Жестокостите в Буча и по-новите доказателства за изтезания в районите близо до Харков, наскоро превзети от украинската армия, създават впечатление за геноцид от страна на Русия – такъв, какъвто са демонстрирали германските нацистки войски в завзетите от тях територии или италианските фашисти в Етиопия. И все пак нашествието на Владимир Путин в Украйна е провал именно защото той не успява да разпали онзи вид омраза в руската нация, който Адолф Хитлер и Бенито Мусолини вдъхнаха у германци и италианци, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
Италианската империя е имала население от около 56 милиона души през 30-те години на миналия век в сравнение със 140 милиона души население на съвременна Русия. Щурмовите войски на Мусолини от 20 хиляди души бързо се разрастват до 115 хиляди през 1935-1936 г. за кампанията в Етиопия, пишат Пиер Паоло Батистели и Пиеро Крочиани в „Италиански черни ризи 1935–45". Не липсват и доброволци.
Германия, с население от около 85 милиона души, вижда как Waffen SS – армията на нацистката партия, нараства от максимум 28 хиляди войници до 150 хиляди през първата година на Втората световна война, пише Джордж Щайн във „Waffen SS: Елитната гвардия на Хитлер във войната, 1939-1945 г.“. Всичко това се случва въпреки все още изключителната избирателност на войските по онова време.
Както в Германия, така и в Италия, професионалните военни таят завист към партийните войски на диктаторите, които се записват доброволно за много по-дълги срокове на служба от определените за обикновените войници. И Хитлер, и Мусолини е трябвало да направят компромис, увеличавайки броя на войските си, добавяйки обикновени военни към тях. Но дори редовните войски – поне в Германия, са подкрепяли нацистката идеология.
Путин може само да мечтае за броя на доброволците, които фашистките режими от 20-ти век са събирали. Месеци след началото на войната общата сила на доброволческите батальони, сформирани в руските региони, едва достигаше десетки хиляди и беше трудно да се каже дали много от доброволците са били мотивирани от патриотизъм в смисъла, в който Путин и крайната десница го разбират. По-скоро основната примамка за тях беше обещанието за заплати, на каквито не могат да разчитат в родните си региони. Дори на затворниците, които Вагнер набира, се предлага значително заплащане в допълнение към помилването след шест месеца на фронтовата линия.
Може да се твърди, че руснаците не се присъединяват към войната на Путин, подобно на германците в нацистка Германия, защото се страхуват за живота си; защото са чували истории колко зле оборудвана и командвана е била руската армия; или просто защото не очакват Русия да спечели. Би могло също да се твърди, че има шанс силна идеологическа мотивация да измести тези опасения на заден план. Постоянно разрастващият се Waffen SS е изцяло доброволческа сила до 1942 г. Вярата в превъзходството на немския народ и „арийската раса“ - и по този начин в окончателната им победа, надделява много месеци, след като армиите на Хитлер престават да бъдат непобедими.
Руснаците не вярват в нищо подобно, нито пък масово мразят украинците. През август 2022 г. центърът Левада – една от последните организации за социологически проучвания, които все още се опитват да получат обективни резултати в Русия, съобщи, че 68-процентен дял от руснаците имат положително мнение за украинците. Това е понижение спрямо резултатите от октомври 2021 г., когато 83-процентен дял подкрепяше украинците, но все пак е огромно мнозинство – особено на фона на реалностите на един потиснически режим. Много респонденти биха се поколебали да заявят пред анкетиращ – който може да е служител на тайната полиция или друг вид информатор – че харесват хората, срещу които руската армия се бие през последните седем месеца.
Отношението към Украйна като държава е негативно много преди войната – само 34-процентен дял от руснаците са ѝ симпатизирали през февруари 2019 г., според данни на Левада, като този дял намалява до 23% през август 2022 г. Това обаче едва ли е стабилна основа за геноцид: руският войник в крайна сметка трябва да стреля по действителни украинци, а не по абстрактна държава или правителство.
