Всеки за себе си: Страните се борят сами срещу непоклатимата сила на долара

Страните са принудени да се справят сами със силния долар, тъй като липсват признаци, че правителствата искат да действат съгласувано, пише Bloomberg.

Подсилен от ястребовия Федерален резерв, устойчивостта на американската икономика и желанието на инвеститорите да намерят убежище на фона на сътресенията на пазара, доларът поскъпва спрямо кошница с валути на по-големи и по-малки партньори на САЩ до най-високото си ниво от десетилетия. В петък цената на щатската валута достигна най-високото си ниво спрямо еврото от 20 години насам, спрямо паунда – от 1985 г.

Япония стана последната голяма страна, която предприе директна намеса на валутните пазари срещу силата на долара, присъединявайки се към държави от Индия до Чили.

Въпреки че проблемите на валутните пазари в момента до голяма степен напомнят за 80-те години на миналия век, решенията едва ли ще бъдат сходни. Тогава световните икономически суперсили се споразумяха за единен отговор към постоянната сила на долара, като сключиха сделка през 1985 г. – т.нар. "Споразумение Плаза" (по името на луксозния хотел в Ню Йорк, където е сключено). Този път обаче няма много признаци, че подобен пакт ще бъде сключен, тъй като националните икономически интереси се разминават и преходът към глобална интеграция даде на заден ход.

Координация по линия на ново "Споразумение Плаза" ще трябва да включва администрацията на САЩ и има „близо до нула процента вероятност Министерството на финансите да се намеси точно сега, за да отслаби долара“, заяви Вирадж Пател, стратег във Vanda Research. „Има тонове литература, които показват, че „заставането срещу вятъра“ на валутните пазари е безполезно упражнение, когато паричната политика има обратния ефект“, отбелязва той.

Поскъпването на долара има отражение в целия свят. Графика: Bloomberg 

Действието, предприето от Япония в четвъртък, беше до голяма степен самостоятелна афера. Служител на финансовото министерство на САЩ потвърди, че страната не е участвала. Европейската централна банка също посочи, че не се е намесвала на валутния пазар. Според говорител на Министерството на финансите на САЩ Вашингтон е разбрал за този ход, но не го одобрява.

Отслабването спрямо долара на всички валути – от еврото до южнокорейския вон – добавя гориво към вече нарастващия инфлационен натиск по целия свят, принуждавайки много политици и централни банкери са се насочат към всички възможни инструменти, с които разполагат.

Китай – втората по големина икономика в света, продължава да изгражда собствената си защита срещу долара с по-силен от очакваното референтен курс. Централните банкери в голяма част от света – с някои изключения като Япония – увеличават лихвените проценти, докато се борят с нарастващите потребителски цени и обезценяването на собствените си валути.

Доларовият индекс на Bloomberg, който измерва цената на валутата спрямо кошница с валути на развиващите се и на развитите пазари – достигна нов връх тази седмица, след като Фед потвърди решителността си да увеличава лихвите, докато не овладее инфлацията.

Силата на долара, съчетана с последиците на пазара от последното решение на Японската централна банка, очевидно се оказаха твърде много за правителството в Токио. Официални лица по-рано само говориха за опасностите на валутния пазар, но в четвъртък засилиха битката си срещу щатската валута и действаха директно, за да подкрепят йената – нещо, което се случва за пръв път от десетилетия. Намесата стана факт, след като ЯЦБ за пореден път се противопостави на глобалната тенденция за затягане на паричната политика и продължи да поддържа ниски разходите по заемите.

С хода си Япония се присъедини към нарастваща група от страни, които вече се намесиха директно на валутните пазари, включително Чили, Гана, Южна Корея и Индия. Централната банка на Швейцария заяви в четвъртък, че също е готова за намеса, ако е необходимо.

„Сценарият в момента е „всеки за себе си“, защото днес светът е много по-фрагментиран, отколкото през 80-те години на миналия век“, коментира Джордж Бубурас, ръководител на проучванията в хедж фонда K2 Asset Management. „Шансовете за глобална координация за отслабване на долара са близки до нула“, добавя той.

