Еврото отново линее под паритет с долара след последните разпродажби на валутата и изглежда дори рязък скок в лихвите на ЕЦБ няма да го спаси, пише Bloomberg.
Това не се дължи на паричната политика, а по-скоро на взаимосвързаните заплахи от рецесия и спиране на руските енергийни доставки, които теглят общата европейска валута надолу. Въпреки че търговците се готвят за увеличение от един процентен пункт до октомври, ЕЦБ трудно може да се противопостави на подобни движения, дори и да приложи настъпателните методи на Федералния резерв.
„Лихвените проценти не са основния фокус на валутните пазари, особено през последния месец – отделя се внимание най-вече на глобалните перспективи за растежа“, каза Сам Зиеф, ръководител на отдела за глобални форекс стратегии в JPMorgan Private Bank. „Големите увеличения на лихвените проценти не подкрепят валутата, дори когато се прилагат с цел намаляване на инфлацията, с което в същото време вредят на растежа.
Изправена пред най-силната инфлация от въвеждането на еврото насам, ЕЦБ повиши разходите по кредитите миналия месец за пръв път от десет години, като повиши лихвите по депозитите от -0.5% до 0%.
Докато инвеститорите очакват подобен ход и на срещата през септември, икономиката на Еврозоната е изправена пред мрачни перспективи заради ръста в разходите за живот след като войната в Украйна притиска компаниите и домакинствата.
Проучвания сред бизнеса, публикувани във вторник от S&P Global, показаха свиване на икономическата активност за втори пореден месец, като пост-пандемичното възстановяване в някои сектори като туризма на практика е спряло. В същото време слабостта на еврото, което достигна 20-годишно дъно спрямо долара тази седмица, подклажда инфлацията като прави вноса по-скъп – което е особено притеснително за региона, тъй като инфлацията се движи от цените на горивата, които се търгуват в долари.
С такъв мрачен фон дори безпрецедентно повишение със 75 базисни пункта няма да помогне на еврото да възстанови стойността си според Дирк Шумахер, икономист в Natixis във Франкфурт.
„Евентуалното повишаване на лихвите със 75 базисни пункта вместо с 50 няма да промени особено нещата“, казва той. „Нужна е поне малко по-положителна икономическа перспектива, за да повлияе значително на обменния курс“.
Попитан дали по-рязко повишение на лихвите би имало смисъл в контекста на поевтиняването на еврото, Йорг Крамер, главен икономист в Commerzbank AG заяви, че подобна стъпка би „била добра идея като се има предвид инфлационната обстановка“. Макар че не изключва изцяло такъв ход, той не смята „че ЕЦБ ще го направи“.
И наистина членът на борда на директорите на ЕЦБ Фабио Панета призова за предпазливост при определянето на следващите стъпки, особено след като перспективата за рецесия става все по-вероятна.
„Ако преживеем рецесия или значително забавяне на икономиката това би ограничило инфлационния натиск“, заяеи той пред дискусионен панел в Милано.
Неговата колежка Изабел Шнайбел обаче признава негативните последствия от слабата валута върху инфлацията, споделяйки пред Reuters, че това има оше по-голямо значение при идващата енергийна ценова криза.
Паричните пазари предвиждат повишение от половин процент в прогнозите си за следващия месец, като шансът за увеличение от 75 базисни пункта е оценен на 20%. Отвъд това, търговците залагат на 130 базисни пункта затягане до края на годината, с лихви по депозитите от 2% до септември 2023 г.
Германия, която е най-голямата икономика на Европа, е в особено уязвима позиция, тъй като правителството среща затруднения с това да замени руския газ, а растящите цени заплашват важния индустриален сектор в страната.
Подобни проблеми вероятно ще склонят политиците в ЕЦБ към ново повишение с 50 базисни пункта, според Марко Вали, главен икономист за Европа към UniCredit.
„ЕЦБ ще повиши лихвите с половин процент през септември – повече от това би било голяма изненада и грешен ход“, смята той. „Обменния курс до голяма степен отразява проблемите пред които е изправена еврозоната сега. Това не е нещо, което ЕЦБ трябва да преследва“.