Новите лидери в Лондон са заплаха за специалните отношения със САЩ

Лиз Тръс, най-вероятният наследик на Борис Джонсън, ще е по-пряма спрямо Вашингтон, смятат анализатори

19:05 | 31 август 2022

Автор: Николета Рилска

Лиз Тръс, министър на външните работи на Великобритания и най-вероятен наследник на Борис Джонсън на премиерския пост. Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg

Когато новоназначеният външен министър на Великобритания Лиз Тръс се срещна с американския си колега Антъни Блинкен за пръв път миналия септември, разговорът далеч не беше дипломатичен, пише Financial Times.

Тогава Тръс постави под съмнение „специалните отношения“ между двете страни, твърдят запознати източници. Фразата беше популяризирана от британския министър-председател Уинстън Чърчил през 40-те години на миналия век.

Според Тръс има малко видими примери в подкрепа на идеята за уникалната връзка между двете страни, твърди едно от запознатите лица. Тя се е позовала на по-добрите търговски отношения на Великобритания с Канада, Япония и Мексико, както и на споровете между Лондон и Вашингтон относно митата върху стоманата.

Разговорът между Тръс и Блинкен беше емблематичен. Някои анализатори посочиха, че Тръс бързо заема максималистични позиции, без да мисли за последствията.

Тъй като британският външен министър е напът да спечели надпреварата за премиерския пост в Обединеното кралство на 5 септември, американските дипломати се питат какво следва.

„Тръс ще се противопостави много по-настоятелно на администрацията на Байдън, отколкото Борис Джонсън го правеше“, смята Найл Гарднър от Heritage Foundation.

По отношение на войната в Украйна САЩ и Великобритания работиха в тясно сътрудничество по разсекретяването на разузнавателни данни преди и след инвазията, инициирана от руския президент Владимир Путин.

Под маската на солидарността обаче Тръс понякога буди тревога у американските си колеги, твърдят запознати източници.

В реч през април тя призова страните да работят заедно по план „Маршал“ за Украйна – ехо от програмата на САЩ, която финансира възстановяването на Западна Европа след Втората световна война. Речта е предизвикала недоволство сред членове на администрацията на Байдън, твърди американски служител, като се има предвид, че Великобритания е предоставила значително по-скромна подкрепа за Киев от Вашингтон.

През март Тръс посочи, че САЩ и Обединеното кралство трябва да „работят заедно, за да гарантират, че Путин ще загуби в Украйна“, докато през юли тя заяви, че руският президент трябва „да претърпи стратегическо поражение“.

Междувременно САЩ се отказаха от плановете за пълно поражение на Русия. След като президентът Джо Байдън заяви в рамките на своя реч във Варшава през март, че Путин не може да остане на власт, неговите помощни бяха принудени да изяснят, че САЩ не се застъпват за смяна на режима.

Тръс и нейният екип понякога са разочаровани от нежеланието на Вашингтон да заеме по-твърда позиция спрямо Русия, посочва запознато лице.

Въпреки това американски служители описват напрежението като нормално за близки партньори и посочват, че то няма фундаментално да промени отношенията между Лондон и Вашингтон.

Специалните отношения между Великобритания и САЩ застинаха и угаснаха през последните десетилетия. Роналд Рейгън беше особено близък с Маргарет Тачър, която го описа като „втория най-важен мъж“ в живота ѝ след нейния съпруг. Бил Клинтън и Тони Блеър се наслаждаваха на статута си на драма млади лидери, поставящи началото на нов вид центристки политики от двете страни на Атлантика.

Решението на Блеър да остане близък на САЩ по време на президентството на Джордж В. Буш и да подкрепи инвазията му в Ирак обаче доведе до множество критики срещу него.

В рамките на управлението на Барак Обама отношенията между Вашингтон и Лондон бяха студенти. Британските таблоиди често пишеха по темата, като се възползваха от решението на Обама да премахне бюста на Чърчил от Овалния кабинет.

Като външен министър и търговски министър преди това Тръс поддържаше връзки с администрацията на Байдън и е по-позната в от другата страна на океана спрямо водещия ѝ опонент в надпреварата сред консерваторите – Риши Сунак.

Тръс придружи Джонсън на среща с Байдън в Белия дом миналия септември, която беше описана като „топла“. Тръс и Байдън вероятно ще се срещнат отново в кулоарите на Общото събрание на ООН. Събитието ще се проведе скоро, след като стане ясно кой ще е следващият премиер на Великобритания и тя може би ще го посети, тъй като е спрягана за лидер в надпреварата.

Източници, близки до външния министър, предполагат, че Тръс едва ли ще тласне Великобритания към коренно различна външна политика от предшественика си. Вероятно тя ще запази фокуса върху Украйна и желанието за противодействие на влиянието на Китай.

Тръс гледа на САЩ като на най-важния партньор на Великобритания по отношение на икономическите перспективи и сигурността и ще приоритизира връзките им по време на премиерството си, посочва запознато лице.

Позицията на Тръс относно Brexit и Северна Ирландия обаче предизвика множество търкания с демократите и има потенциала допълнително да усложни отношенията между САЩ и Великобритания.

Нанси Пелоси, председателят на Камарата на представителите на САЩ, заяви след телефонен разговор с Тръс това лято, че е „силно загрижена“ от намерението на правителството на Обединеното кралство да отхвърли протокола за Северна Ирландия след Brexit.

Тръс се зарече по-рано този месец да не се поддава на натиска. „Поех отговорност за преговорите по протокола за Северна Ирландия . . . и ще кажа много ясно на хора като Нанси Пелоси точно какво мисля за това и какво точно трябва да направим“, отбеляза тя.

Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group, смята, че безкомпромисната позиция на Тръс по отношение на протокола „незабавно я поставя в пряка конфронтация с ЕС“. Според него докато са налични тези предизвикателства, САЩ и Великобритания не биха могли „да работят на пълния си потенциал“.