Украинските сили са завладели отново над 3000 квадратни километра територия през последната седмица - повече от цялата територия, която Русия беше добавила към своята окупация през шестте месеца от началото на войната. Украинското знаме внезапно отново се развява над множество градове и села, а офанзивите както на североизток, така и на юг отблъскват руснаците назад. Изоставени руски танкове и камиони са осеяни по пътищата. Това ключов момент във войната ли е? Какъв е следващият ход на Владимир Путин?
На тактическо ниво резултатите на бойното поле са важни, но не са окончателни. Докато украинците действаха бързо и нанесоха щети на Русия, руснаците могат просто да се върнат на отбранителни позиции, да консолидират силите си и да защитят придобивките си в Донбас и жизненоважния сухопътен мост към Крим, който минава през Мариупол. Тъй като руснаците преминават от нападение към отбрана, военната им позиция ще става по-силна - на военен език, "отбраната е към нападение, както три към едно."
От оперативна гледна точка, този напредък в района на Харков също е важен, но все още не създава истинска повратна точка във войната. Украинците демонстрираха два жизненоважни атрибута в настоящата офанзива. Първият е способността да се провеждат настъпателни операции по многополюсен набор от оси, като едновременно се контролират значителни бойни движения на север, изток и юг – нещо, което руснаците не успяха да направят. Те също така демонстрираха отлични комбинирани въоръжени операции, което означава, че координираха сухопътни войски, артилерия, танкове и непосредствена въздушна подкрепа. И тук руските провали са очевидни.
В стратегически и психологически смисъл "реконкистата" ще окаже значително влияние върху Украйна и нейните съюзници. Първо, това ще позволи на Киев да претендира за способността в крайна сметка да изгони Русия от всички украински земи, включително Крим. Въпреки че шансовете за пълно изпълнение на такава амбициозна цел са малки, целта ще бъде по-достоверна след тези операции. Успехите също ще насърчат Европа да запази курса на руските санкции в лицето на потенциална рецесия и енергиен недостиг тази зима. А в САЩ те ще подкрепят твърденията на администрацията на Байдън за много успешна стратегия за спиране на руската агресия.
Но в Русия те ще доближат Путин до поредица от по-драматични контраходове – всички те ще направят тази вече нестабилна ситуация още по-опасна.
Руският президент все още има козове на своя страна. След като сега принуди АЕЦ "Запорожие" да спре напълно (намалявайки украинското електричество с 20%), той ще продължи да използва този важен стратегически терен, за да започне атаки срещу украинците и да защити подстъпите към Крим. Може да предстоят още атаки за намаляване на критичната инфраструктура (електричество, бензин, вода, интернет). Той би могъл да увеличи усилията на руските военновъздушни сили просто да бомбардира Украйна и да деморализира населението - подобно на това, което направи в Сирия, на практика унищожавайки град след град.
Путин може да реши, че е време да използва химически оръжия (особено ако успее да създаде сценарий с „фалшив флаг“ и да обвини за това САЩ и Украйна). Освен това той може да се оттегли от споразумението, позволяващо доставките на зърно, така болезнено постигнато между Русия и Украйна с Турция и Международната морска организация на ООН.
Най-големият му проблем ще бъде набирането на войници. Достоверните оценки на неговите загуби, както убити, така и тежко ранени, са над 80 000. В един момент скоро, особено като се имат предвид съобщенията за влошаване на морала сред частите в Украйна, той може да бъде принуден да набере повече войски – ход, който ще бъде крайно непопулярен в Русия, където е престъпление дори да се нарече конфликтът „война“.
Въпреки че украинците трябва да се гордеят със своите оперативни умения, решителност и бойна мощ, последните им успехи - по ирония на съдбата - ще увеличат потенциала за разширяване на войната. В тъмния край на спектъра, използването на тактически ядрени оръжия - макар и много малко вероятно - не може да бъде изключено и вероятно ще вкара НАТО в конфликта със създаването на зона, забранена за полети.
Нашата работа на Запад е да дадем правилните оръжия в ръцете на украинците, за да могат да постигнат най-добри резултати на бойното поле и най-силна позиция на масата за преговори, които няма да се случат в близките месеци. Но опасността от разрастване на конфликта нараства и явно ни очаква опасна есен.
Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс". Той също така е председател на борда на фондация "Рокфелер" и заместник-председател на Global Affairs в Carlyle Group.