващата година и икономиката може да се свие с почти 5% още тази зима“, предупреждават те.

Политиците вече отвъртяха фискалното кранче, за да предотвратят икономическа катастрофа по време на пандемията, и продължиха с тази подкрепа, докато енергийната криза не излезе на преден план. Сега те трябва да изберат дали да натоварят допълнително публичните финанси с още помощ или да признаят пред избирателите, че са позволили на кризата да излезе извън контрол.

„Правителствата са притиснати да се намесят“, смята Дарио Пъркинс, икономист в TS Lombard. „Ценовите тавани, подкрепата за ликвидност и големите фискални трансфери изглеждат неизбежни. Властите трябва да подкрепят домакинствата и бизнеса или да претърпят рецесия, подобна на тази, която избегнаха по време на пандемията“, добавя той.

Европейската комисия (ЕК) предложи мерки за намаляване на въздействието върху потребителите, включително набиране на 140 млрд. евро от печалбите на енергийните компании, както и задължителни ограничения върху търсенето на енергия по време на пиковите часове и повишаване на ликвидността на енергийния сектор.

Страните в региона предприемат и самостоятелни действия за ограничаване на кризата с високите цени на енергията. Германия инжектира 8 млрд. евро в комуналната компания Uniper SE, като цената на това спасяване вероятно ще достигне десетки милиарди евро. Франция от своя страна ще задели от бюджета си 16 млрд. евро, за да ограничи увеличенията на цените на електроенергията и газа до 15% за домакинствата и малките компании през следващата година. Кабинетът на Италия одобри план за помощ от 14 млрд. евро за подпомагане на компании, притиснати от растящите разходи в последния акт на Марио Драги преди изборите на 25 септември.

Прогнозите за растежа и инфлацията на ЕЦБ се влошават спрямо юни. Графика: Bloomberg 

Опасенията на енергийната индустрия са свързани с възможността проблемите през следващите месеци да се окажат само началото на нещо по-сериозно.

Кристиян Малек от JPMorgan Chase & Co, заяви пред Bloomberg TV по-рано този месец, че след като Пекин облекчи коронавирусните мерки, търсенето на LNG от Китай ще се увеличи, което ще доведе до по-засилена конкуренция и по-голям натиск върху цените за Европа.

„Това не е само тримесечен проблем“, смята Анук Оноре, старши научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания. „Това потенциално е двугодишен проблем“, добавя той. 

Сценарии за икономиката на еврозоната на Bloomberg Economics. Графика: Bloomberg