Европейската индустрия процъфтяваше в продължение на десетилетия благодарение на постоянните доставки на евтин руски газ, непрекъсвани по време на Студената война или в рамките на други конфликти между Москва и Запада, пише The Wall Street Journal. След нахлуването в Украйна обаче руският президент Владимир Путин използва като оръжие огромните енергийни запаси на Русия, за да подкопае подкрепата към Киев. Той напълно преустанови подаването на газ този месец по най-големия газопровод – „Северен поток“.
Въздействието тласна Европа на ръба на рецесията и заплашва да нанесе трайни щети на нейния производствен сектор. За разлика от САЩ, през последните десетилетия Европа разчиташе на производството и тежката промишленост, за да поддържа икономиката си в стабилно състояние. По-голям дял от брутния вътрешен продукт е генериран от компании производители на стомана, химикали, автомобили и др.
Енергийната криза в Европа остави малко бизнеси незасегнати. Някои компании затвориха част от заводите си, като според анализатори има вероятност те никога да не отворят отново, застрашавайки хиляди работни места.
Въпросът е дали настоящите предизвикателства са временни, или бележат началото на нова ера в Европа отвъд индустриализацията. Европейският съюз потърси множество варианти за алтернативни доставки на газ, като сключи сделки със САЩ, Катар и други страни. Но континентът може никога повече да няма достъп до евтиния руски газ, който му помогна да се конкурира с богатите на ресурси страни като САЩ, компенсирайки и високите разходи за труд, строгите правила за заетост и екологичните разпоредби.
В град Жиар над Хроном, Словакия, част от служителите на 70-годишна фабрика за алуминий, която снабдява производителите на автомобилни части в целия континент, се страхуват за финансовото си бъдеще.
„Това вероятно е краят на производството на метали в Европа“, заяви Милан Весели, който е работил в Slovalco, мажоритарен собственик на норвежката Norsk Hydro AS A, през целия си живот, следвайки стъпките на родителите си.
Slovalco е сред компаниите, които бяха засегнати от волатилните цени на електроенергията след намаляването на обемите на руските доставки на газ. В рамките на много години заводът е най-големият купувач на енергия в Словакия, потребявайки 9-процентен дял от електричеството в страната – по-голяма част от което идва от ядрена енергия. Преди цените на енергията да започнат да се повишават през тази година Slocalco плаща около 45 евро за всеки мегаватчас. До момента през 2022 г. компанията плаща по 75 евро в сделка, сключена миналата година. В края на август цените удариха 1000 евро в Европа.
Slovalco не е подновила договора си за електроенергия за 2023 г., който би струвал 2,5 милиарда евро след скорошния пик в цените на пазарите на енергия. Весели, управител на завода, прекратява производството на първични метали, оставяйки малък дял от операциите по рециклиране. Той също така съкращава между 300 и 450 служители. „Волатилността в цените на електроенергията в наши дни е лудост“, посочва той. „Това е начинът, по който всъщност убиваме индустрията“, добавя Весели.
Съкращаването и затварянето на заводи помага на целите на Европа за намаляване на търсенето. Това позволява на ЕС, заедно с доставките извън Русия, да натрупа достатъчно количества, за да запълни на над 80-процентен дял капацитета си за съхранение – вероятно достатъчно количество до пролетта, без да се стига до налагане на квоти от правителствата, дори Путин да преустанови изцяло доставките, твърдят анализатори.
Според повечето правителства забавянето на активността във фабриките и затварянето на някои от тях сега е за предпочитане пред спирането на захранването на болници и училища през зимата. Европа е консумирала с 10% по-малко газ спрямо средното ниво за август, става ясно от данни на ICIS. ЕС се стреми към намаляване на търсенето с 15%.
Затварянето на фабрики обаче струва много скъпо. Компании предупреждават, че са изправени пред риска от фалити тази зима без държавна подкрепа. Сложните вериги на доставка в сектори като автомобилния и хранително-вкусовия се затрудняват, добавяйки тежест към инфлационния натиск точно когато пандемията показва признаци на отслабване.
Намаляването на индустриалния капацитет на Европа би задълбочило зависимостта ѝ от материали и части, произведени в чужбина, във време, когато правителствата се стремят да приближат веригите за доставка.
Производителите на метали са най-засегнати от кризата. Цените на електроенергията се повишиха повече от двойно през тази година.
ArcelorMittal, един от най-големите производители на стомана в света, ще затвори съоръжение в Бремен и завод в Хамбург. В Германия ArcelorMittal вече намали търсенето си на газ с около 40% в сравнение с планираното потребление в началото на годината.
„Никога не сме имали такива катаклизми в цените на енергията“, коментира Райнер Блашек, главен изпълнителен директор на германския бизнес на компанията. „Всичко, което е свързано с огромна волатилност в краткосрочен план, за нас като търговско предприятие е – меко казано, чиста отрова“, добавя той.
Запасите от цинк в ЕС са почти изчерпани, което кара клиентите да внасят метала от Китай, посочват от групата Eurométaux. Анализаторите казват, че европейското производство на първичен алуминий умира, оставяйки на континента операциите по рециклиране, които произвеждат метал, подходящ за индустрии като опаковъчната, но не и за главини на гуми, спирачки или части за самолети.
Заводите за топене на алуминий се оказват неспособни да подновят договорите си за електроенергия. Компаниите се нуждаят от 15 мегаватчаса енергия, за да произведат метричен тон първичен алуминий. Енергията, след последния пик на цените, ще струва девет хиляди евро, докато алуминият – по-малко от 2,500 евро, коментират от германската асоциация WV Metalle.
„Нуждаем се от незабавна спешна помощ сега, в противен случай сме заплашени от деиндустриализация в Германия“, призова Франциска Ердле, генерален мениджър на WV Metalle.
По-ниското производство от европейските фабрики заплашва да се разпространи във веригите за доставка. Производителите на автомобили бяха засегнати както от собствената си зависимост при газа, така и косвено от проблемите с доставките. Volkswagen заяви, че трупа продукти от стъкло – прозорци и предни стъкла, опасявайки се, че недостигът на газ може да удари производителите в сектора.
Говорител на Safran – френският производител на двигатели за авиационния сектор и оборудване, свързано с отбраната, посочва, че крехките вериги на доставка са ограничили способността на компанията да увеличи производството. Досега дружеството успява да купува метали от наличните си доставчици, но следи ситуацията.
При производството на храни захарните фабрики се захранват с природен газ. Германският федерален орган по конкуренцията заяви този месец, че четиримата производители в страната ще имат право да си сътрудничат, ако доставките бъдат прекратени – например като предоставят капацитет един на друг. Ако захарните заводи спрат, големи части от реколтата от цвекло вероятно ще изгният и цените ще се повишат за потребителите, които вече се борят с високата инфлация при храните.
Някои фабрики, като например производителите на цинк, могат да рестартират бързо производство. За други, включително производителите на стъкло и алуминий, повторното отваряне е дълъг и скъп процес, който може никога да няма финансов смисъл.
Дори производителите на тоалетна хартия усещат кризата. Hakle – германски производител на тоалетна хартия и хигиенни продукти, този месец изпадна в неплатежоспособност и потърси защита от кредитори, тъй като вече не може да си позволи да повишава цените, за да компенсира по-високите разходи.