Байдън може да осъществи мирния план на Тръмп за Близкия изток

От март насам повече от 19 израелци са били убити и над 50 ранени при въоръжени нападения от страна на палестинци в Израел и на Западния бряг. Вълната от насилие е без аналог от години насам. Но тя беше напълно предвидима, тъй като политическата парализа, от която страдат както Израел, така и Палестинската власт, и безразличното отношение на Вашингтон намалиха перспективите за дълго търсеното дипломатическо решение.

В отговор на нападенията израелската армия почти ежедневно нахлува в палестинските горещи точки на Западния бряг. В резултат на престрелките са убити около 80 палестинци. Някои от тях, както признава началникът на израелската вътрешна сигурност Ронен Бар, са невинни минувачи, попаднали под кръстосан огън.   

Новата вълна от бойци, вдъхновени до голяма степен от палестинските социални медии, са твърде млади, за да си спомнят горчивите плодове на палестинското въстание срещу Израел в началото на 2000-те години. Бар ги нарича "поколение от овце без пастири".

Това не е лошо описание на израелското правителство или на Палестинската власт. На 1 ноември горчиво разделеният Израел ще гласува за пети път в рамките на три години и половина. Според последните социологически проучвания и тези избори, както и предишните, ще завършат с равен брой гласове и създаване на слаба коалиция, която няма да може да направи нищо повече от това да се мъчи и да избутва проблема със Западния бряг.

Междувременно 87-годишният лидер на Палестинската автономия Махмуд Абас беше избран за четиригодишен мандат през 2005 г. и все още е на този пост. По негово време палестинците се разделиха на съперничещи си фракции в Газа и на Западния бряг. Евентуалното напускане на Абас почти сигурно ще доведе до кървава битка за наследство. Някои израелски експерти смятат, че Палестинската автономия няма да преживее такава борба.

Ситуацията на Западния бряг не е достигнала размерите на интифада, но може да се случи.

"За нас е важно да не изпускаме от поглед това, което може да се случи, ако ситуацията в Палестина се влоши, особено на Западния бряг", заяви неотдавна посланикът на САЩ Том Найдес. "Основно вярвам, че за да запазим Израел като демократична държава, се нуждаем от решение с две държави. Искам да променя ситуацията на място, за да стане това възможно, да запазим тази визия жива".

Решението за две държави е не толкова визия, колкото мантра. След повече от 40 години то е постоянно неизпълнявана новогодишна резолюция. Арабският свят е загубил търпение към идеала за палестинска държава. Европа е твърде затънала в собствените си екзистенциални проблеми, за да предложи нещо повече от случайни изказвания за две държави. А САЩ, единствената страна с реално влияние в региона, досега се е държала настрана.

Трудно е да виним президента Джо Байдън за неговата предпазливост. Той наблюдаваше как администрацията на президента Доналд Тръмп пропиля четири години активна дипломация в опити да постигне споразумение за Западния бряг. Това предложение включваше 70% от Западния бряг за разоръжена палестинска минидържава и огромни чуждестранни инвестиции. Абас го отхвърли категорично. Байдън не може да предложи повече. Израел - без значение какво слабо правителство е на власт - почти сигурно ще откаже да се съгласи.  

И все пак САЩ трябва да се намесят. Една преработена версия на плана на Тръмп, но под друго име, би могла поне да накара хората да заговорят отново. Вливането на американска помощ би могло да успокои палестинците и да подпомогне усилията на Палестинската власт да поддържа реда на Западния бряг. Това, от своя страна, би могло да освободи Израел от необходимостта от агресивни военни операции.   

Със сигурност това са палиативни мерки. Но те са по-добри от алтернативата. Оставени сами на себе си, безхаберните политически лидери на Израел, твърдоглавият президент на Палестинската автономия и младите воини на Западния бряг биха могли да се впуснат като овце в конфликт, който би могъл да разпали Близкия изток. И за добро или лошо, САЩ са единственият наличен пастир.