Световните петролни компании влагат милиарди долари в морски сондажи, като обръщат тенденцията на дългогодишен спад на разходите за проектите, осъществявани от десетилетия, включително и за такива в отдалечените айсбергови води далеч от атлантическото крайбрежие на Канада, пише Reuters.
Нарастващите цени на петрола насърчават инвестициите, както и нарастващото търсене на енергия в Европа, тъй като войната между Украйна и Русия се проточва.
Изграждането на морски обекти за добив на нефт е по-скъпо от изграждането на шистови находища на сушата, които бяха любимият инвестиционен продукт през последното десетилетие. Според консултантската компания Rystad Energy обаче, след като бъдат изградени и започнат да функционират, те могат да донесат печалби на по-ниски цени от другите форми на производство.
Освен това те са проектирани да изпомпват петрол в продължение на десетилетия - нелогичен ход, който може да увеличи финансовия риск за проектите, тъй като светът се стреми към нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., за да забави изменението на климата.
Морските проекти генерират по-малко емисии на барел в сравнение с други форми на добив на петрол поради огромния си мащаб, но въпреки това ще увеличат глобалното замърсяване на въздуха. Групите за защита на околната среда предупреждават, че е трудно да се почистят разливите в морето.
Една от най-отдалечените разработки е близо до Канада, където норвежката Equinor ASA е близо до окончателно решение за своя проект Bay du Nord на 500 км от шелфа на Нюфаундленд и Лабрадор.
Обектът е толкова далеч от брега, че попада в международни води, което налага Канада да плаща на ООН лицензионни такси. Според Energy Regulation Quarterly това ще бъде първият проект в световен мащаб, който показва колко далеч са готови да стигнат производителите за доставки на петрол, които могат да продължат до три десетилетия.
Изпитание на устойчивостта Канада си е поставила за цел да намали емисиите си с 40-45% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г., но въпреки това през април Отава одобри проекта на Equinor "Bay du Nord" на стойност 16 млрд. канадски долара (12,37 млрд. щатски долара), като заяви, че той не повдига съществени екологични въпроси.
Отава би могла да одобри повече такива проекти, стига те да произвеждат ниски емисии, да разполагат с най-добрите в своя клас технологии и да могат да станат нулеви до 2050 г., заяви Джонатан Уилкинсън, министър на природните ресурси на Канада. По оценки на Equinor Bay du Nord ще произвежда под 8 килограма въглероден диоксид на барел, което е по-малко от половината от средното международно ниво.
"Съоръженията, които произвеждат нефт и газ с нулеви или почти нулеви производствени емисии, ще бъдат последните, които ще останат", каза Уилкинсън.
Заливът дю Норд, който може да започне да добива нефт до края на десетилетието, може да бъде първият от няколко мащабни офшорни проекта в Нюфаундленд. OilCo, правителствена корпорация на Нюфаундленд, е идентифицирала 20 перспективни проекта със запаси от по 1 млрд. барела всеки, заяви главният изпълнителен директор Джим Кийтинг.
Такива проекти са свързани с предизвикателства, които не се срещат на сушата.
Според Equinor плаващата инсталация за производство, съхранение и разтоварване в залива дю Норд ще бъде с размери, по-големи от един квартал, и ще добива суров петрол в ледени води, известни със своите вълни с височина до 15 метра през зимата. Между март и юли в района се носят айсберги, а във водите му живеят два вида застрашени морски костенурки.
"Канада вече има рентабилни производствени находища далеч от брега с подобни климатични условия", казва Марсело де Асис, анализатор на Wood Mackenzie по отношение на добива, като отбелязва, че дълбочината на водата в проекта от 650 до 1170 метра е много по-малка от тази на кладенците на други места, където тя е 3000 метра.
Според Роб Стронг, дългогодишен консултант в петролната индустрия на Нюфаундленд, Bay du Nord ще бъде толкова далеч от брега, че хеликоптерите, които ще превозват работници за триседмични смени, ще могат да превозват само осем души, наполовина по-малко от обичайния брой, за да се отчете допълнителното гориво.
Въпреки високите първоначални разходи за строителство, проекти като Bay du Nord са интересни за компаниите, тъй като 500-те милиона барела извлекаеми запаси биха били достатъчни за 20 години.
