Растящите цени на енергията създават перфектна буря за британските облигации

Британските златни облигации са на път да отчетат най-големия си спад след "голямата касапница на облигациите" през 1994 г.

19:15 | 30 август 2022

Преводач: Галина Маринова

Снимка: Bloomberg LP

Британските държавни облигации са на път да отчетат най-големия си месечен спад от 1994 г. насам, тъй като покачващите се цени на енергията създават перфектната буря от по-висока инфлация, по-строга парична политика и перспективата за по-големи държавни заеми, пише Reuters.

Доходността на чувствителните към лихвените проценти двугодишни златни облигации, както и на десетгодишните облигации, които отчитат дългосрочните опасения за инфлацията и емитирането на дълг, скочи този месец повече от всеки друг месец от май 1994 г. насам, когато имаше спад в цените, известен като " голямата касапница на облигациите".

"Това, което виждаме в момента, е пазар, който е сериозно загрижен за нивата на инфлацията, за нейното задържане и устойчивост, както и за това до каква степен тя означава, че може да имаме силно рестриктивна парична политика", каза Тео Чапсалис, стратег по фиксирана доходност в Morgan Stanley.

На 24 август доходността на двугодишните златни облигации достигна най-високата си стойност от ноември 2008 г. насам - 2,959%, при 1,72% в началото на месеца, и предложи най-голямата си премия за доходност спрямо германските облигации от 2005 г. насам. Доходността на тридесетгодишните британски облигации достигна най-високата си стойност от 2014 г. насам.

Цените на британските държавни облигации бяха подложени на натиск през цялата година, но последната разпродажба набра скорост, след като на 5 август Английската централна банка (АЦБ) повиши лихвените проценти с половин процентен пункт - най-голямото увеличение от 1995 г. насам.

По-високият от очакваното юлски показател за инфлацията от 10,1% нанесе допълнителен удар на 17 август - за първи път от 40 години насам инфлацията на потребителските цени достигна двуцифрено число.

АЦБ прогнозира, че инфлацията ще достигне своя връх от малко над 13% през октомври, но много икономисти смятат, че тя ще се повиши в началото на 2023 г., като Citi прогнозира връх от над 18% - ниво, наблюдавано за последен път през 1976 г.

Държавните заеми ще нарастват

В петък британският енергиен регулатор обяви, че от октомври ще повиши енергийните тарифи за домакинствата с 80% до средно 3549 паунда годишно, а анализаторите в бранша очакват по-нататъшни увеличения през следващата година, които да доведат до почти двоен скок.

Тези увеличения означават, не само по-висока инфлация във Великобритания, но и много повече държавни заеми за субсидиране на сметките на домакинствата от който и да е от наследниците на Борис Джонсън като лидер на Консервативната партия и министър-председател - Лиз Тръс или Риши Сунак.

"Изглежда все по-вероятно, че правителството на Тръс или дори на Сунак ще се намеси с извънреден бюджет и вероятно с мащабни мерки за справяне с последиците от повишаването на цените на енергията", каза Имоджен Бахра, стратег по лихвите в NatWest Markets.

Нито Тръс, нито Сунак са посочили каква подкрепа смятат, че е необходима. В неделя медиите съобщиха, че Тръс - лидер в допитванията до членовете на Консервативната партия - обмисля да намали ставката на данъка върху добавената стойност от 20 % на 5 %, което би струвало около 38 млрд. паунда годишно.

Опозиционната Лейбъристка партия предложи замразяване на сметките за енергия, което ще струва около 60 млрд. лири годишно, подобно на пандемичната програма заради Covid-19.

През април Великобритания заяви, че през финансовата 2022/23 година ще емитира облигации на стойност 253 млрд. паунда.

Според Чапсалис несигурността относно размера на по-нататъшното заемане е довела до по-ниски резултати на британските облигации от тези на САЩ и Германия, тъй като някои инвеститори се опасяват, че на Великобритания може да се наложи да емитира още 50 до 100 млрд. лири дълг.

"Това емитиране може и ще бъде погълнато - но само на правилната цена. Тази цена означава по-висока доходност", каза той, като предупреди, че дългосрочните облигации, като например тези с 35-годишен матуритет, са най-уязвими от по-нататъшен спад на цените.

За разлика от времето на пандемията от Covid-19, когато пазарите погълнаха стотици милиарди лири нов дълг, без това да доведе до по-високи разходи по заемите, сегашната висока инфлация означава, че облигациите вече не се разглеждат като сигурно убежище, добави той.

По-високи лихвени проценти на BoE

Доходността на британските държавни облигации също се повишава поради това, което пазарите виждат като по-ястребова позиция на BoE на срещата през август. От BoE заявиха, че все още са готови да повишат лихвените проценти, ако се наложи, въпреки че прогнозират продължителна рецесия.

Необичайно за финансовите пазари е очакването британските лихвени проценти да надхвърлят тези в САЩ. Фючърсите върху лихвените проценти предвиждат те да достигнат максимална стойност от 4,25% през юни следващата година в сравнение с 3,75%-4% за тези, определени от Федералния резерв.

Повечето икономисти обаче очакват BoE да повиши лихвите много по-малко. Проучване на Reuters показва, че лихвите на BoE ще достигнат връх от 2,5% в края на тази година.

Чапсалис заяви, че разминаването вероятно отразява начина, по който финансовите пазари оценяват не само единствения най-вероятен сценарий, но и сценарий, при който на BoE може да се наложи да повиши лихвите до 5% или 6%, ако загуби контрол върху инфлацията.

Пазарът на британски държавни облигации също е изправен пред неблагоприятни фактори, свързани с началото на програмата на BoE за продажба на облигации през следващия месец. BoE иска да намали притежаваните от нея златни облигации с 80 млрд. лири през годината чрез комбинация от изкупувания и директни продажби.

Докато Чапсалис смята, че въздействието ще бъде незначително, икономистът от ING Джеймс Смит заяви, че настоящата нестабилност на пазара на златни облигации - с дневни движения от над 20 базисни пункта - "хвърля дълга сянка" върху програмата за продажби.

BoE заяви, че ще отмени продажбите само ако пазарите са "много затруднени".

"Ние не твърдим, че планът трябва да бъде отменен, но според нас би имало смисъл да се въведе по-ясен предпазен механизъм, който да помогне да се избегне допълнително напрежение на пазара", каза Смит.