В историята рядко е имало по-добър период да направиш абсолютно всичко по силите си, за да осигуриш доставки на енергоизточници. Цените на природния газ на едро нараснаха 4 пъти още преди нахлуването на руската армия в Украйна. Тази седмица новото британско правителство обяви мащабни публични разходи, за да облекчи домакинствата и бизнесите от скочилите до небето цени на енергията.
Нищо чудно, че отново се заговори дори за фракинг, който беше забранен в Обединеното кралство през 2019 година. В първата си седмица като минисър-председател, Лиз Тръс обяви планове да отмени забраната, а правителството обмисля и да увеличи границата за сеизмична дейност, за да предостави на индустрията повече място за проучвания.
Новината за фракинга е част от усилията на властите да покажат, че намаляват регулациите и правят всичко възможно да подпомогнат растежа. Това е още един пример как Тръс настоява за нещо против общественото мнение, както стана по въпроса с премахване на ограничението върху бонусите на банкерите. Сега въпросът е, до къде е готова да стигне?
Ако изобщо постигне нещо, то ще бъде далеч в бъдещето и няма да представлява рога на енергийното изобилие, за което много хора се надяваха. Много зависи и от това дали страната разполага с жизнеспособни от търговска гледна точка резерви, както и дали ще получи обществена подкрепа, за да ги извлече. Първото е поставено под сериозно съмнение, а второто се сблъсква със стена от местна опозиция, която много трудно ще бъде съборена. Основателят и бивш директор на отдел връзки с обществеността на Cuadrilla Resources Ltd., компания за нефтени и газови проучвания, която беше лидер във фракинга във Великобритания, дори смята, че действията на Тръс нямат особен смисъл при сегашните условия.
Разбира се, надеждите за фракинг в страната отдавна се подклаждат от американския опит в сферата. Както пишат от Американския петролен институт, „без фракинга, нямаше да има американски енергиен ренесанс – или огромния брой ползи, които той носи за нашата икономика, както за домакинствата, така и за американските производители и други бизнеси“. Великобритания също разполага с богати на газ шистови образувания и човек би се изкушил да мечтае, че властите могат да пресенат американския опит и на Острова.
Добивът от запасите в Северно море достигна своя връх през 2000 г., а зависимостта на Обединеното кралство от вноса на газ се очаква да нарасне рязко до 85% в периода до 2050 г. Поддръжниците твърдят, че шистовият газ би могъл да предостави сигурен и стабилен източник на енергия и да помогне за диверсификацията на доставките, докато Великобритания върви към въглеродна неутралност, като разшири ресурс, чийто добив е по-малко въглеродно интензивен. Той би създал работни места и би могъл да окаже положително въздействие върху платежния баланс на Обединеното кралство, тъй като би означавал по-малко парични средства за чуждестранни доставчици.
Оценките за общото количество газ в северната част на Англия са значителни, но те не ни казват каква част от ресурсите могат да бъдат извлечени по икономически изгоден начин. През 2018 г. Cuadrilla Resources Ltd. отбеляза, че тестовете в нейния обект в Ланкашир са довели до резултати, показващи "отлични" запаси от шистов газ. Пясъкът, инжектиран в скалните пукнатини, където се намира газът остава на място по време на фазата на връщане, а природният газ, който излиза на повърхността, е с високо съдържание на метан, което предполага, че ще е необходима по-малка преработка, за да се достави до местната мрежа. Това звучеше обещаващо. Но компанията установи, че трябва да извърви дълъг път до изграждането на жизнеспособна индустрия в Обединеното кралство.
Една от големите пречки е обществената подкрепа - или нейната липса. На гъсто населен остров, където съзнанието за опазване на околната среда е значително, фракингът е крайно противоречив. През 2011 г. беше наложен мораториум след два труса с магнитуд 2,3 и 1,5 около площадката на Cuadrilla в Ланкашир. Мораториумът беше отменен, но през 2019 г. консервативното правителство спря всички разрешения за фракинг след нови трусове в близост до два кладенеца, експлоатирани от Cuadrilla в Ланкашир. Лейбъристите, които някога бяха ентусиазирани поддръжници, се отказаха няколко години по-рано.
Cuadrilla оприличи трусовете на "голяма торба с покупки, която пада на пода", но отзвукът беше достатъчен, за да изпрати правителството в режим на отбрана. Рисковете бяха преувеличени в последвалия вихър от коментари, но ако Тръс иска да се върне към фракинга, първо ще трябва да промени значението на "земетресение" в съзнанието на обществото.
Повечето хора предпочитат да има нулева сеизмична активност на местата, където живеят. Земетресенията не са нещо обичайно за Обединеното кралство, така че хората са по-склонни да ги смятат за тревожни, а официалните граници са по-ниски от тези в други страни - отбелязва Иън Стимпсън, старши преподавател по геофизика в университета Кийл. Но фракингът работи чрез предизвикване на малки земетресения - с магнитуд минус 1 или минус 2 по скалата на Рихтер - за да се предизвикат малки пукнатини в скалите, които освобождават газ. (Всеки две степени нагоре по скалата представляват хилядократно увеличение на енергията). Сегашната граница за магнитуд от 0,5 все още не може да се усети на повърхността, но толкова ниска граница на практика спира всички проучвания, тъй като операторите не могат да гарантират, че няма да я надхвърлят.
Поради разликите в геоложкия профил спрямо този в САЩ, има съществуващи геоложки разломи, които правят земетресенията с магнитуд 2 или 3 по-вероятни, казва Стимсън. Тези разломи са твърде малки, за да могат да бъдат точно заснети без системи за сеизмично наблюдение. Но тази технология увеличава значително разходите за сондиране, както и други нужди, като например съвременнно управление на отпадъчните води и намиране на начини за получаване на съгласие от общността.
Тези разходи ще трябва да се добавят към другите разходи за развиване на бизнес в Обединеното кралство, които са значителни. "Дейност, която в САЩ, Канада и дори Аржентина би била бърза и безболезнена, в Обединеното кралство е тежка, бавна и скъпа", пишат основателят на Cuadrilla и геолог Крис Корнелиус и бившият директор по обществените въпроси Марк Линдер, които вече не са част от компанията.
Ако добивът на шистов газ в Обединеното кралство все пак продължи, той вероятно ще бъде ограничен до определени малки райони. Долината Пикеринг в Йоркшир, например, има потенциал, тъй като там вече има действащи конвенционални газови кладенци. "Сондажите просто трябва да са по-дълбоки от същото място, за да проникнат в шистите на Боуланд. По-ниските разходи за инфраструктура биха могли да направят тази дейност по-жизнеспособна", казва Стимпсън от Кийл.
Правителството разполага с доклад от Британската геоложка служба, който се очаква да предложи научна подкрепа за новите планове. Няма нищо лошо в повторното отваряне на тези кладенци при подходящи обстоятелства. Но нито една от регулаторните промени няма да доведе до преминаване на дългия процес от прогнозни запаси до зряла индустрия за една нощ.
Дебатът за шистовите находища не може да замени и други мерки, като например увеличаване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници, проучване на потенциала за геотермално отопление и намаляване на търсенето чрез по-добра изолация на известните с течението си британски домове. Ако изобщо има нещо, то ще доведе до скромни промени в енергийния ландшафт на Обединеното кралство, но не и до очаквания някога голям взрив.