Афинитетът към парите е единствената истинска идеология на руския режим по време на управлението на Путин. Според последното Проучване на световните ценности мнозинството руснаци – 48,8%, смятат, че икономическият растеж е най-важната цел за страната. За сравнение – в САЩ, където се предполага, че обществото е по-материалистично – този дял е 37,9%. Руснаците се научиха да си бъдат самодостатъчни през 90-те години след разпадането на съветската държава и те се наслаждаваха на този факт, докато икономиката на страната се възстановяваше. Когато обаче се оказа, че режимът се нуждае от националистическо, империалистическо възраждане в стил Мусолини или Хитлер, той трябваше да намери какво по-убедително да предложи на доброволците си от пари в брой.
Руските ултранационалисти са наясно с недостига на идеи, за които да си струва да загинеш, и силни примери.
„Русия се оказа в състояние на идеологическа война. Ценностите, защитавани от глобалисткия Запад – ЛГБТ, легализирането на извращенията и наркотиците, сливането между човека и машината, смесването – причинено от неконтролираната миграция – са неразривно свързани с неговата военна и политическа хегемония и еднополюсната система. Западният либерализъм и глобалното военно, политическо и икономическо господство на САЩ и НАТО са едно и също. Да воюваш със Запада и в същото време да приемаш (макар и отчасти) неговите ценности, в името на които той води срещу война срещу нас, унищожителна война, е просто абсурдно. Нашата собствена пълноценна идеология не е просто нещо, което е хубаво да имаме. Ако не го развием, ще загубим", написа философът Александър Дугин, чиято дъщеря наскоро загина при терористична атака, за която руските власти обвиняват украинка, в статия на националистическия сайт Tsargrad.tv.
Тук няма нищо, което Путин би оспорил. Дни преди да се появи статията на Дугин, той подписа т.нар Концепция за хуманитарна политика, която твърди, че Русия е в „битка за културно надмощие“ срещу Запада.
Трудността да се продаде постфашистка и псевдоконсервативна идеология на руснаците е двойна. Първо – пропагандиращите трябва да уверят хората, че настоящата война всъщност не е срещу украинците (които, както по-рано стана ясно, над две трети от руснаците всъщност харесват), а срещу НАТО и САЩ, които ги снабдяват със своите оръжия. Тази теза вече е широко разпространявана по държавната телевизия и прокремълските канали като обяснение на скорошните руски неуспехи. Недостатъкът ѝ обаче е, че няма сразени войници на НАТО – а другата подкрепа, която Украйна получава, беше предвидима и преди нахлуването, така че решението за инвазия изглежда все по-малко оправдано. И Путин, и Дугин казаха, че Русия няма друг избор, освен да започне войната. И все пак нито един от тях не обясни убедително защо някакъв вид превантивен удар срещу очевидно по-силен противник - а не само срещу предполагаемо по-слабата Украйна - има практически смисъл.
Дори руснаците да приемат тази теза обаче, оцелелите и индивидуалистите сред тях несъмнено ще се колебаят има ли смисъл да загинат в тази война. Дали забраната на еднополовите бракове или на марихуаната си струва най-голямата жертва? Бих ли понесъл куршум, за да предотвратя „сливането на човек и машина“? Толкова ли ме интересува глобалната миграция?
Нито една от идеите, които Дугин и Путин карат руснаците да защитят с живота си, не е толкова мощна, колкото идеите, с които фашистките лидери от 20-ти век успяха да запленят своите нации. Също така нито Путин, нито Дугин имат харизмата да попречат на хората да си задават най-основния въпрос: Защо това трябва да е на живот и смърт за мен?
И най-важното е, че Путин не е постигнал импулса на военните победи, които направиха реториката на Мусолини и Хитлер много по-привлекателна, отколкото всъшност трябваше да бъде.
На този етап от конфликта всяка идеологическа ревизия в движение изглежда и се усеща като опит за оправдание на пораженията. Путин пропусна шанса си да стане идеологически, популистки лидер преди години – докато все още печелеше.
Също така си струва да се отбележи, че въпреки всичките им превъзходни популистки умения и силната връзка с милиони свои сънародници, нито Хитлер, нито Мусолини в крайна сметка управляват света - или дори успешно защитават мястото на Германия и Италия в него. Като по-малко опитет фюрер, Путин рискува да има поне толкова тежко отражение върху Русия.