Последното нещо, от което крехката световна икономика се нуждае в момента, е нов кръг на европейската суверенна дългова криза. И все пак – ако се съди по скорошните икономически и политически събития в Италия – това може да се случи още тази зина. Подобна динамика ще представлява голямо предизвикателство за Европейската централна банка, която работи за запазването на единна еврозона. Това също така може да увеличи волатилността на световния финансов пазар, пише Barron’s.
Значението на Италия се подчертава от нейния размер. Не само икономиката на страната за два трилиона долара е десет пъти по-голяма от тази на Гърция, но ѝ пазарът и на облигации от близо три трилиона долара е трети по големина в света след тези на САЩ и Япония. Ако през 2010 г. кризата с дълга на Гърция предизвика шокови вълни в световната икономика, то какво би причинила подобна криза в Италия днес?
Основните икономически слабости на Италия са нейният огромен публичен дълг и слабият растеж. На ниво от около 150% от БВП публичният дълг на Италия е най-висок в историята и на второ място след тези на страните от еврозоната след Гърция. Междувременно доходът на глава от населението в Италия днес е малко по-висок от този през 1999 г., когато страната се присъедини към еврозоната.
Доскоро пазарите не повдигаха сериозни въпроси относно устойчивостта на дълга на Италия. При свръхниските лихвени проценти разходите за обслужване на дълга на Италия не бяха особено високи. В същото време, като част от своята програма за количествени облекчения, през последните две години ЕЦБ изкупи италиански облигации за 250 милиарда евро. Това е повече от цялото нетно емитиране на облигации на италианското правителство.
Сега обаче пазарите започват да се колебаят относно устойчивостта на италианския дълг. Спредът между 10-годишните държавни ценни книжа, емитирани от правителствата в Италия и Германия, се повиши до най-високите нива от началото на пандемията. Това се случва на фона на започналия цикъл на лихвени повишения от ЕЦБ и прекратяването на програмата за количествени улеснения. Междувременно решението на руския президент Владимир Путин да преустанови износа на природен газ към Европа заплашва да тласне Иралия, заедно с останалата част от континента, към болезнена икономическа рецесия.
В случая членството на Италия в еврозоната не ѝ помага да подобри ситуацията чрез бюджетни ограничения. Ако имаше собствена валута, страната би могла да я обезцени, за да насърчи износния сектор като компенсация за затягането на бюджета. Но като член на еврозоната това е невъзможно. Бюджетните ограничения сега ще са контрапродуктивни, тъй като могат да доведат до задълбочаване на рецесията в Италия.
Разбира се, ЕЦБ би могла да поддържа Италия на повърхността чрез възобновяване на покупките на облигации в голям мащаб. Това може да стане, например, чрез активиране на новосъздадения, но все още неизяснен напълно Инструмент за защита на трансмисионния механизъм. Въпреки това, съдейки по коментарите на германската Бундесбанк, е неприемливо да се мисли, че ЕЦБ може да направи това в голям мащаб, без да го обвърже с определени условия за икономическо приспособяване към такива покупки.
Тези условия правят пазарната волатилност вероятна в идните месеци. Не е ясно дали Италия ще бъде готова да приеме външно наложена програма в замяна на изкупуване на облигации от ЕЦБ. В страната предстои провеждането на парламентарни избори на 25 септември. Очакванията са дясно популистко правителство да застане начало в Рим, заменяйки служебното правителство на бившия гуверньор на ЕЦБ Марио Драги.
Отдавна се твърди, че италианската икономика е твърде голяма, за да бъде оставена от ЕЦБ да фалира. Твърди се обаче също, че Италия е твърде голяма, за да може ЕЦБ да продължава да я спасява. Изглежда няма да е необходимо да чакаме особено дълго, за да проверим кое от двете е вярно, особено ако спрените доставки на природен газ от Русия потопят Италия и останалата част от Европа в тежка рецесия. Междувременно трябва да се подготвим за повишена волатилност на италианския пазар на облигации. Тези сътресения могат да се разпространят в останалата част от световната финансова система, както се случи по време на гръцката икономическа криза през 2010 г.