Щатският долар се радва на силно лято. Японската йена и еврото поевтиняха до най-ниските си нива спрямо долара от две десетилетия, като единната валута е близо до паритета, пише Кенет Рогоф, бивш главен икономист на Международния валутен фонд, професор по икономика и публична политика в Харвардския университет, за MarketWatch.
Доларовият индекс на Федералния резерв почти се възстанови до върха, който достигна през март 2020 г. – подхранен от паниката около коронавирусната пандемия. Всъщност – ако се има предвид коригираната инфлация в САЩ спрямо техните търговски партньори, нивото му вече е по-високо.
Ще отслабне ли доларът?
Доларът поскъпва, въпреки че нивото на инфлацията в САЩ е на 40-годишен връх, а търговският им баланс е най-слаб от глобалната финансова криза. Ще поевтинее ли обаче доларът?
Макар обменните курсове да са изключително трудни за обяснение и още повече – за прогнозиране, четири основни фактора влияят върху движенията в цените на основните валути. Най-важното е, че Фед започна да повишава лихвите, а изглежда американската икономика все още не е близо до рецесия – т.е. има още пространство за затягане на политиката.
Междувременно – въпреки високата инфлация, Европейската централна банка е по-предпазлива. Това отчасти се дължи на факта, че перспективите за еврозоната са по-крехки. ЕЦБ се тревожи относно високите нива на дълга на Италия, но също така вярва, че настоящите нива на инфлация при цените на енергийните продукти няма да са устойчиви.
Япония, подобно на Китай, не очаква значително ускорение на инфлацията за момента. Малко вероятно е Японската централна банка да затегне политиката си скоро, а централната банка на Китай понижи лихвите през август.
Геополитическите рискове
Геополитиката също е фактор, подкрепящ силата на долара. Войната в Украйна представлява много по-непосредствен риск за Европа, отколкото за САЩ. Намеренията на Китай към Тайван са огромен риск за всички, но най-вече за съседна Япония. Независимо дали икономиките им ще изпаднат в рецесия, Европа и Япония ще трябва значително да преструктурират отбранителните си способности със съпътстващо нарастване на дългосрочните военни разходи.
Продължаващото икономическо забавяне в Китай също засяга Европа и Япония много повече спрямо Америка. Основните причини за него – включително политиката за нулев брой на заболели с Covid-19, репресиите срещу технологичния сектор и свръхцентрализацията на икономическа мощ – са въпроси, при които едва ли скоро ще настъпят устойчиви промени.
И накрая – цените на енергията все още са много високи. САЩ имат далеч по-голяма независимост от Европа и Япония, които са огромни вносители – факт, подкрепящ долара.
Някои могат да добавят, че САЩ са по-голямо убежище, отколкото Европа и Япония. Това може да е вярно, макар че Америка е затънала в студена гражданска война, която няма да приключи, докато в нея е намесен президентът Доналд Тръмп. Интеграцията в еврозоната, която обещава напредък в условията на криза, скоро ще бъде тествана, ако глобалните реални лихви започнат да се повишават. Инфлацията в Германия е напът да удари 70-годишен връх, но по-агресивно повишаване на лихвите от ЕЦБ рискува да увеличи спреда между италианските и германските държавни ценни книжа.
Влиянието върху развиващите се икономики
Настоящата сила на долара има дълбоки последици за световната икономика. Голям дял от световната търговия – може би половината, е деноминиран в долари. За много страни това е валидно както за вноса, така и за износа. Поскъпването на долара принуждава голяма част от света да намали вноса си до степен, която според експерти има статистически значимо отрицателно въздействие върху световната търговия.
Силният долар може да има особено тежък ефект върху развиващите се икономики, тъй като компаниите и банките в тези страни – които разчитат на заеми от чуждестранни инвеститори, използват почти единствено долара. А по-високите лихвени проценти в САЩ са склонни да повишават непропорционално лихвените проценти на по-слабите кредитополучатели.
Всъщност широкият доларов индекс щеше да се повиши дори повече, ако много централни банки на развиващите се пазари не бяха повишили лихвите, за да отслабят натиска върху националните си валути. Подобно затягане на политиката, разбира се, тежи на местните им икономики.
Приятна изненада
Фактът, че по-големите развиващи се пазари до голяма степен издържат на повишението на лихвените проценти в САЩ и по-силния долар, е приятна изненада. Предстои да стане ясно обаче колко дълго те биха могли да продължават да го правят, ако Фед следва агресивен път на затягане; цените на суровините се увеличават още; САЩ и Европа изпаднат в рецесия.
В краткосрочен план поскъпването на долара ще засегне Америка по-слабо спрямо нейните търговски партньори, защото търговията на САЩ почти изцяло се случва в долари. Но дългосрочно по-силен долар ще има тежко въздействие в страната, тъй като тя ще се превърне в относително скъпо място за производство. Това няма да помогне и на посещенията от чуждестранни туристи, които се свиват от 2019 г. насам.
Възможно ли е скорошното поскъпване на долара спрямо други основни валути да се обърне? Разбира се – някои предишни големи ръстове в цената на долара – включително в средата на 80-те години и в началото на 2000 г., са последвани от резки спадове. Допълнително отслабване с 15% на еврото и йената спрямо долара също е напълно възможно, особено ако геополитическите рискове се влошат.
Единственото, което може да се каже със сигурност, е, че периодът на относително спокойствие при обменните курсове, започнал през 2014 г., вече е история.