Ще се огънат ли Швеция и Финландия пред искането на Анкара за екстрадиции?

Дипломатическите маневри са стимулирани от промяната в тона от страна на Стокхолм относно исканията на Анкара

16:30 | 28 август 2022

Автор: Николета Рилска

Турският президент Реджеп Ердоган. Снимка: Valeria Mongelli/Bloomberg

Финландия ще бъде домакин на дипломатическите преговори с Швеция и Турция - първата тристранна среща относно кандидатурите на скандинавските страни за членство в НАТО, откакто Анкара поиска от Стокхолм да екстрадира 73-ма „заподозрени в тероризъм“ души в замяна на турската подкрепа за членството в Алианса, пише Financial Times.

Разговорите с участието на представители на трите страни ще се проведат след забележима промяна в тона от страна на Швеция, която депортира двама души, издирвани от Турция. Кюрдът Знар Бозкурт трябва да бъде депортиран от Швеция в Турция, въпреки че не присъства в списъка, съставен от турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Бозкурт все още се намира на територията на скандинавската страна и е обявил гладна стачка в знак на протест. Неговата ситуация доведе до протести в Швеция, където живеят десетки хиляди кюрди.

В продължение на четири седмици Ердоган блокираше процеса по приемане на Швеция и Финландия в НАТО. Пробивът се случи в последния момент, точно преди началото на срещата на върха на Алианса в Мадрид. Генералният секретар Йенс Столтенберг с облекчение съобщи, че споразумението "проправя пътя на Финландия и Швеция за присъединяване към НАТО". Швеция и Финландия поеха и ангажимент да проверят дали лицата, заподозрени в тероризъм в Турция, могат да бъдат екстрадирани. Според финландското правителство това може да бъде направено в съответствие с европейското законодателство.

От години високопоставени военни и дипломати работят по новата стратегия на НАТО, а промените многократно се съгласуват с правителствата на 30-те страни членки. Точно когато документът беше почти готов, Русия нападна Украйна. Пасажите от стратегията, които така или иначе бяха критични към Русия, трябваше да бъдат пренаписани.

В началото на юли Ердоган настоя пред Швеция и Финландия да екстрадира незабавно десетки души, заподозрени в тероризъм. Турският президент дори изтъкна, че от Стокхолм вече са се ангажирали с това. Според турските медии Ердоган е заявил, че ще препоръча на парламента в Анкара да ратифицира присъединяването на Швеция към НАТО едва след като скандинавската държава даде своя „принос" по въпроса. Ако откаже - няма да има "никаква необходимост" от това.

След "изненадата", поднесена от Ердоган шведският министър на вътрешните работи и на правосъдието Морган Йохансон изтъкна, че макар в меморандума от Мадрид да е вписано и "сътрудничество в сферата на сигурността", в Швеция продължава да важи "шведското право, което се прилага от независимите съдилища". Шведски граждани не се екстрадират, а чуждестранните граждани могат да бъдат екстрадирани, "само ако това е в съответствие с шведското право и с Европейската конвенция за правата на човека".

НАТО приветства кандидатурите на Финландия и Швеция за присъединяване към трансатлантическия алианс и за загърбване на продължилия десетилетия неутралитет в отговор на руската инвазия в Украйна. Магдалена Андерсон, шведски премиер и представител на Социалдемократическата работническа партия на Швеция (СДРПШ), която е в предизборна кампания, заяви във вторник, че няма да допусне коалиция с Лявата партия след изборите на 11 септември, след като някои от представителите ѝ бяха снимани да развяват знамето на Кюрдската работническа партия (ПКК).

Лявата партия, бившата Комунистическа партия на Швеция, се противопоставя на желанието на Швеция да стане член на НАТО. Алиансът посредничи през юни за постигане на сделка за прекратяване на ветото от страна на Турция, но Ердоган сигнализира, че Анкара ще откаже ратификацията, освен ако Швеция не екстрадира 73-ма души - цифра, която не фигурира в споразумението.

Вместо това в споразумението просто се казва, че Стокхолм и Хелзинки ще разгледат „висящите искания за депортиране или екстрадиция на заподозрени в тероризъм експедитивно и задълбочено“. Представители на НАТО няма да присъстват на преговорите в петък.

„Големият въпрос е дали Турция ще подходи буквално към тези искания, които тя поставя в писмен вид . . . или ще се съсредоточи върху общата промяна в подхода, настъпила от шведска страна“, коментира Сванте Корнел, директор на базирания в Стокхолм Институт за политика за сигурност и развитие.

Съдилищата на Швеция наскоро одобриха екстрадирането на двама души, издирвани в Турция, включително Бозкурт и мъж, осъден за измама с кредитни карти. Абдула Девечи, адвокатът на Бозкурт, заяви пред FT, че клиентът му е започнал гладна стачка, след като е бил обвинен в тероризъм. Той добави, че Бозкурт е само кюрдски активист. „Не само кюрдските опозиционни активисти са пожертвани (заради Ердоган), но и шведската демокрация, свободата на изразяване и принципите на върховенството на закона“, изтъква Девечи.

Турският министър на правосъдието Бекир Боздаг отговори с гневен коментар миналата седмица: „Ако смятат, че като екстрадират обикновени престъпници в Турция, ще ни накарат да повярваме, че са изпълнили обещанията си, грешат“. От своя страна представители на властта във Финландия заявиха, че страната ще се придържа към това, което е договорено с Швеция и Турция.

„Времето ще покаже кога Турция ще бъде готова да продължи напред със собствената си ратификация“, заяви президентът на страната Саули Нийнистьо пред финландските посланици в Хелзинки.