Деглобализираният свят ще страда от силна инфлация

През последните няколко десетилетия глобализацията и липсата на инфлация вървяха ръка за ръка. След като мултинационалните компании се разраснаха отвъд границите на индивидуалните държави-нации, те имаха възможността да използват технологии и да местят производствата си по света, за да намалят разходите. Евтината работна ръка, евтиният капитал и евтините суровини държаха цените ниски, пише Financial Times.

Сега войната в Украйна сложи край на евтиния руски газ. Глобалните усилия за въглеродна неутралност в някакъв момент ще наложат постоянен данък върху изкопаемите горива. Разривът между САЩ и Китай означава край на „ефективните“ (тоест евтини) вериги на доставките. Краят на количественото облекчаване и повишаването на лихвените проценти от Федералният резерв слагат край и на лесните пари.

Някои аспекти на тази нова реалност са добре дошли. Да се разчита на деспотични правителства за жизнено важни суровини никога не е било добра идея. Очакването, че държави с радикално различни политики да се придържат към един и същ търговски режим е наивно.

Замърсяването на планетата заради производството и транспортирането на евтини стоки по света също не е рационално, когато се вземат предвид истинската цена за труда и енергията, да не говорим за геополитиката. Трите десетилетия на спадащи лихвени проценти доведоха до непродуктивни и опасни балони; пазарите спешно се нуждаят от известно отрезвяване по отношение на цените.

Въпреки всичко това няма как да се избегне фактът, че един деглобализиран свят ще поддържа висока инфлация, поне в краткосрочен план. Това ще бъде огромно предизвикателство както за икономиката на САЩ, така и за останалата част от света.

Анализаторът на Credit Suisse Золтан Пошар наскоро сподели пред клиентите си, че „войната означава засилване на индустрията“, независимо дали става въпрос за икономическа война или такава с оръжия. Индустрията от своя страна води до повишаване на инфлацията. Това е пълна противоположност на очакванията от последните 50 години, в които „Китай забогатя, правейки евтини неща…Русия забогатя, продавайки евтин газ на Европа, а Германия забогатя, продавайки скъпи стоки, направени с евтин газ“. В същото време „САЩ забогатя чрез огромно количествено облекчаване. Но възможността да се осъществи това облекчаване възникна благодарение на режима на ниска инфлация, подпомаган от евтиния внос от Китай и Русия“.

Всичко това се променя. А това означава, че дори настъпателните централни банки няма да могат да контролират инфлацията. Тази тема беше основният фокус на конференцията на централните банкери в Джаксън Хол, където икономистите Франческо Бианки от Университета в Джон Хопкинс и Леонардо Мелоси от Федералният резерв в Чикаго публикуваха важно изследване, което поставя под въпрос възможностите за ограничаване на инфлацията чрез парична политика ако фискалната позиция на страна се влошава.

Основната идея е, че ако повишенията на лихвите доведат до рецесия, приходите от данъци ще намалеят и вместо да се ограничават разходите по основни пера като социални разходи и отбрана, ще се стигне или до фалит или до повишаване на дълга. Когато положението с дълга се влоши значително, ще става все по трудно да се ограничава инфлацията само с парична политика, така че ще се получи лавинен ефект. Изводът е, че дори паричната политика да е придружена с по-стабилна фискална ситуация, резултатът ще бъде растяща инфлация, икономически застой и растящ дълг.

От години централните банкери молят политиците от всички партии да подпомогнат усилията по паричната политика с адекватна фискална политика. Сега обаче се стига до патова ситуация. При повишаване на лихвените проценти, в най-добрия случай дълга трябва да се намали. За да се случи това трябва или да се повишат данъците или да се намалят разходите. Първата опция зависи от оставането на Демократическата партия на власт в САЩ, а не е ясно колко дълго ще задържат мнозинството си в Конгреса, като се имат предвид проучванията за идващите междинни избори през ноември. Втората опция е малко вероятна, тъй в един деглобализиран свят ще са нужни много инвестиции за постигане на въглеродна неутралност.

Нека да погледнем колко струва осигуряването на нови вериги за доставки. Наскоро САЩ гласуваха 52 милиарда долара субсидии за производителите на чипове. Германия ще изхарчи 100 милиарда за модернизиране на армията си. На западните страни ще им се наложи да изхарчат над 750 милиарда за възстановяването на Украйна, а наскоро Г-7 обявиха своя инициатива за инфраструктура на стойност с 600 милиарда долара, която да бъде конкурентна на инициативата на Китай „Един пояс, един път“.

Има и предизвикателства при осигуряването на продукцията. „Инвентарът за веригите на доставки е това, което ликвидността е за банките“, казва Пошар. Той отбелязва, че в Германия например продукция на стойност 2 трилиона долара зависи от доставки на руски газ за 20 милиарда. Какво ще стане ако тези доставки спрат изцяло тази зима? Може би скоро ще разберем.

Има и допълнителни важни точки към тази картина. Продуктивните разходи за неща като инфраструктура, продукти с висока стойност и прехода към чиста енергия могат да предизвикат висока инфлация в краткосрочен план, но в дългосрочен да подсилят фискалната позиция на дадена страна чрез увеличаване на икономическия растеж. Този тип „продуктивни балони“, в които държавата предоставя мотивация за инвестиции в ключови технологии и нови пазари, може да даде старт на дълъг период на устойчив икономически растеж.

Въпросът е каква част от разходите днес са продуктивни и дали правителствата ще могат да ограничат харченето за неща, които не са. При всички случаи, в краткосрочен план краят на ерата на неолибералната глобализация ще доведе до по-висока инфлация. Както и самата деглобализация, това ще доведе до огромни промени в икономиката, които могат да предизвикат неочаквани последствия.