В продължение на седмици Запорожката атомна електроцентрала в Южна Украйна беше обстрелвана, отваряйки възможността за сериозна авария само на 500 км от мястото на най-унищожителната ядрена авария в света, катастрофата в Чернобил през 1986 г.
Запорожката атомна електроцентрала има шест съветски реактора ВВЕР-1000 V-320 с водно охлаждане и воден модератор, съдържащи уран 235, чийто период на полуразпад е повече от 700 милиона години.
Това е най-голямата атомна електроцентрала в Европа и една от най-големите в света. Строителството започва през 1980 г., а шестият ѝ реактор е свързан към мрежата през 1995 г.
Към 22 юли само два от нейните реактори са работели, според Агенцията за ядрена енергия (NEA).
Рискове за реакторите
Най-големият риск за реакторите е от спад на водоснабдяването.
Вода под налягане се използва за пренасяне на топлина от реактора и за забавяне на неутроните, за да може уран 235 да продължи своята верижна реакция.
Ако водата бъде прекъсната и спомагателните системи като дизелови генератори не успеят да поддържат реактора охладен поради атака, тогава ядрената реакция ще се забави, въпреки че реакторът ще се нагрее много бързо.
При такива високи температури водородът може да се освободи от циркониевата обвивка и реакторът може да започне да се разтопява.
Въпреки това експертите казват, че сградата, в която се помещават реакторите, е проектирана да задържа радиация и да издържа на големи въздействия, което означава, че рискът от голямо изтичане там все още е ограничен.
„Не вярвам, че ще има голяма вероятност за пробив в сградата на херметичната конструкция, дори ако случайно бъде ударена от експлозивен снаряд, а още по-малко вероятно е самият реактор да бъде повреден от такъв. Това означава, че радиоактивният материал е добре защитен“, каза Марк Уенман, изследовател на ядрени материали в Nuclear Energy Futures, Imperial College London, пред "Ройтерс".
Отработеното гориво
Освен реакторите, на площадката има и сухо хранилище за отработено ядрено гориво, както и басейни за отработено гориво на всяка реакторна площадка, които се използват за охлаждане на отработените ядрени отпадъци.
„Басейните с отработено гориво са просто големи басейни с уранови горивни пръти в тях – те са наистина горещи в зависимост от това колко време са били там“, каза Кейт Браун, екологичен историк в Масачузетския технологичен институт, чиято книга „Наръчник за оцеляване“ " документира пълния мащаб на Чернобилската катастрофа.
„Ако там не се допълва прясна вода, тогава водата ще се изпари. След като водата се изпари, тогава циркониевата обвивка ще се нагрее и може да се запали и тогава имаме лоша ситуация – пожар от облъчен уран, който много прилича на Чернобилска ситуация, освобождаваща цял комплекс от радиоактивни изотопи."
Емисия на водород от басейн с отработено гориво причини експлозия в реактор 4 при ядрената катастрофа във Фукушима в Япония през 2011 г.
Според украинско подаване на информация до МААЕ от 2017 г. е имало 3354 касети с отработено гориво в съоръжението за сухо отработено гориво и около 1984 касети с отработено гориво в басейните.
Това са общо над 2200 тона ядрен материал без реакторите, според документа.
Кой контролира АЕЦ Запорожие
След като нахлуха в Украйна на 24 февруари, руските сили поеха контрола над централата в началото на март.
Украинският персонал продължава да го управлява, но специални руски военни части охраняват съоръжението и руски ядрени специалисти дават съвети. Международният орган за атомна енергия (МААЕ) предупреди, че персоналът работи при изключително стресови условия.
Ако им ядрена авария, не е ясно кой ще се справи с нея по време на война, каза Браун.
„Не знаем какво се случва във военновременна ситуация, когато имаме ядрена авария“, каза Браун. „През 1986 г. всичко вървеше толкова добре, колкото вървеше в Съветския съюз, така че те успяха да мобилизират десетки хиляди хора и оборудване и превозни средства за спешна помощ на мястото.“
„Кой би поел тази операция в момента?“