Светът е изправен пред най-сериозната енергийна криза от 70-те години на миналия век и поглежда за спасение към един от най-големите печеливши от петролното ембарго наложено през 1973-та година – ядрената енергия.
Това е добра новина, но трябва да бъдем внимателни. Съществува риск решението на проблема с енергийната сигурност от 2022 година да създаде собствен енергиен проблем в бъдеще, пише Дейвид Фиклинг в рубриката Bloomberg Opinion.
Веригата на доставки на урана е точно толкова податлива на политически сътресения, колкото и тази на природния газ, кобалта и редкоземни минерали. Ако развитите икономики искат да разчитат на ядрената енергия да бъде надежден източник на енергия с нулеви въглеродни емисии през следващите десетилетия, те ще трябва да подсигурят доставките на необходимите ресурси още сега.
Близо три четвърти от произвeжданата атомна енергия идва от Европа, Северна Америка и развитите части на Азия. Богатите страни и техните съюзници обаче осигуряват само 19% от урановия оксид, необходими за захранването на тези реактори всяка година и който възлиза на 75 000 метрични тона. Китай, страните от бившия Съветски съюз, Иран и Пакистан общо представляват 62% от добива през 2021 г. Индия и традиционно необвързаните страни в Африка произвеждат останалата част.
Ситуацията е резултат от мащабните промени, които световният пазар на уран претърпя през последните десетилетия. До около 2010 година се смяташе, че слънчевата и вятърната енергия ще останат твърде скъпи, за да се конкурират с конвенционалното производство до 30-те години на 21 век. Това доведе до очаквания за бум в ядрената енергия като единствения жизнеспособен широкомащабен източник на енергия с нулеви въглеродни емисии. От своя страна това доведе до бурно развитие в Казахстан, благословен с огромни находища на уран близо до повърхността, които могат да бъдат извлечени евтино чрез впръскване на течности под земята при процес, подобен на фракинга.
Ядрената катастрофа във Фукушима Даичи през 2011 г. уби тези перспективи, като намали ядреното производство с 11% за две години и спря растежа на атомната енергия за първи път от 60-те години на миналия век. Поради доставките от новите находища в Казахстан, пазарът бързо се пренасити. Докато цените на урановия оксид не започнаха да се връщат обратно над 30 долара за паунд миналата година, повечето миньори извън Централна Азия работеха на загуба.
Днес Казахстан осигурява повече от 40% от световния уран. Правителството в Нур-Султан често поддържа трудни отношения с бившия Съветски съюз, особено след като нахлуването в Украйна подчерта желанието на Москва да държи под контрол бившите съветски държави. Все пак Казахстан остава зависим от добрата воля на съседите да изнася ядрените си материали, които обикновено се транспортират по суша.
Казахстан е почти изцяло заобиколен от Русия, Китай и въздушното пространство на Иран и Пакистан. В случай, че възникне ситуация като в Украйна, при която развитите демокрации се изправят срещу авторитарните си съперници и контролът върху енергийните доставки се използва като оръжие за война, дори въздушният транспорт може да не е достатъчен, за да захрани западните реактори.
Има алтернативни източници. Повече от една четвърт от световните уранови ресурси са в Австралия, а други 9% в Канада. Олимпийският язовир на BHP Group северозападно от Аделаида остава едно от най-големите находища в света. Неговите огромни запаси от уран биха могли да бъдат добити при почти нулеви разходи, тъй като основните продукти на мината ще бъдат мед и благородни метали - но в продължение на почти две десетилетия ръководителите избягват огромните капиталови разходи, необходими за отключване на този ресурс.
В проекта за редкоземни метали Nolans близо до Алис Спрингс ресурс от уран, измерени на 13,3 милиона паунда през 2008 г. - достатъчен за захранване на 20 реактора за 10 години - сега се третира като отпадъчен материал, разход, който трябва да се управлява при управлението на мината отколкото поток от приходи, който да бъде използван.
„Имаме да извървим дълъг път, преди уранът да стане нещо, за което хората ще говорят тук в Австралия“, каза Гавин Локиър, управляващ директор на Arafura Resources Ltd., която разработва находището. Преди Фукушима технологичните схеми, описващи обработката на рудата на Nolans, посочваха урана като продукт, но сега толкова рядко се мисли за него, че той не знае на каква цена би имало икономически смисъл той да се добива. На теория тези планове за преработка могат да бъдат съживени, за да се използва един от най-големите световни ресурси на уран, каза той, но „това не е на дневен ред“ в момента.
Тази свръхзависимост от един евтин и ненадежден доставчик не е особено различна от ситуациите, които сме виждали при други критични суровини през последните десетилетия. Европа винаги е имала алтернативи на закупуването на газ от Русия. Производителите на електрически батерии можеха да работят по-усилено, за да намалят зависимостта си от кобалта и да доставят повече от него от страни, различни от Демократична република Конго. Потребителите на редкоземни метали можеха да разгледат нарастващото господство на Китай в тази верига за доставки и да опитат да я диверсифицират на по-ранен етап. Във всеки случай обаче развитите демокрации възприеха подхода на търсене на най-евтините ресурси и се надяваха на най-доброто.
Изглежда, че се случва отново. Голяма част от ядрения ренесанс след Украйна се състои от планове за удължаване на живота на съществуващите реактори в Германия, Белгия, Южна Корея и САЩ. Сред развитите страни само Франция, Обединеното кралство и Япония са се ангажирали да построят значителен брой нови централи.
Този мащаб на растеж едва ли ще насърчи инвеститорите, че финансирането на уранови мини е добър избор да вложат парите си - и освен ако това не се промени, зависимостта на света от бившия Съветски съюз само ще се задълбочи. Европейските правителства, които станаха свидетели на поскъпване от почти 1000% на енергията през последната година, усещат как изглежда светът, когато приемете енергийната си сигурност за даденост. Няма по добър момент от сегашния, за да сме сигурни, че няма да повторим същата грешка.