Може би настъпи времето да се обмисли насочване към краткосрочни държавни ценни книжа, корпоративни облигации или други дефанзивни части на фондовата борса, пише MarketWatch.
В петък гуверньорът на Федералния резерв Джером Пауъл говори за готовността си да причини „известна болка“ на домакинствата и бизнеса в рамките на необичайно прямата си реч в Джакън Хол. Централната банка се бори с най-тежката инфлация от 70-те години на миналия век, като нивото на показателя вече е на 40-годишен връх.
Твърдата позиция на Пауъл накара стратезите да потърсят най-добрите възможности за инвеститорите, които могат да включват държавни облигации, акции на компании от енергийния и финансовия сектор, както и активи на развиващите се пазари.
Готовността на гуверньора на Фед да засегне части от американската икономика, за да овладее инфлацията, „очевидно облагодетелства предния край“ на пазара на държавни облигации, където доходността нараства в съответствие с очакванията за повишаване на лихвите, заяви Даниел Тененгаузер, BNY Mellon.
Доходността по 2-годишните ДКЦ достигна най-високото си ниво от 14 юни в петък – 3,391%, след речта на Пауъл. Предния път, в който това ниво беше пробито, съвпадна с навлизането на меча територия на индекса S&P 500.
Подобно на Драги
Речта на Пауъл напомни на обещанието на бившия гуверньор на Европейската централна банка Марио Драги, че ще „направи каквото е необходимо“, за да спаси еврото по време на дълговата криза в региона.
Вниманието сега се насочва към доклада за новите работни места извън земеделския сектор за август, който трябва да бъде публикуван в петък. Икономистите очакват американската икономика да добави 325 хиляди работни места след неочаквания ръст от 528 хиляди работни места през юли. Всяко увеличение на работните места от над 250 хиляди през август би допринесло към аргументите на Фед за продължаване на цикъла на агресивни лихвени повишения, смятат икономисти и инвеститори. Те добавят, че дори 150 хиляди работни места биха били достатъчни за продължаване на цикъла.
Пазарът на труда остава „извън равновесие“ – по думите на Пауъл – като търсенето на работна ръка изпреварва предлагането. Продължаващото повишаване на лихвите обаче рискува да насочи американската икономика към рецесия и да отслаби пазара на труда, посочват експерти.
„Предварителните сигнали“
Пазарите реагираха тежко на решимостта на Фед да продължи агресивната си кампания за борба с инфлацията. Индексът Dow се срина с малко над 1000 пункта (3,03%) след речта на Пауъл в петък – регистрирайки най-големия си спад от май, S&P 500 се понижи с 3,37%, а Nasdaq – с 3,94%. Кривата на доходността се обърна още по-дълбоко – до минус 41,4 б.п., тъй като доходността по 2-годишните облигации се повиши до почти 3,4%, а по 10-годишните промяната беше малка – от 3,03% до 3,04%.
Засега нивата на инфлацията и на заетостта – и двете в мандата на Фед – „сочат към по-строга политика“, смята Майкъл Пиърс от Capital Economics. Въпреки това има „предварителни признаци“, че пазарът на труда в САЩ започва да отслабва – например увеличението на заявленията за безработица спрямо преди три и четири месеца, добавя той. Централните банкери „искат да видят отслабване на пазара на труда, за да помогнат за намаляване на растежа на заплатите до нива, които са по-съвместими с целта за инфлация от 2%, но не толкова, че да генерират дълбока рецесия“, обяснява той.
С ниво на безработица от 3,5% към юли – едно от най-ниските от края на 60-те години на миналия век, служителите на Фед все още изглежда имат достатъчно възможности да продължат напред в битката си с инфлацията. Всъщност Пауъл каза, че „основната“ задача на централната банка е да върне инфлацията до нейната цел от 2% и че централните банкери ще я следват, докато не бъде изпълнена.
Предстоящите увеличения
Според Люк Тили, главен икономист на Wilmington Trust Investment Advisors, следващия доклад за работните места в САЩ няма да е решаващият фактор зад политиката на Фед.
Той посочва, че за централната банка е важно дали пазарът на труда показва признаци на разхлабване спрямо настоящата ситуация.
„Фед може да се примири със силен ръст на работните места, стига това да означава по-малък натиск върху заплатите – целта е да няма такова несъответствие между търсенето и предлагането. Наемането не е голям проблем, а фактът, че има толкова много свободни работни места. Това, което централните банкери искат да видят, е комбинация от по-слабо търсене на работна ръка, по-малко работни места, по-силно участие на пазара на труда и по-слаб натиск върху възнагражденията“, обяснява той.