Печалбите от дръзката офанзива на Украйна са реални, грандиозни и продукт на забележително партньорство с Вашингтон. Успехът обаче може да постави на изпитание всяка връзка, а победите на Украйна на бойното поле, по ирония на съдбата, биха могли да предизвикат ново напрежение със САЩ.
В момента официални лица и в двете страни се радват на голям военен пробив. New York Times съобщава, че Пентагонът е бил дълбоко замесен в планирането на офанзивите в източната и югоизточната част на Украйна, като e разигравала различни сценарии и е пренасочил правителството на президента Володимир Зеленски от по-рискова атака към Мариупол.
Това постижение представлява кулминацията на отношения, които напреднаха бързо след нападението на руския президент Владимир Путин през февруари.
Парите, информацията и оръжията, осигурени от САЩ и други западни страни, подсилиха съпротивата на Украйна и помогнаха на Киев да нанесе огромни щети - може би десетки хиляди убити в бойни действия - на силите на Москва. Украйна доказа, че може да използва тази помощ, за да освободи големи участъци от територията си, което трябва да й осигури постоянната подкрепа на западната коалиция през предстоящата студена зима.
За да не си помисли някой, че Вашингтон помага на Украйна единствено от любезност - или че прахосва доларите на американците - всичко това е изключително добра сделка за САЩ. Украйна е най-добрият инструмент, с който САЩ разполагат, за да разбият и затлачат руската армия, така че да не може да продължи с агресията си другаде и може би да нанесе на Путин поражение, от което той няма да се възстанови скоро.
„Плащаме на друга страна да води ужасна война на собствена земя, за да не се налага да водим по-лоша война на територията на съюзник от НАТО“, ми каза Фредерик Каган от American Enterprise Institute. „Това е доста хладнокръвно казано по този начин, не мислите ли?“
САЩ и Украйна имат класически отношения патрон-клиент. Те винаги са изпълнени с проблеми, защото участниците имат различни нива на власт и различни национални интереси, дори когато споделят общ враг. Колкото повече Украйна се доближава до спечелването на тази война, толкова повече тези различия могат да излязат наяве.
Правителството на Зеленски е ясно за своите цели: освобождаване на цялата украинска територия, включително Крим и други области, завзети от Москва през 2014 г., плюс репарации и съдебно преследване на руски военнопрестъпници. С всеки километър от територията, която Украйна си връща, нараства увереността й, че може да осигури тези цели.
В тези искания има голяма морална справедливост и в един идеален свят Вашингтон със сигурност би ги подкрепил. Но докато администрацията на президента Джо Байдън благоразумно отказа да спори относно военните цели на Украйна, когато оцеляването на тази страна беше под голямо съмнение, тя все още може да се поколебае да направи целите на Киев свои.
Екипът на Байдън може да се тревожи, че ако Украйна напредне твърде далеч и пренапрегне силите си, може да се окаже отново в скъпо струваща безизходица, която ще погълне ресурси на САЩ, докато опасността от конфликт с Китай нараства. Или може би Путин ще ескалира радикално, дори използвайки тактически ядрени оръжия, за да избегне разпадането на армията си и загубата на Крим, който той обяви (незаконно) за руска земя.
Войните срещу привидно победени врагове все още могат бързо да станат ужасяващи, както САЩ научиха, когато се опита да освободи целия Корейски полуостров в края на 1950 г., но вместо това се оказаха в по-голяма, по-опасна битка с Китай. Без съмнение администрацията на Байдън обмисля внимателно кои украински военни цели са желателни и кои са наистина незаменими.
Украйна, която е политически независима, икономически жизнеспособна и военно защитима, със сигурност е в последната категория. Такъв е и резултатът, който оставя Путин толкова окървавен и лишен от нови придобивки, че никой разумен наблюдател не може да помисли, че агресията се е отплатила.
Всичко това включва тласкане на Русия обратно към линиите от 24 февруари 2022 г., ако не и по-нататък. Но според Байдън това може да не изисква връщането на Крим или изправянето на Путин и неговите поддръжници на съд.
Дебатът за прекратяване на войната не е неизбежен - ще са необходими допълнителни офанзиви, за да се изгони Русия от земята, която е окупирала от февруари. Зеленски може в крайна сметка да се окаже готов да отхвърли определени искания, за да осигури други. Или може би ще има руски военен колапс, който Путин кротко приема.
Но ако се изключи този най-добър резултат, следващите месеци може да станат свидетели на някои трудни разговори между САЩ и Украйна за това колко Киев трябва да търси в мирно споразумение с Москва - и тихо обсъждане във Вашингтон дали да се опита да ограничи Зеленски, ако настоява за повече, отколкото Байдън смята за разумно.
Това няма да е първият път, когато прокси на САЩ може да се окаже разочаровано. Президентът Дуайт Айзенхауер в крайна сметка принуди южнокорейския Сънгман Ри да приеме компромисен мир и разделен полуостров. През 1990 г. Вашингтон ефективно принуди никарагуанските контри да сключат мирно споразумение, което ги разоръжи, въпреки че техните врагове сандинисти запазиха контрола над правителството и армията на Никарагуа.
Днес Украйна води войната на свободния свят срещу Москва. Това не означава непременно, че ще получи всичко, което заслужава.
Хал Брандс е колумнист в Bloomberg Opinion. Той е професор в Училището за напреднали международни изследвания на университета "Джон Хопкинс" и член на Съвета по външни работи на Държавния департамент на САЩ.