Египет е на прага на дългова криза

Година, която и без това е изпълнена със сътресения за развиващите се пазари, най-вероятно ще се влоши още повече, защото Египет се бори със зъби и нокти да избегне дългова криза, пише Нети Исмаил за Bloomberg. 

Северноафрикансата страна се превърна в поредния символ на тревогите, които обхващат по-бедните страни поради високата инфлация, нарастващата доходност по облигациите и намаляващия растеж по света. Инвеститорите, които все още учат уроците от скорошните фалити на Русия и Шри Ланка, следят Египет и опитват да преценят дали и колко бързо развиващите се икономики могат да избегнат пълномащабна дългова криза и да се справят с предстоящата епоха на по-неблагоприятни кредитни условия.

Сътресенията ясно си личат от състоянието на египетските активи. Вероятността правителство да изпадне в неизпълнение по дълга в рамките на една година се е повишила до най-високото си ниво от 2013 г. насам и до най-високото в региона, въз основа на модел на Bloomberg. Това накара инвеститорите, да поискат премия от над 1200 базисни пункта, за да купуват египетски, вместо американски облигации. Това се случва за първи път в историята, но скоро след това тази премия се срина до 20-годишно дъно, по данни на JPMorgan Chase & Co. Египетската лира спадна до най-ниското си ниво от изненадващата девалвация през 2016 г.

Трудно можем да пренебрегнем някои признаци за стабилност, които видяхме от страната през този месец, като новият председател на централната банка се счита за основна причина за оптимизма, заедно с продължаващите преговори с Международния валутен фонд (МВФ). Въпреки това остават опасенията, че най-населената арабска страна няма да погаси задълженията си по дълга ще продължат да тревожат инвеститорите докато не стане ясно дали Египет ще девалвира валутата си и пакетът от МВФ ще бъде достатъчно голям, за да запълни липсващото финансиране.

„Египет ще има нужда от допълнителна помощ отвън, за да избегне фалит в контекста на нарастващ дефицит по текущата сметка ниски капиталови потоци,“ казва Кали Дейвис, икономист в Oxford Economics Africa. “Ако Египет не успее да си осигури допълнително външно финансиране, рискът от фалит по дълга ще се увеличи значително”.

Разходите за застраховане на облигациите на страната показват и хаоса, с който се борят инвеститорите. Показателят остава висок, като достигна рекордните 1500 базисни пункта през миналия месец, преди да установи около 940 пункта за седмицата, приключила на 26 август, Това обаче все още е по-високо от Турция и Ангола, които също будят опасения.

Болката, която изпитват силно задлъжнелите страни - като Египет, чието съотношение на дълг към брутен вътрешен продукт е около 94% - не може да бъде пренебрегната. Египет има над 5 милиарда долара ценни книжа, деноминирани в долари и евро, с падеж през четвъртото тримесечие на тази година и още 9 милиарда долара с падеж през 2023 г., според данни, събрани от Bloomberg.

Всички тези причини карат инвеститорите да преценяват риска Египет да последва стъпките на Русия и Шри Ланка. Южноазиатската нация беше първата, която спря да плаща на своите чуждестранни държатели на облигации през тази година, обременена от непосилните разходи за храна и гориво, които разпалиха протести и политически хаос. През юни я последва и Русия, след като беше оплетена в мрежа от санкции.

Значението на МВФ

Подкрепата от МВФ, заедно с валутните резерви на нацията може сериозно да променят ситуацията - нещо, което посочват инвеститорите, които залагат на активите в региона. Въпреки че нетните международни резерви на централната банка паднаха до 33,14 милиарда долара през юли, те все още са достатъчни, за да финансират дефицита по текущата сметка и външния дълг на Египет в близко бъдеще, казват инвеститорите. Moody’s Investors Service очаква резервите да се стабилизират и постепенно да се увеличат поради по-висок износ на неенергийни продукти и възстановяване на капиталовите потоци от чужбина.

Тази година МВФ играе решаваща роля за нововъзникващите пазари. Пакистан очаква 1,2 милиарда долара финансиране след срещата на борда на фонда на 29 август. До края на месеца представители на МВФ ще преговарят в Коломбо а, управителят на централната банка на Шри Ланка очаква средствата да бъдат изплатени до края на годината.

„Египет не е Шри Ланка – той има много по-високи резервни буфери и много по-добри възможности за финансиране в бъдеще“, казва Матю Фогел, базиран в Лондон портфолио мениджър и ръководител на суверенните изследвания във FIM Partners. „Проблемът на Египет може да бъде управляван с по-затегната политика и официална подкрепа от кредиторите.“

Египет е основен вносител на храни, но изпитва трудности да се справи със скока в цените на зърното, подхранван от руската инвазия в Украйна. Саудитска Арабия и другите богати арабски съюзници на Египет от Персийския залив обещаха общо повече от 22 милиарда долара под формата на депозити и инвестиции, за да подкрепят икономиката на страна, смятана за опора в арабския свят.

Само няколко дни след смяната на ръководството в централната банка, министър-председателят на Египет каза на 22 август, че страната е близо до споразумение с МВФ за нов заем. Ветеранът финансист Хасан Абдала сега е действащ шеф на централната банка, заменяйки Тарек Амер, който се смяташе за поддръжник на стабилния паунд.

Тъй като МВФ подкрепя по-гъвкав обменен курс, разговорите от миналата седмица за по-нататъшна девалвация на валутата тласнаха египетската лира на офшорния пазар до най-ниското ниво от декември 2016 г.. Дори след като беше девалвирана с около 15% през март, анализаторите казват, че валутата трябва да спадне допълнително, за да се намали недостигът на финансиране на Египет.