Credit Suisse може да се обърне към Бъфет за идеи

Има два начина да се подобри Credit Suisse Group AG: бърз и скъп или бавен и скъп. Нейните лидери познават проблемите на швейцарската банка и са наясно в какво искат да превърнат институцията. Пъзелът, който председателят Аксел Леман и останалите членове на борда се борят да сглобят, е как да стигнат до там и как да платят за промените, пише Bloomberg.

Слуховете вече се носят: банката може напълно да напусне САЩ (този беше бързо отречен); банката може да се раздели на две, може би дори на три звена; външни инвеститори ще финансират част от инвестиционното звено; банката ще отдели изцяло този бизнес. Всичко това е обезпокоително за най-ценните клиенти на банката и за най-успешните останали банкери. Инвеститори, кредитори, служители и клиенти трябва бързо да видят подробна и правдоподобна пътна карта, в противен случай съдбата на Credit Suisse ще бъде години на борба за толкова бързо намаляване на разходите, колкото бърза е и загубата на приходите.

За да потуши слуховете, банката излезе с изявление в понеделник, в което се посочва, че предстои нейният цялостен преглед, включително потенциални продажби на активи или на цели бизнеси. Банката се нуждае от предварително финансиране, за да се преструктурира бързо: една дългосрочна опция може да бъде да се потърси спасител - по примера на Уорън Бъфет, който инвестира в някои институции по време на финансовата криза от 2008 г.

Накратко: Credit Suisse не е печелила цената на капитала си от над десетилетие, за което до голяма степен е виновно инвестиционното звено. Средната годишна възвръщаемост от собствения капитал от 2011 г. до миналата година е едва 1,5%. Очакваната загуба от близо два милиарда долара ще доведе общия резултат за последните осем години до нетна загуба от близо 500 милиона долара. В допълнение на това, акциите на Credit Suisse са лоша инвестиция отдавна.

Credit Suisse има финансови предизвикателства през последните години. Графика: Bloomberg 

Части от инвестиционната банка винаги са печеливши, но неочаквани загуби, преструктуриране, глоби и други проблеми редовно подкопават представянето им. Отговорът може да е в драстично свиване на операциите, насочване на фокуса върху дейностите, които са най-подходящи за бизнеса на частното банкиране и създаването на богатство, и гарантиране, че банката може да плаща за това сама. Това е визията, начертана от Леман при представянето на резултатите на банката в началото на юли.

Инвестиционната банка на Credit Suisse ще се нуждае от екипи от банкери, които да съветват предприемачи и компании за сключването на сделки и набирането на средства на капиталовите и на облигационните пазари. Освен това ще има нужда от трейдъри, фокусирани върху акции и чуждестранни валути, които са сред най-предпочитаните области за инвестиции от богатите клиенти. Тези операции все пак ще трябва да бъдат свити и да са много по-ефективни.

Това, от което банката няма да се нуждае, са множество трейдъри, големият бизнес, фокусиран върху заемите с ливъридж, и (най-малкото) отделът ѝ, които купува ипотеки и заеми с ливъридж и ги насочва към облигации.

Как банката да се раздели с този набор от дейности е трудният въпрос, докато времето напредва. Сривът в цените на акциите ѝ и нарастващата доходност по собствения ѝ дълг правят финансирането на банката по-скъпо, а институция – по-малко привлекателна. Това може да доведе до загуба на бизнес, както се случи с Deutsche Bank.

Бързото решение е да се поиска от акционерите да платят предварително за преструктурирането. Според анализатори на Deutsche Bank около четири милиарда долара биха били достатъчни. Анализатори на RBC Capital Markets посочват, че ще са необходими до 6 милиарда долара. Бордът на Credit Suisse обаче едва ли ще избере тази възможност, тъй като цените на акциите на банката достигнаха рекордно ниско ниво през миналата седмица. Книжата се търгуваха с оценка от по-малко от една трета от заложеното очаквано ниво.

Цените на акциите на Credit Suisse се понижиха до рекордно дъно. Графика: Bloomberg 

Преструктурирането би било изключително скъпо – четири милиарда долара са повече от една трета от оценката на банката днес. Сумата възлизаше на по-малко от една шеста преди година и на една девета, преди Credit Suisse да загуби повече от пет милиарда долара при колапса на Archegos Capital Management.

Бавният начин за преструктуриране би бил да се раздели частта от инвестиционната банка, която е нежелана, в отделно звено. Това е позната схема в Европа, имаща за цел да накара инвеститорите да се съсредоточат върху по-добрите бизнеси, които ще бъдат запазени, и да игнорират тези, които в крайна сметка ще изчезнат. Надеждата е, че инвеститорите оценяват акциите на банката въз основа на силния бизнес и не се тревожат твърде много за това колко време ще отнеме, за да се отърват от слабия. Обикновено обаче подобна схема не работи много добре, защото слабите бизнеси бързо горят средства и отнема много повече време от предвиденото за отделянето на разходите и активите им.

Има и други начини Credit Suisse да намери средства, за да се измъкне от проблемите.

Първо – нейното собствено предложение е да накара външен инвеститор да насочи средства към отдела ѝ за ценни книжа, а евентуално той може направо да закупи звеното. Въпреки това потенциални партньори като френската BNP Paribas или американската Apollo Global Management вероятно ще са по-склонни да купят конкретни активи, а не да се обвържат толкова сериозно, посочват анализатори на Citigroup.

Credit Suisse може да последва по-ранната си идея да листне миноритарен дял на местната си швейцарска банка, която вероятно ще бъде оценена по-високо от останалата част от групата и лесно ще набере четири милиарда долара. Но това би намалило голяма част от най-надеждните печалби на Credit Suisse и би оставило инвеститорите още по-малко заинтересовани към останалата част от банката.

Трети вариант – който все още би бил скъп, но с потенциално по-малко щети за акционерите – би бил да се търси вида инвестиция, подобна на тези, които Бъфет направи в Goldman Sachs и Swiss Re AG по време на финансовата криза от 2008 г.

Това би било скъпо финансиране – вероятно по-скъпо от това на Goldman и Swiss Re, които платиха 10-процентна доходност – и банката може би ще трябва да преговаря за него с регулаторите. Но Credit Suisse вече е пионер в плащането на банкерите в хибридни форми. И тази опция може да бъде много по-евтина от директна продажба на акции. Освен това ще позволи на всички да видят светлина в края на тунела много по-рано.

Още по темата

Иск на милиардер срещу Credit Suisse е приковал вниманието на цялата индустрия

Credit Suisse опитва нов изпълнителен директор и нов план след нарастващи загуби

Credit Suisse планира още съкращения на разходите

Credit Suisse ще се развива в Хонконг, Сингапур, свива разходите

Credit Suisse e осъдена за пране на пари, свързано с български наркотрафикант

Човекът със сребърния поднос - кой даде на Credit Suisse милиардите на руските магнати