Когато Тим Кук изпрати служителите си вкъщи през март 2020 г., наричайки коронавируса „труден момент“, едва ли главният изпълнителен директор на Apple е очаквал, че ще трябва да води битка, за да върне тези работници обратно в офиса две години по-късно, пише Financial Times.
Само няколко дни след като служителите на Apple бяха помолени да работят три дни в седмицата в офиса от началото на септември, те се разбунтуваха. Група, наричаща себе си AppleTogether, предупреди в понеделник, че не трябва да има „подобни заповеди от висшето ръководство“, докато канал в Slack, който защитава дистанционната работа в Apple, вече има над 10 000 членове.
Ходът на Apple, който е сред лидерите на Силициевата долина, доведе до нарастващо безпокойство сред технологичните работници относно това дали тяхната компания ще последва този пример. Докато големите технологични компании бързо изпратиха работниците си вкъщи в началото на пандемията, секторът беше значително по-нерешителен при връщането им обратно заради опасения, че някои топ таланти може да напуснат.
„Усеща се силно безпокойство сред работещите“, сподели един хардуерен инженер от производителя на iPhone, който поиска да остане анонимен. „Apple се заблуждава ако си мисли, че е толкова желано място за работа и хората ще искат да работят за нея, независимо от условията.“
Някои работници имат самочувствие заради затегнатия пазар на труда, в който има усилено търсене на специалисти в областта на технологиите. Данни от Morning Consult сочат, че около половината от всички технологични специалисти са работели напълно дистанционно през 2022 г., като повечето не проявяват интерес към постоянно завръщане в офиса.
Тези търкания доведоха до рязък контраст в начина, по който различните технологични компании от Силициевата долина си представят бъдещето на работата.
Кук от Apple настоява, че сътрудничеството е най-добре да се осъществява лично и че културата и креативното предимство на компанията биха изчезнали ако служители им работят дистанционно и са изолирани.
Въпреки че Apple беше деликатен в формулировката си, назовавайки изискването за присъствие в офиса за три дни в седмицата като част от „тестова програма“, която започва на 5 септември, Tesla възприе по-твърд подход.
„Ако не се появите, ще приемем, че сте подали оставка“, каза Илон Мъск на служителите си в имейл през юни, изисквайки поне 40 часа на седмица в офиса.
От друга страна ръководителите на компанията-майка на Facebook Meta възприеха виртуалната работа като постоянна алтернатива, с нарастващ списък от топ мениджъри, разпръснати в различни държави и часови зони, включително Адам Мосери, ръководител на услугата Instagram на Meta.
Междувременно Dropbox, компанията за съхранение на файлове, се обяви за „предимно виртуална“ компания: от служителите се очаква да прекарват 90 процента от времето си извън офиса. В Airbnb работниците могат да работят където пожелаят, вклиючително в родните си страни и до 90 дни в годината във някоя от одобрените 170 държави по света.
Други предприемат по-предпазлив подход. Amazon каза на служителите си в края на миналата година, че гъвкавата работа ще се решава според индувидуалните екипи. Оттогава не е предоставяла никакви по-конкретни насоки.
Планът на Google за завръщане към офиса вече претърпя няколко фалстарта и технологичната група сега прибягна до по-плавен подход.
На вътрешна страница с често задавани въпроси за служителите на Google се казва, че от персонала ще бъде изисквано да се върне в офиса според съответната им локация с 30-дневен преходен период.
В подготовка за завръщането в офиса, Alphabet, компанията майка на Google, покани работници, които искат да работят напълно дистанционно, да представят случая си на ръководството, като решението ще се взема за всеки отделен случай. Google каза, че по-голямата част от исканията за напълно дистанционна работа или прехвърляне в друг офис са били удовлетворени. Тя каза, че не е определила ден, в който всички нейни работници, които работят дистанционно, трябва да се върнат.
Адриан Перес-Сиам, който е работил във финансовия екип на Google, каза, че му е било предложено повишение заради представянето му, но молбата му за дистанционна работа е била отказана. Впоследствие той подава оставка.
„Поставиха ми ултиматум“, каза той. „Държаха изключително много служителите да бъдат в офиса. Моят аргумент беше, че след като представянето ми е толкова добро и върша толкова съвестно работата си, лесно можех да продължа да го правя и дистанционно“.
Тези, чиито заявления за дистанционна работа са приети, по същество ще започнат нова работа, с различни условия - работниците, които вече не са в Силициевата долина, няма да получават заплати на нивото от Силициевата долина. Имаше и други назряващи проблеми, каза един софтуерен инженер на Google, който, за разлика от Перес-Сиам, е получил одобрение за изцяло дистанционна работа.
„Имам усещането, че постоянно трябва да доказвам, че съм също толкова продуктивен, колкото хората, които работят в офиса“, каза той. „Моят мениджър често приписва проблемите на моя екип на факта, че работим дистанционно през последните няколко години, докато в действителност те могат да се дължат и на лошо управление.“
Подобни мнения са масово явление според изследователи от McDonough School of Business към университета Джорджтаун. Техните данни, събрани от анкети сред 70 000 работещи дистанционно, показват, че лошите шефове са движещата сила зад желанието за дистанционна работа. Но работниците в Силициевата долина трябва да внимават какво си пожелават, твърди доцентът Джейсън Шлоцер.
„Веднага след като една компания изгради техническата инфраструктура или свикне с Zoom срещи, тя няма причина да наема хора от Съединените щати“, каза той.
Други технологични компании са готови да привлекат всички недоволни работници. Според данни от ZipRecruiter процентът на отворените работни места в технологичния сектор, предлагащи напълно дистанционна работа, е скочил от 12% през 2019 г. до 39 % през 2022 г.
Сред бенефициентите са компании като Oyster, платформа за човешки ресурси, която помага на компаниите да управляват служителите си, които работят от вкъщи. Тони Джамъс, главен изпълнителен директор на Oyster, каза, че проблемите в някои технологични компании се дължат на „криза, породена от липса на лидерство“ и страхове от загуба на контрол.
„Те са динозаври“, каза той за компаниите. „Те вече не са в крак с времето по отношение на лидерството и организационния дизайн.“
Подобни коментари са станали обичайни в рамките на „емоционалните“ разговори за завръщането – или липсата на такова – в офиса, каза Мелани Брукс, асистент в Columbia Business School. Тя описа плановете на технологичните гиганти като по-скоро догматични, отколкото научни, с липса на прозрачност около доводите на ръководителите.
„Това, от което бях поразен, е колко произволно е всичко това“, каза Брукс, „без наистина да има обосновка защо смятат, че работата изисква да сте в офиса или не изисква да сте в офиса.“
Независимо от това, някои мениджъри в Силициевата долина изглежда са готови да продължат напред със своите планове. Тенденциите в областта на недвижимите имоти показват трайната, дори нарастваща роля на физическия офис, особено сред технологичните компании.
„Новите договори за наем от софтуерни, хардуерни компании и компании за социални медии доведоха до възстановяване на наемането на офиси в технологичната индустрия“, каза групата за недвижими имоти CBRE, отбелязвайки, че общото количество офис площи, наети от технологични компании в района на Сан Франциско, се е увеличило с 31 процента в сравнение с 2021 г., като „големите наематели“ се стремят да контролират цели сгради – макар и при по-гъвкави условия от търсените преди.
„Наемателите могат да поискат повече гъвкавост относно това колко пространство имат и не е нужно да се ангажират с 10- или 15-годишен срок, за да я получат“, каза Колин Ясукочи, изпълнителен директор на Центъра за технически прозрения на CBRE. „Все още има много несигурност относно това от колко пространство се нуждаете.“