Военновременната икономика в Европа ще продължи и след зимата

Европейският „начин на живот“ винаги е бил разтегливо понятие, но след пандемията се появи ново поколение, търсещо своя dolce vita (сладък живот от италиански, бел. прев.), пише Лионел Лоран за Bloomberg.

Служителите на Citigroup Inc. са ярък пример за това. В новия си офис в Малага, Испания, младши банкери получават два пъти по-ниска заплата от техните колеги в Лондон, които вземат около 100,000 долара годишно, в замяна на възможността да живеят на континента. По-традиционно работно време, Средиземно море, по-ниски разходи и по-висока продължителност на живота – меката сила, с която Европа иска да бъде свързвана.

Във всеки случай това е бленуваната картина. Но икономическите реалности, пред които е изправена Европа след като Русия ескалира войната в Украйна, изглеждат много различно. Многогодишен шок, който ще се отрази на стандарта на живот в страни като Испания, Италия, Франция и особено Германия, ще намали реалните доходи много под нивата на тези в САЩ например, където животът ще изглежда по-привлекателен. Европейците ще трябва да се справят с по-малко енергия, свита промишленост, по-малко разполагаеми доходи, висока инфлация и високи разходи за внос. Рискът от социални катаклизми не е малък.

Докато Европа се мъчи да се справи със зависимостта от евтиния руски газ, надеждите че икономическите проблеми ще приключат след пролетта се изпаряват. Въпреки похвалните усилия да се противопоставят на спирането на газа от Владимир Путин чрез запълване на газохранилищата за зимата, до март те ще бъдат изчерпани. Високите цени на енергията и недостига на доставки ще продължат. Икономисти в Deutsche Bank AG и Barclays Plc. прогнозират свиване на икономиката съответно с 2.2% и 1.1% следващата година.

Успехите на Европа в борбата с неравенството също са подложени на изпитание. Енергията и храните представляват много по-голяма част от разходите на най-бедните 20% отколкото при най-богатите 20%. Европейските правителства ще заделят най-малко 500 милиарда евро, за да смекчат удара от високите цени за потребителите и бизнеса, според данни на мозъчния тръст Bruegel, но тази сума вероятно е само началото. Великобритания, чиито проблеми с Брекзит започнаха много преди войната, също ще трябва да похарчи доста, за да защити населението си.

Именно затова някои европейски фирми сега си мечтаят за американския стандарт на живот. Стабилните цени на природния газ в САЩ и правителствената подкрепа за промишлеността накара някои компании като Volkswagen AG да преместят производството си там, докато Tesla Inc. замрази инвестиционните си планове в Германия, според Wall Street Journal. Растящите цени на енергоизточници принудиха 1 от всеки 10 германски фирми да ограничат или спрат производството според анкета сред индустриалните компании. Това ще окаже ефект върху веригите за доставки на партньори в Европа и извън нея, включително в Китай, откъдето Европа също се опитва да намали зависимостта си.

Наистина инфлацията в САЩ нараства, но страната има предимството, че е нетен износител на енергия – две трети от износа на втечнен природен газ през юни отидоха в Европа. Сривът на еврото и паунда означават, че вносът ще става все по-скъп за европейците, независимо дали внасят смартфоните на Apple Inc. или енергия. Докато френският президент Еманюел Макрон предупреди, че епохата на изобилие е към края си, американците харчат повече след като цените на бензина тръгнаха надолу. Пътуващите към Париж намират, че луксът вече не е толкова скъпо удоволствие за тях.

Въпреки че всичко това звучи апокалиптично, Европа е преживявала рецесии и преди. Все още има надежда, че правителствата ще осъзнаят, че най-добрият начин да защитят гражданите си е чрез единство и споделяне на ресурсите, както беше по времето на Covid.

Няма да бъде лесно да се стигне дотам обаче. По време на пандемията правителствата по целия свят натрупаха дългове и сега затягат паричната политика. Дори страни, които избегнаха грешките в енергийния сектор на Германия като Франция с ядрената си енергия и Испания с възобновяемите източници, се сблъскват със собствените си проблеми като липса на инвестиции и големи дългове. При тези условия ще бъде трудно да се постигне солидарност.

В подобна криза има и по-лоши места от Малага, на които можеш да попаднеш. Но меката сила на Европа, която беше нейното предимство, ще бъде насочена повече към създаване на алианси и справяне с военновременната икономика у дома. При всички положения европейският dolce vita вече няма да е толкова сладък.