Инвеститорите трудно търгуват облигациите на еврозоната без предпазния механизъм на ЕЦБ

Германските държавни облигации записват най-големите си колебания от времето на дълговата криза в еврозоната насам, тъй като оттеглянето на Европейската централна банка лишава пазара от един от най-важните му купувачи, пише Financial Times.

Влошаващите се условия за търговия доведоха до значително повишаване на нестабилността на пазара, който действа като критерий за разходите по заеми в целия регион.

Доходността на 10-годишните облигации на Германия се е движела в диапазон от поне 0,1 процентни пункта за 79 дни през 2022 г., според изчисления на Financial Times, базирани на данни на Refinitiv. Доходността на бундовете не се е колебаела в такъв широк диапазон от 2011 г. насам, а през изминалата година това се е случило само в един единствен ден.

Ликвидността на пазарите на облигации в региона - възможността за лесно търгуване на дългове – беше възпрепятствана от страхове за задаваща се рецесия, като много инвеститори правят мечи прогнози, тъй като ЕЦБ повишава лихвените проценти, за да ограничи високата инфлация.

„Пазарните условия на дълговите пазари са влошени“, каза Антоан Буве, старши лихвен стратег в холандската банка ING. „Всеки има едно и също мнение, така че никой не желае да застане на другата страна“, добави той.

Органите, определящи лихвените проценти на ЕЦБ, сигнализираха, че е вероятно да има повишение от още половин процентен пункт на заседанието си на 8 септември, подобно на увеличението през миналия месец. „Дори и да влезем в рецесия, малко вероятно е инфлационният натиск да намалее от само себе си“, каза членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел миналата седмица.

Шефът на германската централна банка Йоахим Нагел предупреди, че инфлацията в най-голямата икономика в Европа вероятно ще надхвърли 10 процента за първи път от 70 години, добавяйки: „С високите темпове на инфлация трябва да последват по-нататъшни увеличения на лихвените проценти“.

В същото време търговците вече не могат да разчитат на ЕЦБ като гарантиран купувач на облигации от последна инстанция, след като банката премахна критичната предпазна мрежа тази година със спирането на своята програма за закупуване на активи от ерата на пандемията на стойност 1,7 трилиона евро и основната си схема за изкупуване на облигации за 3,3 трилиона евро.

Италианските облигации също претърпяха значителни колебания през последните месеци. Спредът между германските и италианските 10-годишни доходности – разглеждан като ключов измерител на риска – беше близо до 2,3 процентни пункта в понеделник, най-високото ниво от почти месец, което подчертава безпокойството относно резултата от изборите в Италия следващия месец и очакванията за по-нататъшни повишения на лихвите от ЕЦБ.

По-високите лихвени проценти и перспективата за продължително глобално забавяне подтикнаха мениджърите на фондове да преоценят своите портфейли, като много от тях изтеглят пари от пазарите на облигации, където доходността е подкопана от инфлационния натиск. Вместо това някои избират да прехвърлят активите си в пари в брой, очаквайки публикуването на данните за траекторията на европейската и американската икономика. Доходността на 10-годишните облигации на Германия например се повиши до 1,3% от минус 0,18% в края на 2021 г.

Пазарната активност обикновено затихва през летните месеци. Но Буве каза, че дори преди навлизането в сезонното августовско затишие, „ликвидността на пазара на облигации се влошава поради макро несигурността [и] апетитът за риск е много намалял“.

Лошата ликвидност подхранва по-голяма нестабилност, като цените на облигациите се колебаят при привидно незначителни събития и новини. „[Има] големи промени в цените, както и малко разместване“, каза Лин Греъм-Тейлър, старши стратег по лихвите в Rabobank.

Снигда Сингх, съръководител на европейската търговия с фиксирани доходи, валути и стоки в Bank of America, отбеляза, че сега има по-малко нови сделки с държавни и корпоративни облигации на целия континент. „Емитентите ще трябва да се ориентират в променливите прозорци“, ако искат да излязат на пазара, каза тя, добавяйки, че „със сигурност е възможно да видим отлагане на някои сделки“.

Проблемите с ликвидността на дълговите пазари не се ограничават само до еврозоната. Участниците в пазара на държавни облигации на САЩ на стойност 23 трилиона долара също се сблъскаха със значителни предизвикателства, като Уилям Маршал от инвестиционната банка на Уолстрийт Goldman Sachs отбеляза, че „ликвидността на пазара на САЩ е важна тема при лихвите [на правителствени облигации] тази година”.

Крейг Инчес, ръководител на отдела по лихвите и паричните средства в Royal London Asset Management, каза, че условията на глобалния пазар на облигации са довели до нарастващи спредове между купуване и предлагане, което е разликата между непосредствената продажна цена на даден актив и неговата покупна цена. Спредовете между офертата и цената на закупуване обикновено се увеличават по време на нестабилни пазари и по-голямата разлика обикновено сочи към влошаване на ликвидността.

„Спредовете между оферта и покупна цена станаха наистина доста големи, особено когато пазарите се движат толкова бързо“, каза Инчес. „Възможно е да има елемент, при който ни се показва цена, при която предпочитаме да не сключим тази сделка“, добави той.

Засега централните банки са прекратили изкупуването на облигации или количественото облекчаване, но все още не са започнали да продават това, което имат в счетоводните си баланси. Инвеститорите са разделени по отношение на вероятното въздействие на „количественото затягане“, когато това се случи, и чакат със затаен дъх Банката на Англия да продаде британски облигации на пазара следващия месец с оглед на свиването на баланса си.

„Когато имате голям играч, който тласка пазара в определена посока, това е проблем“, каза Буве. „Това е страшно за всеки инвеститор... Кой ще приеме да бъде от другата страна на сделката и на каква цена?“