Политиката на Пауъл заличава икономическата надежда за останалия свят

Ако американците очакваха инфлацията да достигне връх през лятото, докладът за инфлацията на потребителските цени в САЩ за август разби тези надежди. Но това ще бъде двойна беда за почти всички, които не живеят в най-голямата икономика в света. Това е така, защото Федералният резерв на САЩ и неговият председател Джером Пауъл сега ще се чувстват оправдани да предприемат още по-големи стъпки с лихвените проценти за намаляване на инфлацията.

За съжаление, лечението може да е по-лошо от болестта. Ако Фед наистина повиши солидно лихвените проценти, ефектите ще се усетят извън националната му компетентност: части от световната икономика ще се сринат. Световният спад на свой ред ще удари обратно върху растежа на САЩ. След това ще влезем стремглаво в царството на нежеланите последствия.

Глобалните пазари на облигации следват накъде вървят доходностите на двугодишните държавни облигации на САЩ - и тяхната траектория е ужасяваща за икономики и валути, които не могат да се съчетаят с лихвите. Миналата година по това време доходността беше 0,2%; сега тя е 19 пъти по-висока. И всичко това е преди да започне количественото затягане на Федералния резерв от 95 милиарда долара на месец. Фед наистина не е имал време да оцени ефектите, които има бързото му нарастване. Но, харесва ли ни или не, доларът е световната резервна валута. Всички извън САЩ ще усетят въздействието, ако ликвидността изчезне с по-високи проценти.

Американските инвеститори ще продължат да нямат стимул да се отклоняват от американските активи - и това ще доведе до глад за капитал в останалата част от света. Последното световно проучване на Bank of America сред мениджърите на фондове, публикувано миналата седмица, показва най-големия спад в процента притежавани глобални акции в своята история. Ако сте професионален инвестиционен стратег, няма да бъдете уволнен, ако се придържате към доларови активи или просто долари. Трудно е да се види какво ще промени това мислене.

За други икономики и пазари е изключително трудно да се конкурират, когато всички пътища водят към по-силен долар. Това всемогъщество опустошава много от световните валути, тъй като бързото повишаване на лихвения процент на Фед принуждава все по-бързи и по-бързи бягства към долара.

Вземете Япония. Йената е на най-ниското си ниво от 1990 г. с повече от 25% отслабване спрямо долара през изминалата година. Страната видя как изчезва нейното икономическо предимство, ориентирано към износа, спрямо САЩ, поради необходимостта да внася по-голямата част от енергията си и да я плаща в долари. Централната банка на Япония беше принудена да засили защитата на валутата. Активната интервенция вече е реална възможност, финансирана вероятно с продажби на резервите от държавни облигации на САЩ.

Дълго време Банката на Япония беше единствената голяма централна банка, която се радваше да преследва инфлацията като път към растеж за своята стагнираща икономика. Най-накрая вижда нива над целта си от 2%. Едновременно с това тя поддържа желязна хватка на своя пазар на облигации, за да поддържа ниски лихвени проценти - често отрицателни. Въпреки това, тя не може да направи и двете неща и да предотврати срив на валутата си. Има ограничения за това колко ниско или бързо банката може да остави йената да падне. И това ще има косвен ефект върху китайския юан, корейския вон и тайванския долар. Друг пристъп на засилване на долара – предизвикан от нов скок на лихвените проценти от Фед – може да разбие стратегията на Банката на Япония и да разстрои останалата част от Азия.

Китай ще се почувства в правото си да отговори със същото на нежелан спад на своята валута. Обикновено Пекин държи юана внимателно под контрол, но трябваше да го остави да отслабне с над 10% спрямо долара през последните шест месеца. Дори втората по големина валута в света не може да устои на американската инфлационна вълна.

От другата страна на Евразия и еврото, и паундът се надпреварват кой ще достигне по-ниско спрямо долара от пролетта на миналата година. Вече затруднена от всички разходи за излизане от пандемията, Европа сега е хваната в прицела на енергийната криза поради зависимостта си от руския природен газ. Растежът се изпарява пред очите ни, като Обединеното кралство почти не отчита растеж през цялата тази година, а части от Европейския съюз се плъзгат към рецесия. Анализаторите на Deutsche Bank AG очакват германската икономика да се свие с до 4% през следващата година.

Още по темата

Централните банки яростно ще атакуват инфлацията тази седмица

Икономисти очакват Фед да вдигне лихвите до 4% през 2022 година

Действията на ЕЦБ не се усещат достатъчно бързо при пазарните лихвени проценти

Евтините имоти ще пострадат много при неизбежната за България рецесия

Предстоящият лихвен шок ще бъде по-различен, но не по-малко притеснителен

Подобно на Фед, Европейската централна банка и Централната банка на Англия обмислят не само гигантски увеличения на лихвените проценти, но и намаляване на ликвидността на банковата система и обръщане на покупките на облигации за количествено облекчаване - всичко наведнъж.

Изоставете надеждата всички, които влизате тук.

Това ще се случи, защото всъщност позволихме на Фед да определя лихвените проценти за целия свят. Но председателят на Федералния резерв Пауъл и неговите колеги са възпрепятствани от късогледство: всичко, което виждат, е твърде стесненият американски пазар на труда. Произтичащата парична надпревара рискува да стане катастрофална.

Истината е, че не всяка икономика се нуждае от все по-високи разходи за заеми, за да задуши търсенето; голяма част от глобалната инфлация е движена от страната на външното предлагане. И светът се промени фундаментално, откакто Covid удари през 2020 г. и спря глобализацията в значителна степен. Въпреки това реакцията на Фед и другите централни банки остава непроменена.

Спирането и рестартирането на глобалната икономика изисква по-голяма гъвкавост от предлаганата от тъпия инструмент на лихвените проценти. Хубаво е финансовите пазари и цените на активите да престанат да разчитат на повтарящи се кръгове на количествено облекчаване. Но това откъсване е нещо, което Фед не успя да направи правилно - два пъти.

Защо централните банки упорстват в опитите си да приземят огромни икономики върху 2% инфлационна цел, когато това вече не е нито осъществимо, нито желателно? Със сигурност е време за гъвкав диапазон, а не за точно число. Макар общата инфлация вероятно да спадне рязко през следващата година поради базовите ефекти, връщането на света към много по-ниска базова инфлация - с изключение на храните и енергията - ще дойде с огромна икономическа цена.

В крайна сметка действията на Фед ще се върнат, за да ухапят него и САЩ. Дотогава всичките много трилиони долари стимули, направени по време на пандемията, ще бъдат отменени. Каква феноменална загуба на време, пари и усилия.

Маркъс Ашуърт е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейските пазари. Преди това той е бил главен пазарен стратег за Haitong Securities в Лондон.