При този цикъл от количествено затягане ще са необходими по-големи жертви, за да се намали инфлацията, смятат служители на Европейската централна банка, които предупредиха, че има риск ръстът на цените да излезе извън контрол ако не бъдат взети мерки, пише Financial Times.
Изабел Шнабел, един от директорите в борда на ЕЦБ, и Франсоа Вилрой де Галхау, управител на френската централна банка, заявиха, че европейката парична политика трябва да остане затегната за по-продължителен период от време.
Техните коментари на срещата на централните банкери в Джаксън Хол се приближават до тези на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, който обеща, че ще продължи със затягането докато инфлацията не се срине.
Цените в развитите икономики растат с темпо, което не е било наблюдавано от десетилетия.
„На централните банки вероятно ще се наложи да направят повече жертви в сравнение с 80-те години дори и ако цените се повлияят по-силно от промените в националните икономики, тъй като глобализацията на инфлацията прави целта на централните банки да контролира ръста на цените много по-трудна за постигане“, каза Шнабел.
Въпросът е до каква степен централните банки ще трябва да нанесат щети на икономическия растеж и да забавят създаването на нови работни места, за да успеят да върнат инфлацията под контрол.
Вилрой заяви, че „не трябва да има съмнения“ относно решимостта на банката да повишава лихвените проценти отвъд така наречените неутрални нива, които не помагат на растежа, но и не го ограничават. Той смята, че ще е необходимо лихвеният процент да бъде между 1 и 2 процента. Според него това ниво може да бъде достигнато „до края на тази година“, добавяйки: „Нашата решимост и възможности за изпълняване на задачите пред нас са безусловни“.
Очаква се инфлацията в еврозоната да достигне нов рекорд от 9% през август, като последните данни ще бъдат публикувани в сряда.
Шнабел призова за „силна решителност, за да може инфлацията да се свие до приемливите нива“. Тя добави, че ако централната банка подцени устойчивостта на инфлацията – както направиха повечето банки през последната година и половина – и ако не въведе навреме необходимите политики, щетите могат да бъдат огромни“.
Миналия месец ЕЦБ сложи край на осемте години на негативни лихвени проценти като повиши основната лихва по депозитите с половин процентен пункт до 0, изпреварвайки предишните си прогнози. Някои членове на борда на управителния съвет на банката призовават за повишения от 0.75% при следващата среща на 8 септември.
Шнабел, която е бивш професор по икономика, се присъедини към борда на ЕЦБ в началото на 2020 година. Тя е един от най-влиятелните членове на централната банка по отношение на паричната политика. Тя предупреди, че „безпрецедентните затруднения с доставките, интензивният пазар на труда и оставащите ограничения върху предлагането заплашват да засилят инфлационният процес. Колкото повече се колебаем, толкова по-труден става той за овладяване, казва тя.
Очакванията за ръста на инфлацията се повишават както при потребителите, така и сред професионалните анализатори, много от които очакват инфлацията да се задържи над целта на ЕЦБ от 2% за доста години напред, казва Шнабел, добавяйки че авторитета на институцията е под въпрос.
„Вероятността за дългосрочна инфлация е неприятно висока и това ще доведе до тежки последствия“, категорична е Шнабел. „В подобна обстановка централните банки трябва да действат агресивно“.
Вилрой, който по принцип е центрист сред управителния съвет на ЕЦБ, подкрепи настъпателния тон. Въпреки това управителят на френската централна банка даде знак, че според него 0.5% ще са достатъчно увеличения за следващия месец, казвайки че предпочита „още една значима стъпка през септември“.
Тези коментари идват само ден след като Пауъл обърна очакванията за това колко дълго ще продължават увеличенията на лихвите в САЩ, като Федералният резерв се бори с прекомерен натиск върху цената, който е до голяма степен предизвикан от проблемите с доставките и високото търсене.
Като своите колеги в ЕЦБ, Пауъл заяви, че един неуспех при укротяването на инфлацията сега би довел до по-сериозни последствия на по-късен етап, давайки знак, че Федералният резерв едва ли ще спре скоро със затягането.