Депозитите в банковата система обикновено остават относително стабилни, но през последните две години набъбнаха с около 5 трлн. долара поради пандемичните стимули. Влоговете в американските банки са намалели с рекордните 370 млрд. долара през второто тримесечие, което е първият спад от 2018 г. насам, пише Wall Street Journal.
Влоговете спаднаха до 19,563 трлн. долара към 30 юни, спрямо 19,932 трлн. долара през март, по данни на Федералната корпорация за застраховане на депозитите.
Отливът през тримесечието не е проблем за банките, които държат повече депозити, отколкото искат. Обикновено депозираните средства в банковата система остават относително стабилни, но през последните две години набъбнаха с около 5 трлн. долара поради пандемичните стимули. Сега поредицата от увеличения на лихвените проценти на Федералния резерв изтегля част от тези пари от системата, отчасти чрез намаляване на търсенето на кредити и увеличаване на търсенето на държавни облигации.
Когато Фед започна да повишава основния си лихвен процент тази година, банките очакваха - и искаха - някои клиенти да преместят парите си на места, предлагащи по-високи лихвени плащания, като например държавни облигации.
Още през април много анализатори се присмиваха на идеята, че банковите депозити могат да намалеят през тази година. Но темпът на повишаване на лихвените проценти от страна на Фед е по-бърз от очакваното и ефектът върху депозитите е по-ясно изразен.
Изтичането на депозити ще подхрани дебата за това как ще се проявят действията на Фед за затягане на паричното предлагане и забавяне на темпа на инфлация в една банкова система, залята с ликвидност.
Програмите за стимулиране по време на пандемията почти утрояват размера на резервите, които търговските банки държат във Фед. Фед иска да намали тези резерви като част от усилията си за изтегляне на пари от системата, но само до неизвестен минимум, който ще запази ликвидността и функционирането на пазарите.
Някои анализатори очакват спадът на клиентските депозити да подтикне банките да държат по-малко резерви във Фед. Скоростта, с която това ще се случи, ще има последици за Фед, включително кога ще спре затягането на мерките и какъв ще бъде окончателният размер на баланса му.
Прогнозите се усложняват от програмата на Банката на Федералния резерв на Ню Йорк на стойност 2,2 трилиона долара, в която инвеститорите съхраняват парични средства и която се запазва стабилна въпреки повишаването на лихвените проценти. Тези пари идват предимно от фондовете на паричния пазар. Механизмът за обратни репо сделки набъбна по време на пандемията, когато претоварените банки започнаха да притискат клиентите си да влагат част от депозитите си във фондове на паричния пазар.
Мнозина анализатори смятаха, че парите първо ще изтекат от системата за обратни репо сделки. Досега обаче се е случило обратното и депозитите са намалели, което може да доведе до по-бързо от очакваното намаляване на банковите резерви във Фед. Това може да накара Фед да прекрати затягането в началото на следващата година, смятат някои икономисти.
"Мисля, че сме много по-близо до долната граница на резервите, отколкото е консенсусът", заяви Майк Клохърти, ръководител на стратегията за лихвените проценти в UBS, по време на панелна дискусия в петък, организирана от Института за банкова политика.
Бил Нелсън, главен икономист в BPI и бивш служител на Фед по въпросите на паричното предлагане, все още смята, че програмата за обратни репо сделки вероятно ще намалее през следващата година, което ще даде на Фед повече време. Но според него шансовете може би се променят.
"Определено има перспектива да наблюдаваме бърз отлив на депозити", казва той.