Една от ключовите разлики спрямо 80-те години на миналия век е самият размер на днешната валутна търговия. Дневният оборот сега достига 6,6 трилиона долара, става ясно от последното проучване на Банката за международни разплащания през 2019 г., което се провежда на всеки три години. Това е увеличение спрямо регистрираните 5,1 трилиона долара преди три години и значително по-голям обем спрямо 1986 г., когато BIS започна да изготвя тези доклади.

Контрол на щетите

Все по-силният долар кара централните банкери и политиците от Токио до Сантяго да са постоянно нащрек, смекчавайки щетите върху техните икономики. Това също така изостря инфлационните предизвикателства. Поскъпването на долара през тази година вече увеличи разходите за внос на хранителни продукти по целия свят, предизвика историческа дългова криза в Шри Ланка и утежни загубите на инвеститорите в акции и облигации навсякъде.

Докато Фед продължава да повишава разходите по заемите по-бързо от повечето централни банки, почти всяка валута ще остане под натиск.

За разлика от 80-те години на миналия век, Япония е решена да поддържа разхлабената си парична политика. Гуверньорът на ЯЦБ Харухико Курода сигнализира в четвъртък, че не се подготвят повишения на лихвите и че те няма да бъдат променяни за момента – дори в рамките на две или три години.

Японското правителство „може само да забави спада, докато импулсът при долара отслабне или динамиката при търговията в Япония се обърне“, заяви Джеръми Стреч, ръководител на валутната стратегия за Г-10 на Canadian Imperial Bank of Commerce в Лондон. Той също не вярва във възможността за възраждане на "Споразумението Плаза".

В Европа енергийната криза и войната в Украйна удрят икономиката на региона, потенциално ограничавайки възможността на ЕЦБ да догони лихвените повишения на Фед.

Доларът поскъпва до различни върхове спрямо кошница с валути. Графика: Bloomberg

Има и други фундаментални причини защо глобално споразумение за отслабване на долара ще остане само на етап идея, твърдят пазарни участници.

За начало – Китай е най-големият търговски партньор на САЩ, Япония и страните от цяла Европа. Споразумение без участието на Пекин вероятно би било неефективно.  Въпреки че юанът е под натиск спрямо долара, правителството се бори със своите референтни обменни курсове. Цената на юана всъщност е близо до исторически високи нива спрямо някои от основните валути в Азия.

И по-важното – липсващата подкрепа на САЩ за овладяване на силата на долара. Силната валута всъщност е полезна при борбата с нарастващите потребителски цени, тъй като прави вносните стоки и услуги по-евтини и същевременно действа като потенциална пречка за растежа.

„Не смятам, че е вероятно споразумение от типа на това в Плаза, поне докато Фед вярва, че това помага за овладяване на инфлационната заплаха в САЩ“, коментира Джейн Фоли, стратег в Rabobank в Лондон. „Силата на долара е страничен продукт от строгата парична политика на Фед и усилията за отслабване на долара биха били в противоречие с политиките за лихвените проценти и количественото затягане“, обяснява той.

Макар че борбата с надмощието на долара без подкрепата на САЩ може да се окаже безполезна, политиците и централните банкери нямат голям избор, освен да продължат да защитават валутите си. В противен случай рискуват широкомащабни икономически проблеми.

Централната банка на Чили започна план за намеса на стойност 25 милиарда долара през юни, а централните банкери в Хонконг изкупуваха местни долари с рекорден темп, за да защитят валутата си.

Развиващите се икономики изразходват общо еквивалента на над два милиарда долара от чуждестранните си валутни резерви всеки делничен ден, за да укрепят своите валути спрямо щатската. Стратези очакват усилия за увеличение на този темп.

Още по темата

Възможно ли е силният долар скоро рязко да поевтинее?

Ефектите от поскъпващия долар отекват по целия свят

Как силният долар влияе на кредитните пазари