Руската инвазия в Украйна даде началото на най-голямата война в Европа от десетилетия, предизвика глобална продоволствена и енергийна криза, влоши инфлацията и разсея лидерите от големите обещания за борба с климатичните промени, които направиха миналата година в рамките на срещата си в Глазгоу, пише Bloomberg.
Само 19 от 193-те страни, които обещаха да представят по-амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове по време на разговорите през ноември, са го направили към петък – крайният срок определен от Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. От тях само планът на Австралия ще доведе до повече съкращения на емисиите, докато този на Индонезия представлява леко отстъпление от целите.
„Като цяло това е доста разочароващо“, заяви Том Еванс, E3G. „Важното нещо, което трябва да се запомни, е, че фокусът тази година е върху приложението – става въпрос за това как изпълняваме нашите ангажименти“, обяснява той.
В това отношение има добри новини. САЩ наскоро приеха „Закона за ограничаване на инфлацията“, който очертава пътя за постигане на целите за намаляване наполовина на емисиите на парникови газове до края на това десетилетие в сравнение с нивата от 2005 г. Досега Европейският съюз успява да поддържа огромния си пакет от зелено законодателство в действие, въпреки че войната увеличи цените на енергията до рекордни нива.
Всъщност отдалечаването на блока от изкопаемите горива от Русия може да му позволи да увеличи целите си през следващите месеци. Трите основни институции на ЕС – Комисията, Парламентът и Съветът – се споразумяха да засилят амбициите си за възобновяемите източници на енергия и постигането на енергийна ефективност до 2030 г. Това може да означава увеличаване с още няколко процентни пункта на целта на ЕС за намаляване с 55-процентен дял на емисиите до края на десетилетието в сравнение с нивата от 1990 г.
Все пак тези условности не променят факта, че световните лидери имат по-спешни ангажименти в момента. Климатичните цели изглежда не са техен основен приоритет.
Съгласно споразумението от Глазгоу, страните, които не са актуализирали своите планове за климата, са задължени да го направят „възможно най-скоро“. Всички нации се ангажираха да „преразгледат и укрепят“ своите цели за 2030 г. до края на 2022 г. Това означава, че все още могат да бъдат обявени нови документи, но те няма да бъдат включени в обобщения доклад на ООН, който ще бъде публикуван точно преди 27-мата конференция за изменението на климата (COP27) – насрочена за 18 ноември.
Като се имат предвид целите за емисиите до 2030 г., глобалното затопляне ще е в размер на 2,4°C до 2100 г., показва анализ от юни на Climate Action Tracker. Световните лидери се споразумяха да поддържат нивото доста под 2°C, когато подписаха Парижкото споразумение през 2015 г. Организацията с нестопанска цел планира да публикува актуализирана прогноза преди COP27 през ноември.
Ето и какво са постигнали страните до момента – и какво не са:
Австралия
От 18-те нови климатични планове, представени след 26-тата конференция на ООН за опазване на климата, която се проведе миналата година, само австралийският ще доведе до повече съкращения на емисиите. Страната актуализира своята климатична цел през юни. Правителството, ръководено от министър-председателя Антъни Албанезе, сега си поставя за цел намаляване на емисиите на парникови газове с 43% до края на това десетилетие в сравнение с нивата от 2005 г.
Целта все още изостава от тези на САЩ ЕС и Обединеното кралство и е оценена като „недостатъчна“ от CAT.
Бразилия
Най-голямата нация в Южна Америка изложи цел, която всъщност е по-слаба от тази, представена през 2016 г. Според Евънс климатичните цели са били компроментирани по време на управлението на президента Жаир Болсонаро. Предстоящите президентски избори имат потенциал да променят ситуацията, тъй като един от кандидатите, спряган за най-вероятен победител - Луис Инасио Лула да Силва, обеща да преобърне тези политики.
Египет
Вторият по големина производител на природен газ в Африка, генериращ една трета от потреблението на континента, не си постави цел за намаляване на емисиите. Целите на Египет зависят от международна подкрепа. CAT определи това като "силно недостатъчно" и тревожен сигнал за страната, която е домакин на срещата на ООН през тази година.
Индия
Индия, третият по големина източник на емисии в света, се ангажира да посреща 50-процентен дял от нуждите си от електроенергия от възобновяеми източници до 2030 г. До същата година тя възнамерява да намали емисиите си на единица брутен вътрешен продукт с 45% в сравнение с 2005 г. Това обаче няма да намали непременно общия въглероден отпечатък.
Великобритания
Великобритания ще продължава да се придържа към намаляване на емисиите с 68-процентен дял до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Новият ѝ план просто добавя разяснения как страната ще постигне целта си и разширява мащаба, включвайки отвъдморски територии и земи под контрола на монархията.
Доскоро Лондон искаше да има най-амбициозната цел за намаляване на емисиите сред големите икономики, но вече има опасения, че страната може да отстъпи под управлението на новия премиер Лиз Тръс. Тя настоява за тласък при изкопаемите горива, с който да се помогне за преодоляване на енергийната криза.
Липсващите действия
Голям брой страни с остарели климатични планове не са представили нови цели навреме, за да може да бъдат включени в тазгодишната оценка на ООН за бъдещото повишаване на температурите, която бъде публикувана точно преди 27-мата конференция. Документи от Мексико и Турция не са видими никъде, въпреки че и двете посочиха по-рано тази година, че ще подобрят целите си преди срещата на върха. Виетнам, Иран, Русия, Турция, Южна Африка или Южна Корея също не са подали нови документи.