Руската военна агресия в Украйна разтърсва Европейския съюз, ускорявайки еволюцията му към напълно развита суверенна политическа сила в допълнение на наличната му икономическа мощ, пише Financial Times.
Блокът се утвърди в няколко кризи. „Икономическа Европа“ се разви до силна и стабилна единна валута, превръщайки девалвациите от ерата на гъвкавите обменни курсове в далечен спомен. След дълговата криза в еврозоната блокът укрепи финансовата си система и паричните си инструменти.
Наскоро, в отговор на коронавирусната пандемия, ЕС разработи обединяващи икономически структури и общ бюджетен капацитет. Страните членки на блока също така се обединиха за закупуването на ваксини и положиха основите за „Европа на здравето“. Сега – в отговор на руската инвазия в Украйна, ЕС предприе конкретни действия в четири области, отвъд налагането на санкции срещу Москва.
Първо – "европейската отбрана". ЕС придобива ново измерение в сферата. След срещата на върха във Версай през март ЕС засилва, подобрява и координира националните и европейските инвестиции в отбранителни способности. Той също така създаде общи инициативи за финансиране, включително Европейския фонд за отбрана и нова организационна структура за отговор на рисковете от киберпрестъпления. Подкрепата от референдума през юни за присъединяването на Дания към европейската отбранителна политика е знак за тази ускоряваща се динамика.
Второ – „индустриалният суверенитет на Европа“, фокусиран върху енергийния, дигиталния и индустриалния сектор. В идните месеци Европа ще продължи драстично да намалява енергийната си зависимост от Русия чрез координирани спестявания, одобрени от Съвета на ЕС в края на юли, диверсификация на доставките и механизми за солидарност, базирани на енергийните нужди на всяка държава членка.
Това ще започне да превръща енергийния съюз в осезаема реалност. Но това е само началото. Стратегията за ускорен енергиен преход, приета през юни, ще бъде от ключово значение, за да гарантира, че европейският енергиен суверенитет "стъпва" на устойчива основа.
Нещо повече – отчасти благодарение на европейския възстановителен фонд за 750 млрд. евро, който беше създаден в условията на коронавирусна пандемия, общоевропейските програми също водят до силни възможности в областта на цифровите технологии, здравеопазването, водорода и полупроводниците.
За да се подпомогнат широкомащабните инвестиции, необходими в тези планове за отбрана и промишленост, фискалните правила на ЕС трябва да се развият, както заявиха италианският премиер Марио Драги и френският президент Еманюел Макрон през декември.
Трето – „Европа на демокрацията“. ЕС ще продължи да утвърждава своята идентичност като демократична сила, вярваща във върховенството на закона. Няма и никога няма да има компромиси с тези – в Европа или извън нея, които се опитват да нарушат свободата и същността на изборните процеси, на независимите и безпристрастни съдебни системи или да възпрепятстват борбата с корупцията.
Последно – „Европа като геополитическа сила“. ЕС трябва да се превърне в опора на стабилността за европейския континент като цяло. Не може да има половинчати мерки в разгара на хибридната война, водена от Русия – инвазията в Украйна и използването на хранителни и енергийни продукти като оръжие за дестабилизация на целия свят.
Именно в този контекст трябва да се разглеждат исторически стъпки като предоставянето на статут на кандидат-членки на Украйна и Молдова, признаването на европейската перспектива за Грузия, както и началото на знаковите преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания. ЕС трябва да приобщи Западните Балкани в европейското семейство, към което те принадлежат географски, исторически и културно.
Ясно е, че блокът трябва да се реформира, за да може да работи ефикасно и ефективно за една по-обединена Европа.
Това засяга институционалното управление, взимането на решения – например преразглеждане на правилата за единодушие или търсене на квалифицирано мнозинство при гласуване за определени области на общата европейска политика за сигурност или по данъчни въпроси. Това е целта на Европейската политическа общност, предложена от Макрон: да консолидира европейската стабилност чрез сътрудничество във външната политика и сигурността и взаимовръзки в търговията, научните изследвания и образованието.
Жан Моне, един от първоначалните архитекти на европейската интеграция, заявява: „Европа ще бъде изкована в кризи и ще бъде сборът от решенията, взети по време на тези кризи“. Нападението на Русия срещу Украйна и европейските ценности превърна желанието Европа да стане глобална политическа сила в неотложен общ приоритет за всички нас.