Правителството на Германия току-що обеща неочаквани данъци за енергийните компании на фона на гнева на избирателите. По един или друг начин тези данъци целят да намалят „свръхпечалбите“ и да ги преразпределят към нуждаещите се потребители, които пострадаха от нарастването на разходите за електричество и отопление, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Без значение от конкретната форма, самата идея за налагането на данъци върху неочакваните печалби или свръхпечалбите е вид популизъм и следователно лоша политика. Поддръжниците на тези идеи ги предлагат като измамно лесно решение на големи и сложни проблеми и по този начин разчитат на емоциите, а не на интелекта на избирателите.
Ето какво обясняват популистите: налице е енергиен шок, причинен от далечен и зъл диктатор, който спора подаването на газ към Европа и повишава цените. Алчните и егоистични компании в Западна Европа печелят от извънредната ситуация, като трупат купища пари на фона на страданието на обикновените хора. Това е несправедливо. Тези незаслужени печалби трябва да бъдат конфискувани.
Това, което популистите твърдят, не е напълно погрешно, но е прекалено опростено. Да, британските компании, които проучват находищата на петрол и природен газ в Северно море, правят неочаквани печалби, тъй като цените на продуктите им се повишават. Такива са и германските доставчици на евтина електроенергия, защото цените на този пазар се определят от доставчиците с най-високи пределни разходи - в момента тези, които използват природен газ за производството на енергия. В същото време много домакинства очевидно страдат от по-високите сметки за комунални услуги.
Правилната икономическа интерпретация обаче е по-сложна и би отблъснала по-голямата част от целевата аудитория. Тя започва с напомняне, че всички тези компании, които сега отчитат неочаквани печалби, вече плащат данъци.
Ако са в състояние да спечелят от необичайната пазарна ситуация, това е защото са инвестирали в миналото в оборудване, технологии и ноу-хау, за да бъдат готови. Когато са взимали тези решения, те са знаели, че „щастливите“ сценарии може никога да не се осъществят. Те обаче са поели този риск с надеждата, че ще спечелят и че правителствата няма да изземат печалбите им.
Опитът да се дават морални оценки на такива инвестиции не води до никъде. Петролните и газовите компании не бяха харесвани още преди кризата заради самата им дейност. Така или иначе те още са активни.
Междувременно производителите на слънчева и вятърна енергия в Германия също направиха своите избори. Сега тяхното електричество се оказва от типа, който има най-ниски пределни разходи. Според настоящите правила те могат да приберат разликата между техните цени и тези, предлагани от конкурентите на пазара. Същите "зелени", които ги обсипваха със субсидии, изведнъж искат да ограничат печалбите им.
Наскоро имаше няколко сходни ситуации, при които популисти поискаха налагането на неочаквани данъци. В първите дни на пандемията имаше недостиг на маски за лице. Компаниите, които бързо увеличиха производството, скоро прибраха големи печалби. В такъв случай налице е моралният въпрос – те спекуланти ли са, или спасители.
Тук идва ред и на производителите на ваксини срещу Covid-19. Някои от тях буквално са прекарали десетилетия в изследвания около иРНК. Те не са го правили за пари – основателите на BioNTech, например, се борят от години, за да получат външно финансиране за лабораториите си. Мечтата им е да лекуват рак и други болести. Тогава един ден се появи нов патоген и те всъщност се оказаха готови. Това ги прави „печалбари“ или герои?
Има, разбира се, конкретни случаи, в които печалбите са обективно прекомерни, неморални или дори незаконни. През останалото време поемането на рискове с надеждата за печалба е законно: нарича се инвестиране. Но инвестициите ще пресъхнат, ако заплашваме произволно да конфискуваме възнагражденията впоследствие – може би чрез провеждане на импровизирани референдуми, за да определим дали дадена печалба е справедлива или несправедлива и как трябва да я облагаме с данъци.
Психологически и политически опитите на някои политици да определят печалбите като заслужени или незаслужени, добри или лоши, имат два произхода. Единият е идеологически – тоест социалистически. Този мироглед се основава на завист и на желанието за власт, която да оценява пазарните резултати. Другото е популизъм. Това е безпрецедентната готовност да се даде на масите каквото поискат. Отговорните лидери не биха го направили.