Защо светът трябва да инвестира в изкопаеми горива?

Европа от години върви по тънкото въже на енергийния преход без предпазна мрежа отдолу

11:00 | 24 септември 2022
Обновен: 11:01 | 24 септември 2022

Автор: Николета Рилска

Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

Главният изпълнителен директор на петролния гигант Saudi Aramco се изрази ясно в своя скорошна реч, когато очерта основните причини за настоящата енергийна криза. Той посочи липсата на достатъчно инвестиции в петрол и газ, недостигът на алтернативни енергийни източници и пълната липса на какъвто и да е план Б. В перспектива изглежда малко вероятно тези проблеми да бъдат решени скоро, пише за Oilprice Ирина Слав.

Саудитска Арабия обвинява недостатъчните инвестиции в разработка на нови петролни и газови находища за енергийната криза, която сковава различни части на света от месеци. Като един от най-големите производители на петрол в света, коментарите на Кралството относно енергийната сигурност бяха учтиво, но твърдо отхвърлени, тъй като Европейският съюз (ЕС) и неговите партньори от Г-7 напреднаха с плановете си за енергиен преход. И сега, когато доставките на енергия за Европа са драстично свити, страните започват да се надпреварват да осигурят възможно най-много петрол, газ и въглища преди зимата.

Проблемът с този подход е, че докато Европа и нейните партньори настояваха за трансформация и загърбване на въпросните изкопаеми горива, индустрията я слушаше. Инвестициите намаляха, както и проучвателната дейност, показва скорошен доклад на Rystad Energy. Енергийната консултантска компания казва, че новите площи, отпуснати на петролни и газови компании през тази година, са се свили до най-ниското си ниво от 20 години насам и че броят на процедурите за отдаване на под наем ще бъде най-малкият от 2000 г. насам.

„Глобалните разходи за проучвателна дейност спадат през последните години, тъй като петролните и газовите компании се стремят да ограничат риска, като се съсредоточат върху основни производствени активи и региони с гарантиран добив, с цел да рационализират своите операции и да изградят по-устойчив бизнес на фона на пазарната несигурност и заплахата от рецесия", пишат анализаторите на Rystad.

„Това са истинските причини за енергийната несигурност: недостатъчно инвестиране в петрол и газ; алтернативи, които не са готови; и липса на резервен план“, изтъква Амин Насър от Aramco по време на събитието Schlumberger Digital Forum 2022 в Швейцария.

Междувременно генералният секретар на ООН Антонио Гутериш отново „зашлеви“ петролната индустрия, обвинявайки я, че „пирува“ с милиарди долари субсидии и се наслаждава на неочаквани печалби, докато „планетата ни изгаря“.

„Нашият свят е пристрастен към изкопаемите горива. Време е за намеса“, подчерта Гутериш, добавяйки, че трябва да се търси отговорност на компаниите за изкопаеми горива „и техните помощници“. Равносметката, според него, трябва да дойде под формата на неочаквани печалби, които да бъдат разпределени между най-засегнатите от изменението на климата и между онези, които се борят с инфлацията при енергията и храните.

Въпреки че обвиненията на Гутериш към петролната и газовата индустрия са доста емоционални, е вярно, че индустрията отчита силен положителен финансов тласък според Международната агенция по енергетика (МАЕ).

В доклад от миналия месец, изготвен в съавторство с ОИСР, МАЕ посочва, че „големите икономики рязко са увеличили подкрепата за производството и потреблението на въглища, петрол и природен газ, като много страни изпитват затруднения да балансират дългосрочните обещания за постепенно премахване на субсидиите за неефективните изкопаеми горива с усилия за защита на домакинствата от скока в цените на енергията“.

Ако МАЕ беше попитала Насър от Aramco защо е така, той вероятно щеше да има готов отговор: защото тези страни са осъзнали важността на енергийната сигурност и защото тя е по-важна от целите на прехода. Уви, МАЕ не поиска от изпълнителния директор на Aramco да сподели мнението си относно ситуацията.

Също така е съмнително дали лицата, определящи дневния ред и вземащите решения в Брюксел и Вашингтон, ще чуят последното предупреждение на Насър, дори когато се стремят да засилят входящите потоци на петрол, газ и въглища. За тях лайтмотивът на това връщане към изкопаемите горива е, че всичко е само временна мярка, докато трае кризата. Това, което изглежда не успяват да разберат, е, че кризата може да продължи известно време.

Разбира се, прекомерно високите цени на енергията ще доведат до унищожаване на търсенето. Винаги е било така и тази криза няма да предложи изключение. Проблемът е, че с търсенето много повече неща ще бъдат унищожени, ако се стигне дотам. Някои вече говорят за предстояща деиндустриализация на Европа заради енергийната криза.

Работата в заводи за топене на алуминий, стоманодобивни предприятия, фабрики за торове и ферми бива преустановена в различни страни в ЕС, заради високите цени на енергията. Правителствата обещаха подкрепа, но въпросът какъв размер и за колко време могат да я осигурят остава висящ.

Много анализатори посочват, че корените на настоящата криза в Европа могат да се потърсят много по-назад във времето от 24 февруари, когато Русия нахлу в Украйна. Този факт има тенденция да се замита под килима на политическото възмущение, защото е неудобен.

Европа от години върви по тънкото въже на енергийния преход без предпазна мрежа отдолу. Сега, когато въжето се протрива, може да се окаже твърде късно да се опита все пак да осигури подпора.