Equinor отказа да предостави оценка на производствените разходи, въпреки че заяви, че големите проекти, които ще се реализират до края на 2030 г., ще бъдат финансово рентабилни средно при цена на петрола под 35 долара за барел.
Според Rystad добивните морски проекти са изчислени на средна цена за рентабилност от 18,10 долара за барел нефтен еквивалент, в сравнение с 28,20 долара за барел при сухоземните проекти.
И други компании закупиха акции в канадски морски проекти тази пролет. BP PLC закупи дял от Bay du Nord, а Cenovus Energy рестартира спрян проект.
Глобалните инвестиции в морски райони трябва да нараснат с 27% спрямо нивата от 2021 г. до 173 млрд. долара през 2024 г., като по този начин ще се обърне тенденцията на спад от десетилетие и ще нарастват малко по-бързо от инвестициите в сухоземни райони, смятат от Rystad.
"Аз се движех нагоре-надолу като йо-йо", казва Стронг, който е наричан "дядото на морската нефтена индустрия на Нюфаундленд". Той добавя: "Преди две години бях в дълбока депресия. Днес съм много оптимистично настроен."
Рентабилността на морските проекти зависи от бъдещото търсене на петрол, а прогнозите варират в широки граници. През 2021 г. Международната агенция по енергетика (МАЕ) препоръча да не се осъществяват нови проекти за изкопаеми горива, за да може светът да достигне нулеви нетни емисии до 2050 г., ако до средата на века световният транспорт се захранва изцяло от електромобили и възобновяеми горива, търсенето на петрол ще намалее със 75% до около 25 млн. барела дневно, заяви МАЕ.
Заливът дю Нор може да се превърне в блокиран актив преди края на експлоатационния си период, ако търсенето на петрол достигне своя връх между 2025 и 2030 г., а световните нужди от суров петрол се задоволяват от региони с по-ниски разходи като Близкия изток, казва Жан-Франсоа Меркюр, доцент по политика в областта на изменението на климата в университета в Ексетър, Англия.
"Финансовият риск ще бъде много висок", казва Меркюр.
Wood Mackenzie обаче смята, че търсенето на петрол вероятно ще намалее едва наполовина дори и в най-амбициозния сценарий за енергиен преход до 2050 г. - а може дори да се увеличи.
Животът - скъпоценен и крехък Добивът на нефт в морето отделя по-малко въглеродни емисии на барел, отколкото добивът на сушата, тъй като огромният мащаб на проектите и новите технологии улесняват ограничаването на изгарянето и емисиите на метан и рециклирането на топлина.
Проектите за добив на нефт в морето все още носят огромни рискове за околната среда, каза Гретхен Фицджералд, директор на Сиера клуб за Атлантическия океан. При евентуален разлив е малко вероятно Equinor да успее да задържи нефта поради интензивното действие на вълните и вместо това ще използва химикали за разпръскването му. Подобен подход може да навреди на северните бискайски китове, които и сега са със статут "критично застрашен вид", както и дълбоководните корали, каза тя.
"Тъй като е толкова далеч от брега, за хората е трудно да си представят каква е околната среда. Но тя е доста ценна и крехка", каза Фицджералд.
Equinor ще одобрява проекти само ако е "убедена, че те са безопасни и отговорни към околната среда", заяви говорителят Ола Мортен Аанестад, като добави, че има дългогодишен опит в сурови условия.
Други европейски големи петролни компании си поставят подобни цели. Както Shell PLC, така и BP планират да намалят добива на суров петрол с течение на времето, но заявяват, че ще продължат да инвестират значителни средства в морски райони. Всяка от тях ще добави нова платформа в Мексиканския залив тази година.
"Вярваме, че въглеводородите ще бъдат част от енергийния микс за много десетилетия напред", каза изпълнителният вицепрезидент на Shell за глобалните дълбоководни находища Пол Гудфелоу.
На морския сектор се пада около една трета от световния добив на петрол, но през следващите години този дял може да се увеличи.
"Енергийният преход би трябвало да отнеме около 25, 30 години", каза Асис от WoodMac. "Ще бъде трудно да се премахне петролът. Енергийната криза в Европа ни напомня за това".