"Добрите лидери предизвикват у хората си желание да вървят редом с тях", пише Хенри Кисинджър в последната си книга за лидерството.
Урсула фон дер Лайен, ръководител на изпълнителния орган на Европейския съюз, е изправена пред такъв лидерски тест тази седмица, когато представя план как 27-те членки на блока могат да преживеят зимата без руски газ, като същевременно избегнат дълбока икономическа криза.
Предизвикателството ще бъде да представи твърдата истина, че няма безболезнен вариант, като същевременно изпрати уверен сигнал към стоковите пазари и помогне за възстановяване на доверието между 450-те милиона жители на ЕС и техните лидери, тъй като се очертават недостиг на енергия и социални вълнения.
Последното проучване на Евробарометър, проведено през юни-юли, показва широко съгласие с подкрепата за Украйна и санкциите срещу Русия. Но тази подкрепа е намаляла от април-май насам, тъй като цените на електроенергията скочиха до небето.
Това не предвещава нищо добро за зимата, която ще изисква солидарност при ограничаването на потреблението на енергия, за да се избегнат прекъсвания на електрозахранването, както и между държавите при запазването на единна позиция срещу Владимир Путин.
Плановете на Европейската комисия, съобщени от Bloomberg News, включват ограничаване на цените на електроенергията и данък върху извънредните разходи. Това са достойни знаци за действие. На срещата на министрите на енергетиката на ЕС миналата седмица, която обикновено е какофония от разногласия, беше широко признато, че е необходима намеса за ограничаване на въздействието на рязко покачващите се цени. Нивото на съхранение на газ от над 80 % дава поне известен оптимизъм.
Въпреки това не е време за самохвалство или разговори за "суверенитет", когато все още не са уточнени детайлите на политиката и когато Путин е в състояние да завърти ножа, като спре газовите потоци през газопровода "Северен поток". Според Bloomberg Economics това ще повиши сметката за газ на еврозоната с около 50 млрд. евро, в допълнение към 460 млрд. евро от предишни повишения на цените - или 2,2 % от годишния брутен вътрешен продукт.
Посланието на Фон дер Лайен към гражданите на ЕС трябва да бъде ясно, че тази зима ще изисква жертви, с потенциална необходимост от ограничаване на търсенето на електроенергия с 10-15%, но също така, че държавите-членки на съюза ще направят всичко възможно, за да споделят разходите и да увеличат доставките от неруски източници.
Подобна комбинация от морков и тояга в идеалния случай би следвала "голямата сделка", изложена по-рано от брюкселския мозъчен тръст "Брюгел", при която държавите обединяват ресурси за подпомагане на уязвимите домакинства.
Това би означавало и промяна на националните политики, които някога са се оказали популярни. Например германските ядрени електроцентрали и холандските газови находища, които бяха предвидени за закриване, трябва да останат отворени. Всеки един източник на енергия е от значение, ако фабриките са застрашени от затваряне, а домакинствата треперят през зимата.
И като се има предвид необходимостта от увеличаване на финансовата помощ за нуждаещите се, трябва да се увеличат съвместните заеми на равнище ЕС. Тази политика от ерата на Covid трудно набира нова сила в лицето на германската сдържаност, но повече фискална солидарност изглежда като справедлива размяна, ако Берлин очаква партньорите от ЕС да му помогнат да се откаже от руския газ. Икономистът от AXA IM Жил Мок отбелязва, че в неотдавнашното германско предложение за реформа на фискалните правила на ЕС не се споменава този ключов момент, което според него може да се тълкува оптимистично като първа стъпка към постигане на целта.
Вземането на такива решения изисква силно политическо лидерство в момент, когато тежки гласове като Ангела Меркел или Марио Драги вече не съществуват, а такива като Олаф Шолц и Еманюел Макрон се борят да бъдат чути. Фон дер Лайен има шанса да запълни тази празнина; тя не бива да се притеснява да обяви общоевропейско "извънредно положение", изискващо икономика във военно време.
При правилна стъпка може да се избегнат най-лошите сценарии и да се засили солидарността по начин, който да увери инвеститорите в дългосрочната жизнеспособност на ЕС. При неправилно решение рецесията може да се превърне в много тежка, като Германия ще понесе удар от почти 7% от БВП.
Клише е да се каже, че Европа е създадена в кризи. Но това изглежда като ясен тест: енергийна криза, по-широка от петролния шок през 70-те години на миналия век, засягаща съюз, който тогава не е съществувал в такъв мащаб. "Не можем да избегнем цената на този шок, но можем да изберем как да я разпределим", казва Ксавие Шапар, стратег в Banque Postale Asset Management.
Решението е дали европейците ще вървят заедно с лидерите си, казано на езика на Кисинджър, или ще им дават заповеди.