Настъпват тежки времена за икономиката

Централните банки са решени да върнат инфлацията под контрол. Това беше посланието на Джером Пауъл, гуверньор на Федералния резерв, и на Изабел Шнабел, член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка, в Джаксън Хол миналата седмица, пише Financial Times. И така – защо централните банки са толкова настоятелни в това послание? Прави ли са? Най-вече – какво може да означава това за политиката и икономиката?

„Забавянето на инфлацията вероятно ще изисква продължителен период на растеж под обичайния… Въпреки че по-високите лихвени проценти, по-бавният растеж и по-меките условия на пазара на труда ще забавят инфлацията, те също ще причинят известна болка на домакинствата и бизнеса. Това са неприятните разходи за забавяне на инфлацията. Но неуспехът да се възстанови ценовата стабилност би довел до много по-голяма болка“. Това бяха думите на Пауъл.

Шнабел твърди, че централните банки трябва да действат решително, тъй като рискуват инфлацията да остане твърде висока за продължителен период, а разходите за забавянето ѝ ще нарастват, докато мерките се забавят.

„Има риск да се направи прекалено много или действията да са недостатъчни… Все пак решимостта за действия е по-добър избор от предпазливостта“, посочи тя.

Не е трудно да се разбере защо централните банкери дават подобни сигнали. Те имат ясен мандат да контролират инфлацията, което не успяват да постигнат. Нивото на показателя се запазва в пъти над целта за продължителен период. Разбира се, това се дължи на поредица от неочаквани сътресения, включително шокът при доставките в резултат на пандемията; изместването на търсенето от стоки към услуги; ограничението на енергийните доставки; войната в Украйна. Но и централните банки имат своята вина. Те – особено Фед, упорстваха твърде дълго с ултрахлабавите политики в отговор на пандемията.

Рикардо Рейс от Лондонското училище по икономика посочва четири причини, поради които се стигна до настоящата ситуация. Първо – централните банки многократно тълкуваха шоковете в предлагането като временни прекъсвания, а не като постоянни удари върху потенциалното производство. Второ, те разглеждат погрешно краткосрочните очаквания, фокусирайки се прекалено върху средните стойности вместо върху преминаването към по-високи очаквания в горните граници. Трето, централните банкери са склонни да гледат на доверието като на безкрайно дълбок кладенец. Така те пропуснаха да отбележат, че разпределението на дългосрочните инфлационни очаквания също се измества срещу тях. И накрая, тяхната вяра в ниските неутрални лихвени проценти ги накара да се тревожат твърде много за дефлацията и твърде малко за завръщането на инфлацията. Този страх се повишава от риска от инфлация при възнагражденията заради комбинацията от по-високи цени и силен пазар на труда. Фактът, че по-високите цени на енергийните продукти оскъпяват почти всичко, увеличава залога.

Централните банки са прави да предприемат подобен подход. Завръщането към ерата на висока и нестабилна инфлация в стила на 70-те години би било бедствие. И все пак наистина съществува риск забавянето на икономиките, причинено от намаляващите реални доходи и затягащите се финансови условия, да доведе до ненужно дълбоко забавяне.

В САЩ има особено оптимистичен възглед за „безупречната дезинфлация“, за която говори Фед. Този дебат се фокусира върху това дали е възможно да се намали натискът върху пазара на труда чрез понижаване на свободните работни места, без да се повишава безработицата. Важен доклад на Оливие Бланшар, Алекс Домаш и Лорънс Съмърс твърди, че това би било безпрецедентно. В отговор Фед заяви, че в настоящите условия всичко е безпрецедентно.

Трябва да се отбележи обаче, че все пак е трудно да се очаква паричното затягане да засегне само компаниите със свободни работни места. Със сигурност то ще удари и дружества, които след това ще трябва да преминат към съкращения.

Ако е вероятно планираното затягане на паричната политика да предизвика рецесия в САЩ, то какво може да се очаква в Европа? Отговорът е, че рецесиите там вероятно ще са дълбоки заради огромния натиск от високите цени на енергията.

Паричната политика ще има водеща роля в Европа. Но сърцевината на настоящата криза е енергийният шок. Централните банки не могат директно да направят нищо срещу такива реални икономически смущения. Те трябва да се придържат към своя мандат за ценова стабилност. Но трябва да се положат огромни усилия, за да се предпазят най-уязвимите от кризата. Освен това най-уязвимите ще включват не само хора, но и държави. В еврозоната ще е необходимо високо ниво на фискално сътрудничество. 

Бурята се задава от Източна Европа. Тя трябва да бъде преодоляна. Как най-добре би могло да се случи това, е предмет на бъдещи разговори.

Още по темата

Инвеститорите увеличават залозите срещу еврото заради наближаващата енергийна криза

Енергийната криза, разкъсваща пазарите, оставя диря от губещи инвеститори

Енергийната криза ще отслаби позицията на Германия в ЕС

Шолц губи подкрепа заради енергийната криза

Следващите две зими ще бъдат тест за единство в енергийната политика на Европа