Европа се връща към работа след лятната си почивка, но тази година сякаш се хвърля под студен душ. Чуйте начинът, по който звучи Еманюел Макрон. Френският президент каза на министрите си по време на първата им официална среща миналата седмица, че на хоризонта се задава нова парадигма - това е краят на изобилието в един безгрижен свят, пише Мария Тадео в рубриката Bloomberg Opinion.
Това е отрезвяващо изявление, идващо от самата страна на изобилието. Френската история е оформена от разкоша; националният ѝ идеал преследва грандиозност в ценностите, които отстоява, и в ролята на puissance d'équilibre - сила на посредничеството - която се стреми да играе на международната сцена. Луксът е и истински източник на приходи за френската икономика - индустрията се храни от ненаситното потребителско търсене.
Всичко това контрастира с изявленията на Макрон, които критиците нарекоха груби, песимистични и дори пораженчески. И все пак, въпреки че посланието не беше най-приемливото, то беше важно. Истината е, че думите на Макрон просто догонват реалността, пред която е изправена Европа. Русия всява хаос на енергийния пазар, инфлацията е необуздана, а правителствата активно се стремят да унищожат търсенето, за да избегнат нормирането. Обратното на изобилието е недостигът. Обратната страна на изобилието е трезвостта. Защо да подслаждаме нещата?
Френският президент има навика да разтърсва общественото мнение с шокиращи изявления. Веднъж той определи НАТО като "в мозъчна смърт" и предположи, че с удоволствие би изхвърлил неваксинираните хора, ако това би помогнало да се повиши процентът на ваксинираните във Франция. Тонът и езикът му често предизвикват разделение. Политическата левица както неведнъж е правила, обвини Макрон, че е извън обсега на общественото внимание, ако смята, че френската работническа класа живее в разкош, особено в момент, когато кризата с разходите за живот се отразява на скромните заплати. Марин льо Пен, неговата политическа противничка, заяви, че кризисният сценарий, който той изложи, не е само резултат от войната, но и от неговата политика.
Някои от министрите на Макрон побързаха да пояснят коментарите му часове по-късно, което подсказва, че президентът не е пораженчески настроен, а е прозорлив. Това беше упражнение по контрол на щетите, но тонът беше зададен. Голяма част от последвалите телевизионни коментари бяха посветени на обсъждането на това какви жертви ще бъдат поискани от обществото. В този смисъл езикът на Макрон контрастира с този на администрацията на Джо Байдън, която не е склонна да подхранва рецесията, и дори на Лиз Тръс от Обединеното кралство, фаворит за лидер на партията на торите, която отказва да вярва, че рецесията е неизбежна, въпреки че Английската централна банка прогнозира такава. А Обединеното кралство вероятно е изправено пред много по-мрачна картина от Франция.
През 1979 г. бившият президент на САЩ Джими Картър изрича нещо, което някои определят като връх на песимизма в политиката. На фона на инфлацията и проблемите с бензиностанциите той твърди, че Америка преживява "криза на доверието" - в бъдещето и в нацията - която застрашава самата социална структура на страната. Докато Европа се бори с последиците от руската война в Украйна, речта на Картър звучи актуално и днес. Много неща ще се предопределят от решимостта на блока да остане единен, да има увереност и решителност.
Отдавна твърдя, че много европейци все още отричат как една тежка зима може да спъне икономиката. За домакинствата и предприятията тя може да наложи драконовски избор: Да купуват гориво или стоки, да останат отворени или да затворят магазини. Все пак проверката на реалността не означава фатализъм.
За Макрон, който вече премина през травматичен период на социални вълнения с протестите на "жълтите жилетки" през 2018 г., фатализмът рискува да подкопае собственото му правителство. Французите ограничиха цените на енергията, като поеха голяма част от болката чрез държавната енергийна компания Électricité de France, която отчете загуба от 5 млрд. евро през първите шест месеца на годината, и смекчиха удара за потребителите. Въпреки неразположението, понастоящем Франция има едно от най-ниските нива на инфлация в еврозоната. В този смисъл Макрон си купува социален мир, точно както направи със стимулите си "на всяка цена" по време на пандемичните ограничения. Правителството не трябва да звучи така, сякаш хвърля кърпата.
Пораженчеството също така рискува да подкопае обществената подкрепа за Украйна. Русия иска да види, че Европа достига точката на пречупване и облекчава санкциите. Въпреки очевидното напрежение на енергийния пазар, където както цените на газа, така и цените на електроенергията за бъдещи периоди почти всяка седмица достигат нови върхове, ЕС досега даваше сигнали, че няма да промени курса си. Дори самият Макрон наскоро предположи, че при сегашните обстоятелства няма място за компромиси с Владимир Путин. В крайна сметка, според него, това е и битка за ценности.
Това е окуражаващо, но поддържането на морала ще става все по-трудно със застудяването, особено ако ни се казва, че всичко е обречено от самото начало. За украинците, които плащат висока цена в кръв и разрушения, това е лоша услуга.
Макрон говори и за поредица от кризи - от войната до събития, свързани с климата, и проблеми, свързани с веригите за доставки. Това са важни въпроси, но подобно смесване може да обърка общественото мнение и да размие отговорността на Путин за настоящата ситуация - ако не беше нахлул в Украйна, нямаше да говорим за енергийна криза от такъв мащаб.
Тази зима Европа навлиза в неизследвани води. Трябва да останем наясно с рисковете, но да не навлизаме в бурята с предположението, че всичко вече е загубено.