Всеки ден десетки петролни танкери пресичат тесния воден път. Той е една от опорите на световната търговия. Затворете го и цените на бензина скачат навсякъде. В момента геополитическото напрежение е високо и флотите на много велики сили са разположили военни кораби, които го патрулират.
Ако мислите, че говорим за Иран и Ормузкия пролив, бъркате.
Не — добре дошли в студените води на Датските проливи, тесният воден път край Копенхаген, които свързват Балтийско със Северно море и откритите води на Атлантическия океан. Те имат значение сега, защото са ключов канал за руския суров петрол и рафинирани петролни продукти към световните пазари, което ги прави пресечна точка за финансите на Кремъл.
Това е мястото, където се сблъскват география, история и политика.
Проливите, в един момент широки само 4 километра, са изложени на риск да бъдат впримчени в битка между САЩ и Европа от едната страна и Русия от другата.
В началото на декември новите правила на Европейския съюз ще направят незаконно предоставянето на морски услуги на всеки, който изнася руски суров петрол – дори за трети страни. Но проливите са трудни за преминаване: бурите са често срещани, водите са плитки, бреговете са скалисти, а подводните пясъчни наноси често се движат заедно с теченията, намалявайки неочаквано газенето. Ето защо датското правителство и Международната морска организация (ММО) на ООН настоятелно препоръчват – макар и да не изискват – всеки кораб, особено петролните танкери, да наеме датски пилот за преминаването.
На теория новите правила биха могли да попречат на датските пилоти да се качват на танкери, пълни с руски суров петрол, може би да им попречат да отплават в открито море. Във Вашингтон официални лица тихомълком отбелязаха този риск като причина, поради която трети страни – да речем Китай и Индия – трябва да приемат горната граница на цените на петрола на Г-7 за руския петрол, което ще им позволява да продължат да използват пилоти.
Реалността е малко по-сложна.
За да го разберете, трябва да се поровите в историята, като започнете с „Договора за такси за проливите“, подписан в Копенхаген през 1857 г., който регулира и до днес навигацията през проливите. В него се казва, че Дания трябва да „надзирава“ пилотската услуга през проливите, като на практика създава задължение за предоставяне на услугата, според датски служители.
Попитах датските морски власти дали санкциите на ЕС ще забранят предоставянето на пилоти на танкери, пълни с руски петрол. В изявление, изпратено по имейл, се казва: „Корабите се ползват с правото на мирно преминаване през датските проливи, както е определено от международното право. Освен това от Дания се изисква да предостави пилоти на разположение на кораби при мирно преминаване.
„Няма задължение за корабите да използват пилотски услуги, когато упражняват правото си на мирно преминаване“, добавя изявлението, настоявайки обаче, че както датското правителство, така и ММО, на която Русия е член от 1958 г., „силно препоръчват“ използването на пилотски услуги.
В изявлението датските морски власти добавят: „В заключение, Дания не може да попречи на петролните танкери да преминат от Балтийско море към открито море.“
Копенхаген може в крайна сметка да преразгледа позицията си, но сегашният му подход изглежда правилен. Използването на пилотската служба за опит за въвеждане на фактическа блокада на износа на руски петрол би било погрешно — и опасно. Европейските и американските служители са прави, когато се опитват да удушат приходите от руски петрол. Износът на петрол финансира нахлуването на президента Владимир Путин в Украйна и му помага да поддържа местната подкрепа за своя режим. Но има други и по-добри начини за постигане на тази цел, без да се застрашава морската безопасност. Пакетът от санкции на ЕС, който ще спре купувачите на руски петрол да използват европейския финансов сектор и неговите петролни танкери, е правилният начин.
Както с корабите, които транспортират санкциониран ирански и венецуелски суров петрол, руският петрол все повече се пренася от световния призрачен флот - ръждясали стари танкери, плаващи под флагове на страни с малък апетит за проверки за безопасност и все повече застраховани от съмнителни новосъздадени операции. Собствениците са непрозрачни фиктивни компании. Екипажите са зле платени и често необучени. Ако Копенхаген откаже пилоти на руски петролни танкери, корабите пак ще могат да плават през проливите, упражнявайки международното си право на мирно преминаване, но при много по-голям риск от сблъсък или, по-лошо, дори петролен разлив.
Оттеглянето на пилотските услуги в опасните води на проливите е игра на руска рулетка. Последното нещо, което трябва да добавим към вече високата цена - в животи и собственост - на руската инвазия в Украйна е нещо като катастрофата на Exxon Valdez в Балтика.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ енергията и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.